Христо Мутафчиев последно: за откритите сцени и „мечките“

Новините за преобразуването на театрите с дефицити в открити сцени, които няма да имат трупи, разбуни родното арт общество. Според опасенията на мнозина, това се прави, за да бъдат закрити институциите, които са на загуба. Осем от тях са под заплахата да бъдат трансформирани в открити сцени – Държавния музикален и балетен център в София, Операта в Стара Загора, Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново и Враца. От Министерството на културата обявиха, че зануляват дълговете им към държавния бюджет – но не съобщиха в какъв размер е той. Междувременно събраха директорите на осемте институции и им възложиха да направят оздравителен план, който има за цел в следващите 3 месеца да се стабилизират. Ако успеят – статутът им на театър с трупа ще бъде запазен.

Преди дни Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите, бе в Смолян за участие в консултативен съвет към местния театър – един от осемте, заплашени от преобразуване. Там Мутафчиев направи изявление, което разгневи мнозина творци. Поканихме го да обясни действително ли, както е заявил, откритите сцени се правят, за да дойдат „мечките“.

– Г-н Мутафчиев, ваше изказване в Смолян, цитирано от местното издание „Пламък“, предизвика буря в културата. Заявявате, че се създават открити сцени, които няма да имат трупа, ще се кандидатства по проекти, за да „дойдат „мечките“, за да покажат друга култура на града, не само местните творци“. Това ли бяха точно думите ви?

– Това ще бъде може би последното интервю, което ще дам тази година по проблемите, свързани с театъра. Защото моите думи се тълкуват по много особен начин. Онова, което казах в Смолян, беше предадено като през развален телефон и бяха коментирани неща, които не съм казал.

– Кои точно цитати не са точно така? Не сте ли казал, че откритите сцени ще бъдат за театралните мечки?

– Не съм казал такова нещо. Аз бях в Смолян в качеството си на председател на Съюза на артистите, за да бъда част от един консултативен съвет по култура към Област Смолян, в който са още 15 човека – Валя Балканска, хора от града, Виктор Калев…

– В Смолян, предполагам, сте взели отношение към промените, които предстоят в театъра, тъй като сте запознат с тях?

– Запознат съм с идеите за промени, промени все още не са настъпили. Консултативният съвет за театър към Министерството на културата работи активно тези промени да бъдат направени така, че да не ощетят никого.

– Да разбирам ли, че промените, обявени от зам.-министър Боил Банов в парламента, все още не са оформени окончателно?

– Промените в момента се коментират от всички участници в Консултативния съвет в министерството. В този съвет са Анастас Попдимитров, председателят на БАРОК (Българска асоциация на работодателите), проф. Маргарита Младенова, Владимир Люцканов, Валентин Танев като представител на Съюза на артистите…

Онова, което обяви Боил Банов, е по-скоро търсене на път, защото повечето от театрите са в дефицити. И тъй като държавата не желае да финансира дефицитни институции, вероятно е възложена задача на министерството да търсят верния начин да съществуват във форми, които носят приходи и най-важното: да носят по-високи доходи на работещите в съответните сфери. Именно това е причината Съюзът на артистите да има присъствие в този Консултативен съвет. Заради това аз бях и в Смолян – да търсим начин за повишаването на доходите на колегите, които работят в Родопския драматичен театър.

– Какво е бъдещето на този театър, заплашен ли е от трансформиране в открита сцена?

– С оздравителния план, съставен след поставената им задача от Министерството на културата, колегите ще се справят.

– Няма да бъде превърнат в открита сцена и трупата му да бъде разпусната?

– Не се търси път към открити сцени – а да бъдат оздравени театрите и да се повишат доходите на колегите в тези театри.

– Да бъдат повишени доходите в театъра – това реално ли е в конкретната ситуация, когато театрите често изпадат в дългове към държавата?

– Абсолютно възможно е да бъдат повишени доходите в театрите, възможно е театрите да не бъдат в дефицит, както са показали някои институции – например Ямболският и Сливенският театър са на плюс, те работят адекватно и активно. Съюзът на артистите вече е провел преговори с БАРОК за повишаване доходите на работещите в сценичните изкуства наши членове. Говорим за всички, които работят за създаването на една постановка, не само за актьорите.

– Държавата изчисти дълговете на осем културни института. Каква точно е задачата им, поставена от Министерството на културата за следващите 3 месеца?

–  Те не трябва да имат нови дългове, трябва да направят така, че да не излизат в дефицит.

– Предполагам сте запознат – какъв е общият размер на изчистените дългове на осемте института, занулени от Министерство на културата?

– Не мога да кажа с точност, но смятам, че сумата е около 3 милиона лева.

Вижте още: ОТ ТЕАТРИТЕ ОСТАВАТ СГРАДИТЕ, АРТИСТИТЕ ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ САМИ 

Знаете ли защо се стигна дотам да бъдат изчистени дефицитите? Това бе следствие от разговорите, които водехме с Вежди Рашидов и Боил Банов, че много от театрите не си получават заплатите навреме, а някои и дълго време. И понеже всички обвиняват държавата, че не си получават заплатите – трябва да кажа, че това се случваше, защото никой отговорен човек в което и да е правителство няма да си сложи подписа да плати нещо, което по закон няма право да плаща, докато не се изчистят дефицитите – иначе става нарушител на закона.

Искам да се знае: няма закрити театри, както пишат някои жълти сайтове. Поради това, че колегите не си получаваха заплатите редовно, Министерство на културата води преговори с Министерството на финансите и то им е позволило да занули дефицитите. И това е следствие на разговорите на Съюза на артистите с министерството през последната година. Нашето предложение беше, ако е възможно държавата да разсрочи за 3 години дълговете на театрите. Смятам, че щяха да се справят. Но ни отговориха, че няма как да стане, защото държавата работи в рамките на една бюджетна година.

– Въпросните 3 милиона вероятно няма просто да бъдат изтрити, опростени, може би ще се окаже, че ще бъдат взети от бюджета на сценичните изкуства, от онези институти, които са на плюс?

– Не знам откъде точно ще бъдат взети, въпросът трябва да бъде отправен към Министерство на културата или на финансите.

– Да се върнем на думите ви от Смолян за откритите сцени, които ще бъдат за мечките – това ли е целта на новата промяна?

– Аз съм започнал да се уча на театър във време, в което определението „мечка“ не съществуваше. Научил съм се да правя театър заради самия театър, без да мисля за заплащането. Логично е с времето човек да се променя, но не чак толкова, че да приема названието „мечка“ и да го използвам с обидна конотация. Ако съм казал, че на откритите сцени ще играят „мечки“, е било в контекста на страха ми, че ако колегите не направят театрите си гледаеми, може да бъдат преобразувани в открити сцени. И да не се сърдят после, че на тяхната сцена ще дойдат „мечки“. Не съм казвал, че откритите сцени се правят, за да се намери място за „мечките“. Не мога дори да си го помисля.

Вижте още: ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: ПРАВИМ ОТКРИТИ СЦЕНИ, ЗА ДА ДОЙДАТ „МЕЧКИТЕ“

За съжаление, голяма част от колегите ми ме упрекват в двуличие или в някаква обвързаност, което е глупаво – писна ми! Хубаво е да се замислят, че театърът освен възвишено изкуство изхранва цели семейства. Много хора се издържат само с професията си, от игра в театъра. Особено в извънстоличните театри. Голяма част от тях нямат възможностите на софийските си колеги, които могат да си намерят участия в телевизии, в радиа, в киното, да озвучават, да играят в шоута и спектакли. Именно затова работата ми в Съюза на артистите е насочена изцяло за повишаване на доходите на работещите в сценичните изкуства. Когато ние предлагаме конкретни мерки за излизане на театрите от дефицит, това се прави, за да се повишат доходите на хората в театрите.

– Заради Методиката за субсидиране немалко театри са заплашени от влизане в дефицит. И тъй като не е възможно те да бъдат непрекъснато занулявани, те явно ще се нуждаят и от „мечки“, за да оправят баланса?

– Хайде да престанем с тази дума „мечки“! Има театри в страната, които не могат да се справят сами, със собствените си творчески ресурси. В немалко градове голяма част от колегите не привличат този зрителски интерес, какъвто е имало към тях навремето – това е логично, защото всички ние остаряваме. Публиката иска да вижда нови лица – не само известни.

– Ще позволите ли да ви задам някои от въпросите, отправени към вас във форума на „Площад Славейков“, някои от тях вероятно са неудобни за вас?

– Слушам ви. За мен неудобни въпроси няма – нито съм крал, нито дължа пари на някого. Имам чиста съвест и спя спокойно.

– Румен Бояджиев-син например коментира вашите думи от Смолян: „Всички легнахме на гърба на държавата“, коя държава, г-н Мутафчиев, кои легнахме, освен вас? Как ще обясните омаловажаването на труда на собствените ви колеги?“, пита той.

– Като казвам „всички“, имам предвид времето преди 1989 г. – близо 50 години една-единствена Партия е учила населението у нас, че държавата ни е длъжна: да ни плаща заплатите, да ни свари боб вкъщи, да ни замеси хляб… Това съм имал предвид, а не днешното време, когато музикантите си изкарват прехраната, работейки на много места – денем на репетиции, следобед самоподготовка, вечер концерти, нощем по клубове. Ние, театралите, също се опитваме да избягаме от задължителния държавен щат – и успяхме. Днес се появяват все повече театрални трупи, които сами си търсят пътя, сами си продават спектаклите и таланта, без да зависят от мениджмънта на съответния държавен театър. Крайно време е всички да вземем съдбите в собствените си ръце. А държавата е длъжна да ни създаде предпоставки и условия да си изкарваме парите сами, а не да чакаме само на заплатата.

– Друг въпрос от Румен Бояджиев-син – задавам ви неговите въпроси, тъй като са може би най-крайните, които се появяват в интернет-пространството: „За какво състезание и бягане говорите и вие ли сте менторът на това състезание?“

– Аз не съм ментор на никого, освен на децата си. Моето мнение не е меродавно – който иска да го чете. Но нямам желание да ме нападат и плюят хора, които дори не ме познават. Говоря за „състезание“, което е в целия този свят, в който ние живеем; за което аз, когато отида със своя спектакъл в Берлин или в Лондон, се състезавам да дадат дата за моето представление в съответния театър – конкурирам се с други 15 трупи, заявили желание за участие в същия този ден. Налага да се състезават с всички тях, за да докажа, че аз съм човекът, на който да бъде предоставена тази зала.

– Последен въпрос от Румен Бояджиев-син – фирми ли са за вас театрите?

– Не, за мен театрите са свещени сценични пространства. Като отида в частната си фирма, аз не си свалям шапката – а в театъра го правя задължително. Театърът за мен е църква.

– Могат ли театрите да бъдат управлявани като частни фирми?

– Не, не могат. Най-малкото защото сградите са публични пространства – било то общински или държавни. Не мисля, че Румен Бояджиев-син би направил частна фирма в държавна сграда и би се държал като частник и със сградата.

Ако въпросът е заяждащ – няма да отговарям, защото не смятам, че това, което този човек ме пита, е адекватно. Никъде не съм казал, че театърът трябва да се управлява като частна фирма. Може да имам своя фирма, с която да произвеждам театър и да управлявам като частно лице, но тази фирма не се помещава в държавно публично пространство.

– Как приемате идеята на зам.-министър Боил Банов всички театри в България до 10 години да станат открити сцени?

– Аз адмирирам всяка идея, която дава възможност на българския творец да бъде свободен, да се развива и да си повиши доходите. Това, за което говори Боил Банов, е път, избран в много от европейските държави, в които съм ходил и играл. От това не боли. Но за да се случи в България, смятам, че трябва да бъде разписан много добре правилникът за функционирането на тези сцени, за да няма злоупотреби. Защото през всичките години, които съм работил в театъра, се нагледах как ние всичко ново го обръщаме в своя полза и започваме постепенно да бламираме промяната.

– Много артисти у нас се уплашиха от перспективата „открита сцена“, какво е вашето обяснение?

– Има една българска поговорка: Страх лозе пази.

– Появиха се предположения, че Съюзът на артистите ще бъде органът, който ще разпределя парите за проекти за откритите сцени. Така ли е наистина?

– Няма да отговарям на глупави обвинения.

– Ако институтите на загуба бъдат превръщани в открити сцени, какво ще стане с оперите и симфоничните оркестри и формации? Тяхното изкуство изисква всекидневна сериозна подготовка и репетиции, производството на един концерт или оперен спектакъл е много скъпо – и премахвайки ги класиката няма ли да си отиде завинаги?

– Аз не съм специалист в тази област. На този въпрос може да отговори Румен Бояджиев-син, тъй като е музикант и има активна гражданска позиция. Ако има конкретно предложение – нека го предложи към Министерство на културата, за да бъде полезен на колегите си.

Сигурен съм в едно: отварянето на свободно пространство за творене на различни хора, не говоря за откритите сцени, а за театъра като изкуство, води до обновяване на трупите. Това е възможност за младите хора да започнат работа в театрите далече от София. Мина времето, когато имаше държавно разпределение. Питайте сега някой млад актьор от София, току-що завършил, ще иска ли да отиде в Кърджали или Благоевград – по собствено желание. Въпросът е риторичен.

Каня всички колеги и приятели на театъра на националните награди „Икар“ на Съюза на артистите на 27 март в Народния театър.