Христо Мутафчиев: Правим открити сцени, за да дойдат „мечките“

Не е вярно, че ще се закриват театри, но е много вероятно някои от тях да бъдат преустроени като открити сцени. Това става ясно от коментари на председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев в Смолян. Цитиран от местното издание „Пламък“, Мутафчиев заявява, че културните институти с големи финансови дефицити имат три месеца, за да покажат, че могат да съществуват и без да затъват. Но ако това не се случи, се търси друга форма за съществуване – създава се открита сцена, няма трупа, кандидатства се по проекти и „идват „мечките“ и показват друга култура на града, не само местните творци“.

Мутафчиев обяснява, че когато е започнала театралната реформа, тя е била, защото държавата не може да храни 52 театъра, създадени по времето на Тодор Живков – когато икономиката е работила по друг начин, имало е завод, фабрика и цех във всеки град, който е хранил култура, образование и здравеопазване. Сега обаче нямало откъде да се „храни“ всичко това.

„И всички легнахме на гърба на държавата. Казахме: „Държавата ни е длъжна“. Не, държавата на нас не ни е длъжна – казва актьорът. – Реформата беше направена за това да се види кой от театрите може да издържи на бягането, на състезанието. Някои не можаха. Само искам да ви попитам риторично – ако държавата ще закрива 8 театъра с катинари, защо беше необходимо да им погаси дълговете – около 500-800 хиляди лева? Нали знаете, че когато се закрива една фирма, се приключват пасиви, активи и всичко, след като тя фалира.“

Според него покриването на дефицитите сега и искането за годишен план на закъсалите институти е даване на втори шанс – но той може би е последен, тъй като след него никой няма да може да се оправдава, че загубите са от предишни директори:

„Добре, изчистваме ви дефицитите и пак ви даваме равен старт: „Готови!“ и „бам“ с пистолета – „Тичайте!“. Ако след три месеца покажат, че са окей, продължават да работят в този формат. Ако обаче започнат отново да затъват, се търси друга форма на съществуване на съответния театър“.

Другата форма, която ще дойде след поправка в закона за дейностите и функционирането на театрите като сценични институти, ще даде възможност театрите да функционират и като открита сцена, с кандидатстване по проекти пред Министерството на културата.

„Тогава вече има държавна поръчка и тя казва: „Театърът в Смолян може да има 4 нови заглавия за тази година и след това получавате 200 000 лева, като един проект е на стойност 50 000 лева. Кандидатствайте, моля!“. Тогава няма трупа, има само хора, които поддържат сцената адекватна, за да може да се случват тези събития. И тогава идват „мечките“ и показват друга култура на града, не само местните творци. Това е идеята, към която се върви. И ако се направи такъв тип поправка на закона, тези три месеца ще бъдат достатъчни и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува.“