Христо Мутафчиев: През август съм играл пред 70 човека в салона

Председателят на Съюза на артистите за предложението на Руси Чанев софийските театри да тръгнат из страната, защо бюджетът за културата за 2021-а трябва да се изчислява по 2019-а и ще има ли награди „Икар“ тази година

Христо Мутафчиев посреща гостите на наградите „Икар“ през 2019-а в Народния театър - писателката Рада Москова и синът ѝ Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Христо Мутафчиев: През август съм играл пред 70 човека в салона

Христо Мутафчиев посреща гостите на наградите „Икар“ през 2019-а в Народния театър - писателката Рада Москова и синът ѝ Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Актьорът Руси Чанев призова театрите в София да затворят и актьорите да тръгнат с камерни театри из страната – по малките градчета, селата, навсякъде, където има читалища и сцени – и прочутите лица, които обикновено хората в провинцията виждат само по телевизията, ще бъдат посрещнати „като космонавти“, с огромна радост. Идеята си той оформи в писмо, адресирано до Съюза на артистите в България (САБ), като вариант за справяне с коронакризата в сценичните изкуства. Потърсихме председателя на Съюза Христо Мутафчиев, за да попитаме изпълнимо ли е предложението на Чанев.

Вижте още: РУСИ ЧАНЕВ С ПРИЗИВ: ЗАТВОРЕТЕ ЗАЛИТЕ В СОФИЯ И ТРЪГНЕТЕ ИЗ СТРАНАТА!

– Господин Мутафчиев, как бихте коментирали писмото на Руси Чанев, в което той предлага столичните театри да се затворят и трупите да тръгнат с камерни спектакли из България, и както по време на чумата в Лондон през елизабетинската епоха – да се играе по малки градчета, села, навсякъде, където има читалища и сцени?

– Първо, изключително съм впечатлен от този човек, свързан изключително много с българския театър. Смятам, че този емоционален изблик на един прекрасен актьор, за мен един от най-талантливите български актьори на своето поколение, предложението му като цяло е много добро. Това само показва, че колегите ми не спят, а имат идеи и ако тези идеи бъдат поставени пред конкретните хора и институции, от които зависи всичко, те може да се развият. Струва ми се малко крайно предложението да се затворят изцяло всички столични театри, за да тръгнат те да пътуват – не мисля, че трябва да се стига дотам. Първо, защото както публиката извън София има нужда от театър, така е и публиката в София, която се оказа, че е около милион и шестотин-седемстотин хиляди човека, това все пак не са малко хора, те също имат необходимостта от култура и духовна храна. Театрите в София, независимо от начина им на финансиране, смятам, че вече са изградили рефлекс към това трупите им да могат да обслужват и сцената, на която играят основно, така и една част от трупата с допълнителен екип да пътува извън столицата по турнета. Това отдавна се прави между другото.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

– Прави се с малки частни трупи, с камерни спектакли. Рядка практика е при големите театри.

– Военният театър от няколко години насам, може би десетина, като наближи краят на сезона, тръгва да пътува из цяла България. Огромната машина на Народния театър също показва, че го прави. Пак казвам, не трябва да изпадаме в крайности, всичко трябва да е балансирано, за да може като облагородим една част от обществото, да не ощетим друга част. Всеки има право да съществува под каквато реши форма под слънцето. Ако не са били приети в националните институти и в бюджетните организации, някои наши колеги създават частни трупи.

– Народният театър много рядко пътува, а в коментарите под писмото на Руси Чанев тъкмо за Народния театър настоява извънстоличната публика. Невъзможно ли е финансово да се случи?

– Народният театър рядко пътува заради комплексни причини. От една страна е най-сериозната и основна трупа на България, това е пилонът на българския театър. Представленията, които се правят на голяма сцена, особено на Народния театър, са много скъпи като средства, трудоемки като изработване и многолюдни като хора. За едно пътуване на Народния театър до Ловеч, за да изиграе едно, две или три представления, трябва да бъдат командировани 250 човека, освен това и да спят там, а представете си подобно пътуване до Силистра. Театърът ще бъде само в разход, но не и в приход. И все пак не е невъзможно.

Предложението на Руси Чанев трябва да бъде насочено към държавните институции, от които зависи финансирането на българския театър, защото подобно пътуване означава допълнителни разходи. Затова идеята на Руси Чанев трябва да се разработи в цялостна стратегия. Да се каже, че ако театърът излезе от своето основно работно място, на което произвежда спектаклите си, и тръгне да разнася култура из цяла България, до 10 града Министерството на културата трябва да осигури 250 000 лв. на театъра. Ако пътуват до 12 града, сума да бъде около 600 000 лв. и т.н. Цифрите са произволни.

Така че не виждам нещо нелогично в това писмо.

– Рентабилно ли е това предложение в ситуация на коронакриза?

– Точно в тази ситуация според мен не е. Ако се тръгне по такъв път, трябва да се търсят единствено и само открити сцени, за да може да има поне някаква възвръщаемост на театрите, които пътуват. В закрити пространства публиката все още се страхува да влиза. Аз го виждам и по спектаклите, в които играя.

– Какъв е опитът ви до момента на сцената, след като отпуснаха мерките до 50% публиката в салона?

– Играл съм в „Трима мъже и една Маргарита“ в Сатиричния театър и в „Духът на поета“ в Народния театър.
„Духът на поета“ го адаптирахме от камерна сцена на голяма, за да може на базата на салон от 760 места 50% да са някъде около 380, да речем, ако зрителите са през един стол. Първото представление, което играхме, имаше 70 човека може би, не повече. На второто представление бяха малко повече, не мога да ги кажа колко са, но в никакъв случай нямаше такъв наплив, че да си кажем, ето, публиката се връща.

– Казвате, че и Сатирата, и Народният театър не могат да продадат и 50% от салона?

– На този етап все още не могат. Но тук все пак става въпрос да се продаде представление през август, когато в София е мъртвило. Освен протестите и блокадите, друго нямаше през този месец. Всички бяха заминали на море, в Гърция и насам-натам. Август не е критерий. Всичко ще стане ясно през октомври-ноември, когато видим публиката, която реално иска да влезе в театралната зала. Но пък за сметка на това сме спокойни, защото държавата е поела на този етап грижата за всички държавни театри и плаща заплатите на всички наши колеги в рамките на това положение, до определен период. Така че ние не зависим в момента чак толкова от приходите, които публиката ще акумулира, влизайки в залата, за да се притесняваме дали ще издържим като театър, или не.

– Като споменахте Гърция, вие къде бяхте на море тази година?

– Бях на българското Черноморие.

– Валидно ли е задължението държавните театри да декларират приход спрямо миналогодишния?

– Не са задължени на този етап. В смисъл, те са задължени, разбира се, от гледна точка на това, че трябва да се формира бюджетът за следващата година, но тук идва един резонен въпрос: дали не трябва тази година да бъде обявена за нулева от министъра на финансите? Тази година приходи нямаше, в такъв случай на какъв бюджет ще заложи един театър по досегашния принцип? Смятам, че министърът на финансите е логично да помисли дали да не обяви за нулева тази година по отношение на държавните театри и за бюджета за 2021 прогнозно да се вземат приходите от 2019-а, когато театрите работиха активно. Това само ще улесни всъщност работата на финансовите екипи, Министерство на финансите, които ще правят прогнозния бюджет за следващата година.

– Това предложение от вас ли идва?

– Това е мое предложение към Министерство на културата, което смятам да направя, но то трябва да бъде предложено от министъра на културата на финансовия министър.

– Ще има ли нулева година за наградите „Икар“?

– Наградите „Икар“ ще се осъществят на 31 октомври в Народния театър.

– На живо ли ще бъдат, с публика?

– Предпочитам да е на живо, на умряло съм го играл този мач, не ми е интересен. Ние не правим излъчванията по БНТ на живо, така че и това ще бъде на запис. Дали ще има публика в салона, не бързам да взимам решения, искам да се огледам в епидемиологичната обстановка.

– Като гледате последните данни за коронавируса, опитвате ли да си представите края на 2020 г. за театъра?

– Не мога да кажа. Знам само, че колегите много се надяват публиката да се върне в театъра и това е от изключително голямо значение за българския театър. Не само заради методиката, в която приходът формира бюджета, а заради това, че ние, актьорите, нямаме никаква работа на сцената, когато долу няма публика.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах