VivaPay

Христо Мутафчиев: Сега и да отворим театрите, публиката може да не влезе в тях

Вероятните мерки за завръщането на културата към нормалност - след 1 юли събития на открито, а на закрито наесен

„Награди „Икар“ ще има, щом като има номинирани. Но не виждам случването им по-рано от 1 ноември“, казва актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Христо Мутафчиев: Сега и да отворим театрите, публиката може да не влезе в тях

„Награди „Икар“ ще има, щом като има номинирани. Но не виждам случването им по-рано от 1 ноември“, казва актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Културните институции първи затвориха врати след обявяването на пандемията от коронавирус – и най-вероятно ще отворят последни. А най-последни ще бъдат сценичните изкуства – драматични и музикални театри, опери, филхармонии, защото в техните зали зрителите са разположени в най-голяма близост.

В момента Министерството на културата и Столичната община обмислят първите стъпки към бавното завръщане към новото нормално, както по цял свят наричат живота, който ни предстои след края на изнъредното положение. Един от партньорите на държавата и общината в оформянето на тези мерки е Съюзът на българските артисти. Затова поканихме на разговор неговия председател Христо Мутафчиев, за да научим как си представя първите срещи на творците с тяхната публика.

– Г-н Мутафчиев, кога реално може да бъдат отворени театрите в България?

– Когато и да отворят, това крие известни и неизвестни. Репетиционният период може да започне и по-рано. Защото ако приемем, че в една постановка участват двама, петима, до десет актьори, те могат спокойно, при спазване на всички мерки от здравното министерство, щаба и правителството, да се подготвят за новия сезон.  Както знаем, бе взето решение до излизане от извънредното положение и 6 месеца след това театрите да бъдат финансирани директно от Министерството на културата. В момента са освободени от формата на делегиран бюджет.

Америка за България

– Възможно ли е връщането към нормалност в сценичните изкуства преди есента?

– Театралните зали може да започнат да отварят за публика през септември, октомври, ноември и декември – по-рано публиката няма да влезе. Защото ние може да отворим, но публиката може да се страхува да влезе в закрити пространства. Не дай си Боже тази болест да има втори цикъл през септември и октомври…

– Обсъждат ли се варианти за културни събития на открито?

– Столичната община в момента работи по това – мисля, че събития на открито ще могат да се провеждат от 1 юли нататък. В Съюза на артистите планираме събитията от Софийския театрален салон и наградите „Икар“ от 1 юли нататък в открити пространства. Предстои ни да открием изложба за Катя Паскалева, Софийския театрален салон за деца… не изключвам градинките и парковете на София. Но не виждам случването на икарите по-рано от 1 ноември.

– Надявате се, че ще успеете да проведете церемония на наградите „Икар“ тази година?

– Не се надявам, аз съм длъжен да проведа наградите „Икар“ тази година. Готови сме почти с всичко, останаха дребни подробности. Дали ще бъде с публика или без, ще го решаваме спрямо моментната ситуация и спазвайки всички указания на властите. Но награди ще има, щом като има номинирани. За колегите това е престижно отличие и голяма част от тях си чакат наградите с голямо нетърпение.

По отношение на театрите, смятам, че по-рано от края на септември, октомври и и ноември не е логично да търсим подход към публиката. Още повече, че през летните месеци публиката не желае да посещава закрити зали, тя седи по градинки, паркове, хората ходят на почивка. Логично е веднага след лятото да започнем да каним публиката, да я ухажваме, а тя между другото е нетърпелива да гледа театър. Въпрос на мерки, действия от страна на управляващите, които да са те, и въпрос на това дали хората ще придобият смелост да парират страха и да влязат в зали на закрито.

– Може да се наложи да водите голяма битка за убеждаването на публиката…

– Не вярвам, че битката ще бъде толкова мощна, защото всички форми, до които прибягнаха творците по време на извънредното положение – онлайн издания, интернет събития, социални мрежи и така нататък – показаха, че публиката има огромна нужда от култура.

– Някои казват, че никога не са консумирали толкова много култура – защото беше безплатна, а иначе не могат да си позволят. А имаха и време.

– Може да се каже. Но има и още нещо – в София има концерти, спектакли и събития, които само софиянци може да видят, а така всички тези събития, които се случиха в онлайн пространството, бяха гледани от цяла България, да не говорим за Македония, Сърбия и Румъния и навсякъде по света, където има интернет.

– Дали тази практика не трябва да продължи под някаква форма и след края на кризата?

– Има вече запитвания в тази посока, така че няма да го изоставим като форма на общуване. Въпросът е до каква степен тази форма върши работа и дали я върши така, че колегите да се втурнат да я разработят като платформа. Защото никой не може да замени живия контакт с публиката. Театърът разчита именно на този жив контакт, иначе става кино, филм. В повечето случаи там, където не е и заснето добре, това създава дискомфорт и хората казват: „Няма да гледам такова нещо, ще си отида на театър“.

– Действително продукциите на Кралския национален театър на Великобритания са великолепно заснети, монтирани и озвучени…

– Гледал съм ги, да – но имайте предвид, че там става дума за много пари, а не просто за пари, които да покриват някакви мерки и обезщетяват отделни творци. Там са дадени много с точно тази цел – да се случи дадено събитие по най-добрия начин. Такава е стратегията.

– Как театрите по света планират да се завърнат към нормалната си дейност?

– Наблюдавам Испания. Тук натискът беше да отворят отново ресторанти и заведения с градинки, основното условие беше да не е повече от 30% запълняемост. Следващата стъпка е това да бъде пренесено в театралните и кинозалите. Разбира се, това е малко, но е начало. Хубавото в случая е, че държавата и Министерството на културата предприеха действия не само да обезщетят колегите в рамките на извънредното положение, но и 6 месеца след това, като поемат заплащането на трудовите договори. Доколкото съм разговарял с министър Банов, това важи до момента, в който театрите отново започнат да привличат публика и в случай, че един театър, независимо от кой град в страната, покаже, че започне да се съвзема и че публиката вече има интерес да започне да влиза. В момента, в който театърът постигне някакво ниво на самодостатъчност, той ще бъде изваждан от централизираното финансиране и ще си работи по старата методика с делегиран бюджет. Но дотогава държавата ще се грижи за държавните театри.

– Да си представим какви ще са приходите при 30% запълняемост на една зала…

– 30% е началото. Нали не очакваме още от самото начало залата да гръмне до козирката и да направим такива преходи, че да си обезпечим следващите 15 години. Всички държави по света действат по този начин – стъпка по стъпка и най-вече опазвайки здравето на човека.

– Има един проблем с представленията на открито – разполагаме ли с достатъчно места за подобни събития?

– Покрай честите пътувания, които имам в цялата страна, знам за поне 10 града, в които има места за сценично изкуство на открито. Играл съм там.

– Вероятно имате предвид летните театри. Представете си колко театри ще искат да ги наемат, опери, оркестри, попизпълнители…

– Не мога да предвидя, за да коментирам. Но вижте, спокоен съм, че изкуството във всяка форма ще се съвземе, но ще се съвземе последно от тази карантина. И то не защото не сме готови, а защото публиката ще се страхува да се събира на едно място.

– Вие лично как изкарахте извънредното положение дотук?

– Продължавам да го изкарвам извънредно. Стоя си вкъщи, обръщам внимание на семейството си за пръв път от доста години насам.

– Значи всички са доволни?

– Вече пет пъти съм номиниран за изгонване от къщата.

– С какво ги дразните?

– Е, с какво? С каквото всеки дразни другия, човешки неща. Най-важното за мен е, че успявам да ги виждам и да съм с тях. Защото аз наистина, разпилявайки се през годините, осъзнах, че много по-малко време съм бил с тях, отколкото на работа или с колеги. Освен да си общувам с близките, чета, планирам нови неща… Гледам да бъда полезен и на себе си, и на колегите.

– Успяхте ли да избегнете депресията? Много хора получиха пристъпи на паника.

– Не, за мен депресията е загуба на време, аз не мога да си губя времето.

– Контролирате се до такава степен? Завиждам Ви.

– Да, мога и това ме прави по-силен. Да си контролирам, не знам как да го кажа, химията в мозъка. А, разбира се, всеки човек изпада в нервни състояния, но това е част от общия филм, в който участваме.

– Какво извън изкуството и театъра особено Ви липсваше под карантина?

– Липсваха ми срещите с приятели, общуването с колеги. Но аз това го играя за втори път. Имам един инсулт, който ми наложи карантина – разбира се, под друга форма. И оная, първата карантина, ме научи на търпение и сега много по-лесно понасям това събитие, защото мога да намеря формата на търпение и да я приложа в това извънредно положение за себе си и за семейството си. Това, мисля, е далеч по-важно.

Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва театърът. Но театърът предстои. Аз съм от тези, които го знаят със сигурност.

– Накъде ще хукнете, когато отменят извънредното положение?

– Не съм мислил, но искам да пътувам на зелено. Да отида малко в планината, може би на морето… Но едва ли ще ми се случи веднага, имам доста работа в Съюза на артистите. Мерките, които Министерството на културата в момента предлага като първоначални, ще бъдат доразвивани и най-вероятно ще се предлагат и нови, които да подпомагат съсловието. Ние като Съюз на артистите сме участници в този процес. Няма кой да ни остави да си почиваме, докато другите се оправят.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg