Христо

Няма да се украсявам с отблясъци от славата на Christo, с ударение на о-то по френски (любимо на толкова български интелектуаци) – да се опитвам да обяснявам създаденото от него. Според някои, то е откритие, според други – мода, модата Христо. 

Ще говоря за дързостта на артиста.

За момчето на 23 години (признат художник реалист още като студент) – непобояло се да напусне квадратчето на сигурността на безспорния си талант, за да се втурне по неизвестен път към хоризонта на въображението си.

Без пари, без познати, без европейски език. Само с едно – съзнанието, че може! И правото на свобода.
За размаха на момчето, посмяло да създаде творби върху платното на самата земя. (Казват, виждали се от космоса!)

Е, какво значение има кой го признава и кой го отрича? Кой му се възхищава и кой го иронизира? Дали говори български, английски или френски? Ние, от провинция България, предпочитаме да подпираме лакти в страните на квадрата, в който сме се разположили и да се одумваме! Да разменяме мнения като че ли Кристо с ударение на О, който обича да му казват Христо, зависи от тях.

Христо, който сложи подпис на човек върху терена на света.

Сиянието в Изео. Снимка: Емил Георгиев