Христос, Богородица и Васил Левски от Църквата на вълците

Чудесно е да има празници, но е трудно да се каже какво точно се празнуваше днес в София. Може би намерението българските „нощни вълци“ да бъдат позиционирани пред паметника на Червената армия и в центъра на общественото внимание внесе известно объркване в стройните манифестиционни планове на БСП.

Цялата работа тръгна от там, че руските нощни вълци не дойдоха. Пътят към Берлин не минава през България. И за да не остане празно място, се наложи на сцената да излязат „вълците“ от българския клон на путинските пропагандатори. Но те затова са и създадени – като ГМО продукт на хибридната война. Друг въпрос е как изобщо е възможно да съществуват проправителствени рокери? Те са толкова рокери, колкото са и вълци, а някои от тях приличат повече на малки прасенца. Сърцето, коренът и ядрото на рокерското движение е бунтът срещу всяко ограничение (дори и законово), поривът към свобода и живот на ръба. А не политическа пропаганда срещу правителствено финансиране.

Към 11 ч. на Първи май пред паметника на Червената армия се бяха събрали десетина „вълка“, оказали се там с незнайно чие разрешение заедно с моторите си, един джип и три автомобила, надошли бяха и няколко десетки граждани, окичени с Георгиевски лентички, с руски и български знамена в ръце. Малко по-късно духовно (на вид) лице произнесе пред строените пред него „вълци“ някаква молитва (от която не се разбра нищо, защото микрофонът му прекъсваше).

До отчето стояха трима души, крепящи хоругви с образите на Христос, Богородица и… Васил Левски. Коя ли църква представляваше свещеникът? Защото Българската православна църква не е канонизирала Апостола на свободата, а руската – още по-малко. Нито пък някога Левски или който и да е друг борец за свобода е имал някаква нужда от това.

Нека оставим канонизирането на светски личности (пък дори и на диктатори, взривявали църкви и убивали свещеници) на Русия. Каквото и да говори Бойко Борисов, славословенето на Бог не е патриотизъм, а богословие. Вкарването на Църквата навсякъде в една секуларна държава е противоконституционно.

Междувременно в другия край на Княжеската градина двойно по-голяма група граждани, също със знамена, но български и на Европейския съюз, оградена от полиция, изразяваше несъгласието си с „вълчата“ идея Русия да си присвоява целите заслуги за победата над фашизма в Европа. Както уточни в краткото си слово Юлия Берберян, в Червената армия, освен руснаци, срещу хитлеризма се бият и умират представители на още 14 републики.

Към 12 ч. наобяд „вълците“ се запътиха с трите хоругви към булевард „Цар Освободител“, точно когато откъм университета се задаваше манифестацията на БСП.

Манифестиращите социалисти и техни почитатели празнуваха едновременно поне две неща – Първи май, като Международен ден на труда, и Ден на вестник „Дума“ и левия печат. Пред колоната от хиляди социалисти се движеше камионетка с музикална уредба, която вдигаше празничното настроение с диско-хаус версия на песента от сериала „На всеки километър“.

В първия ред на манифестиращите Корнелия Нинова, Нона Йотова, Жаблянски и други известни и неизвестни партийни дейци и депутати носеха десетметров червен транспарант, на който бе изписано:

„За справедливо заплащане на труда!
За българско производство!“

Но срещата между (псевдо)църковните хоругви и червените знамена, между религията и Партията, или ако искате между феновете на Решетников и на Нинова, не премина добре. Опитът на „вълците с хоругви“ да оглавят шествието на БСП и трудещите си бе посрещнат „на нож“ и предизвика кратка суматаха, след което „вълците“ се изнесоха встрани с подвити опашки, а „трудещите се“, водени от засмяната Нинова, се понесоха гордо към Борисовата градина.

Ако се чудите къде в това време се намираше яростно заявилата антипутинската си позиция агитка на ФК „Левски“ – нямаше я. И може би така е по-добре. Мястото на футболните фенове е на футболните мачове.