Бог е сред мигрантите, които хората искат да прогонят

„Накрая ще бъдем съдени въз основа на милосърдието си”, заяви папа Франциск, цитирайки прочутата песен на Мина и Алберто Лупо Parole, parole („Думи, думи”) – като предупреждение срещу кухите фрази за солидарност и за да различи делата на милосърдието от подкрепата, изразена единствено в красиви слова, предава италианското издание „Стампа“.

„Бог е в бежанците, които всички искат да прогонят. Моят ближен може да е от друга нация и религия“, обясни понтификът.

Ако другите не ни търсят за помощ, „значи не сме добри християни”, смята римският епископ.

„Кой е мой ближен? Кого трябва да обичам както себе си? Своите родители? Приятелите? Сънародниците? Единоверците?”, запита папата в коментар върху притчата за добрия самарянин, която „в своя прост и стимулиращ разказ показва начин на живот, в чийто център не сме самите ние, а другите с техните страдания”.

Наш ближен е „този, когото срещнем по пътя си и който има нужда от нашата помощ”. В действителност, подчертава понтификът, „другите се обръщат към нас. А когато не го правят, значи нещо нещо не работи, нещо не е християнско”. Затова, добавя той, не трябва да каталогизираме другите и така да решаваме кой ни е ближен и кой не е: от мен самия зависи дали да бъда, или да не бъда ближен за човека, когото срещам и който се нуждае от помощ – дори да е странен или направо враждебен.

Ето защо трябва да бъдем ближни за „брата и сестрата, които виждаме в затруднение”. Оттук призивът на Франциск е „да вършим добри дела, а не само да говорим думи на вятъра:

„Идва ми наум песента „Думи, думи”. Сред добрите дела, които вършим с любов и радост за ближния, вярата ни цъфти и принася плод”.

Според Франциск е важно всеки да си задава въпросите: „Плодовита ли е вярата ни? Води ли до добри дела? Или е стерилна, повече мъртва, отколкото жива? Ближен ли съм за някого или просто го подминавам? Избирам ли хората според собствените си предпочитания? Тези въпроси, уточнява папата, „са полезни за редовно самонаблюдение, защото накрая ще бъдем съдени според милосърдните си дела”. Господ може и да ни каже:

„Спомняш ли си онзи случай по пътя от Йерусалим за Йерихон? Онзи полумъртъв човек бях Аз. Онзи мигрант, когото преследваха, бях Аз. Онзи изоставен старец бях аз. Онзи болен, когото никой не потърси в болницата, бях Аз”.

След молитвата Angelus („Ангел Господен”), част от месата, Франциск припомни, че последната неделя е била „Неделя на морето”, посветена на пастирската грижа за плаващите по море. Обръщението на папата беше към „моряците и рибарите в техния труд, често суров и рискован, както и към капеланите и доброволците в тяхната безценна служба. Мария, Звездата на моряците, да бди над вас.” Папата подчерта, че много от мигрантите идват през Средиземно море при изключително трудни условия.

Поздравявайки вярващите, дошли на площад „Свети Петър”, Франциск спря обиколката с изказване на смесица от италиански и испански:

„Чух тук своите сънародници, които не мълчат. На аржентинците, дошли тук и надаващи своите възгласи – специален поздрав”.