Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Хроника на корабокрушенията в Черно море

2500 години история на мореплаване, войни и търговия – какво откри на археолозите проектът Black Sea MAP

Част от амфорите и находките, открити в дълбините на Черно море. - Хроника на корабокрушенията в Черно море

Част от амфорите и находките, открити в дълбините на Черно море.

Добре запазени останки от 60 корабокрушения, случвали се в последните 2 хилядолетия и половина, са установили археологически проучвания в Черно море. Резултатът от тригодишния проект Black Sea MAP, един от най-големите по своя вид в света, бе представен пред медиите в Бургас.

Благодарение на находките, извадени от дълбините на морето с помощта на най-новите роботизирани лазерни сканиращи, акустични и фотограметрични техники, историята на мореплаването ще може да се опише много по-точно.

Най-старото документирано корабокрушение е от класическия период, IV-V в. пр. Хр., намерени са още потънали плавателни съдове от римския, византийския и османския периоди. Откритията представят непрекъснат модел на търговия и обмен, война и общуване. Поради аноксичните условия на Черно море (липсата на кислород) под определена дълбочина, някои от останките са оцелели в изключително добро състояние.

„Тази съвкупност от останки вероятно представлява един от най-добрите подводни музеи на корабите и мореплаването в света изобщо”, коментира водещият археолог на проекта проф. Джон Адамс от Университета в Саутхемптън.

Франциско

Пред журналисти д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, коментира, че задачата им в проекта е била да документират добре откритите корабокрушения и да ги заснемат, за да може да се определи какви са.

„Бихме искали да продължим с един по-малък проект в залива пред устието пред река Ропотамо – обясни Димитров. – Надяваме се да започнем работа и по друг проект, свързан с дълбоководните корабокрушения, но това изисква събирането на сериозни средства.“

Вижте още: СЪКРОВИЩА, ПИРАТИ И ДРЕВНО ИЗКУСТВО В УСТИЕТО НА РОПОТАМО

На срещата с медиите присъства и министърът на културата Боил Банов, който потвърди желанието на властта да се създаде Музей на подводната археология, в който се събират археолози от цял свят. Най-доброто място за този музей, посочи Банов, е на остров „Св. Св. Кирик и Юлита” край Созопол.

Екипът на Black Sea MAP – д-р Калин Димитров (петият отляво надясно), проф. Джон Адамс (зад него), министърът на културата Боил Банов и кметът на Бургас Димитър Николов.

По време на всяко от пътуванията по Черно море, заедно с екипа подводни археолози са били и продуцентите на документални филми Дейвид Белтън и Анди Байът. Екипът им е събрал необикновени подводни кадри от останките от корабокрушения, както и от върховете и спадовете на пътешествията по море, за да предостави на международната аудитория един уникален и интересен поглед върху историята на Черно море.

„Мисля, че всички бяхме поразени от забележителните открития, направени от Джон Адамс и неговия екип. Качеството на кадрите, разкриващи този скрит свят, е уникално“, коментира Байът, водещ продуцент и на сериала на Дейвид Атънбъро за Би Би Си „Синя планета”.

***

Експедицията Black Sea MAP е финансирана от британската Фондация за експедиции и образование, а в 30-членния ѝ екип влизат изследователи и студенти от Центъра за подводна археология в Созопол, Националния археологически институт с музей към БАН, Центъра за морска археология в Университет Саутхемптън, Англия, Университет Кънектикът, САЩ, и Университет Сьодертьорн, Швеция.

Проектът Black Sea MAP е всъщност най-големият и амбициозен морски археологически проект в света (по думите на ръководителя му проф. Джон Адамс), а същевременно с това и първо по рода си проучване на българската акватория на Черно море в такъв мащаб.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах