Хубен Черкелов: Заминах за Щатите, за да не гния в България

Един от най-интересните наши художници, които създават изкуство извън България, си дойде за половин месец у нас, за да нареди изложба в галерията на фондация „13 века България”. В експозицията „Отсъствие” Хубен Черкелов интерпретира детайли от банкноти така, че образите приличат на икони.

„Тези работи върху хартия продължават моите изследвания върху връзката между политика, история, власт и как те се упражняват чрез финансови инструменти и художествени произведения”, обяснява художникът.

Черкелов е роден през 1970 г. в Кърджали. Завършва живопис в Националната художествена академия (1998) и майсторския клас на Йорк Имендорф в Амстердам (1995). У нас е познат с участието си в създадената през 1996 г. Галерия XXL в София. След 2000 г. Хубен заминава за Щатите и се установява в Ню Йорк, където се занимава с живопис. Излага работите си в Бостън, Маями, Флорида, Ню Йорк и др. През 2011 г. представя България на Венецианското биенале.

– Рисувате пари, а знаете ли цената на парите?

– Никой не знае цената им, щом курсът им се фиксира ден за ден. Ако говорите за стойността им – хартията на всеки долар струва 2 цента.

– Психоаналитици обяснявали ли са ви каква е причината да рисувате пари?

– Не, не са, все още не съм стигнал дотам да посещавам психоаналитици. Залагате твърде много на Фройд, а той не е много модерен в момента. Философът Аби Уорбърг казва, че историята на изкуството е като история за духове за възрастни. Така че, когато рисувам пари, аз като екзорсист изкарвам бесовете от тях. В изложбата си „Отсъствие“ имам едно платно с берачки на тютюн, използвани от стара банкнота от 200 лв. По начина, по който съживявам тази картина, обладана от соцреализъм от 1951 г., през 2014 г. аз връщам обратно този дух като екзорсист, съживявам го по един модерен начин. Много от изображенията, използвани върху банкноти, са базирани на произведения на изкуството. И ако приемем, че парите са нещо мръсно, то аз ги връщам отново във форма на изкуство, гоня лошия дух от тях и ги пречиствам.

– Рисуването на пари при вас не е ли някакъв компенсаторен механизъм?

– Ако компенсаторен механизъм е някой да стане свещеник – да! Всичко можеш да изкараш компенсаторен механизъм, ха-ха! Не търсете Фройд! Аз съм просто художник, който воюва за чистотата на изкуството.

– Не звучи ли плакатно?

– Да, но това е истината.

– Можете ли да фалшифицирате банкноти?

– Мога, но човек трябва да бъде много сляп, за да ги приеме за истински. Парите, които рисувам в картините си, са хилядократно по-скъпи от банкнотите, които бих фалшифицирал.

– Защо решихте да си пробвате късмета в Щатите?

– Защото за съжаление в България художниците са държани под стъклен похлупак – така беше преди, но днес нищо не се е променило. Привидно изглежда, че можеш да растеш, да се развиваш, но истината е, че започваш да гниеш, стоейки на едно място.

– От кого избягахте?

– Бях двайсет и няколко-годишен, студент, артист на групата ХХL, която създадохме през 1996 г. Бяхме оптимисти, че старото поколение ще си замине, че идва ред на нашето изкуство. Това обаче не се случи и продължаваше да не се случва години наред. Разбра се, че нямаме почва да виреем в България.

– С хората, заради които заминахте от България, сега какво си казвате като се срещнете?

– Не си говоря с тях, не се и срещаме, защото не ходя по техните изложби, не ме интересуват. Проблемът е, че в изобразителното изкуство в България управляват същите хора, които бяха и в началото на 90-те, и се чудя – няма ли млади хора, които да ги изнесат?! Очевидно не.

– Има ли падишах съвременното изобразително изкуство в България?

– Има – мосю Светлин Русев. Той назначава всички администратори в изобразителното изкуство. Съзнателно или подсъзнателно те репродуцират Светлиновия вкус.

– Искате да кажете, че българската култура в последните 40-ина години е формирана от Светлин Русев?

– Не изцяло, защото се срещат и художници, които работят и малко по-алтернативно. Но им е по-трудно да се продават, да показват изкуството си.

Картина от изложбата „Отсъствие“ на Хубен Черкелов в галерията на фондация „13 века България“

– Преди бяхте артист на ХХL, сега какъв размер сте в Америка?

– Сега съм много по-голям от ХХL.

– Какви бяха първите ви години там?

– Никой не ходи в Щатите, за да гони хипотетичната Американска мечта, а за да се развива. Исках да работя като художник, да се издържам от изкуството си. Първите ми години бяха трудни, трудно ми е и сега, защото трябва да работя много.

– Колко часа на ден работите?

– По 12 часа дневно, но не ми тежи. Рисувам в ателието, идват хора, пия вино с тях…

– И наричате това „работа”?

– Това е маркетинг. И ми е част от задълженията.

– Не казахте кои бяха най-трудните ви моменти в началото?

– Нямал съм чак толкова трудни моменти, само един – липса на пари. Когато си емигрант, в началото не ти плащат много. Не може да отиде Хубен Черкелов от България в Щатите и да продава картини току-така… Работил съм различни неща в началото –сервитьор…

– Добър ли сте в сервирането?

– Не, бях постоянно уволняван, ха-ха!

– При Джеф Кунс работил ли сте, както някои ваши приятели от ХХL?

– Не, никога не съм работил за него. Познавам го покрай Тушев и Милен, които му бяха асистенти, рисуваха му картините известно време.

– Успехът в Америка направи ли ви по-значим в България?

– В обществото – да, но не и в мафията. За нея аз съм Злото. Трябва да се знае, че ако не им се кланя никой, те няма да съществуват. Но няма проблем, ще ги изчакаме да се пенсионират или умрат. Макар че аз съм художник – моето място няма как да го заемат, нито аз искам тяхното. Нямаме пресечни точки. Но е факт, че от ХХL нямахме откупки от Националната, от Градската галерия – мислите ли, че това е случайно?

– Чувствате ли се уютно в Щатите като американец?

– Да, чувствам се уютно, но не съм американец, защото никой не ме принуждава да ставам такъв. Все още съм български гражданин, а там се водя перманентно пребиваващ, със зелена карта. Плащам си данъците в Америка.

– Щастлив ли сте там?

– Хората се чувстват щастливи и в пещери, но от пазарна гледна точка има голямо преимущество да бъда в Ню Йорк, защото е голям град. Там имам много повече купувачи, отколкото в България, ха-ха, парите в България са много по-малко от парите в Ню Йорк, дори от един квартал на Ню Йорк, просто мащабите са различни.

– В Щатите застигат ли ви интригите в българското изобразително изкуство?

– Достигат ме само чрез фейсбук. Живея в свят, в който хората дори не подозират, че съществува. За доносите, писани за мен преди биеналето във Венеция, в което бях поканен да участвам, разбрах впоследствие. Много е низко да пишеш срещу художници. Долно е администратори, които са на държавна заплата, да се занимават с това. Остатък е от времето на комунизма, когато топят другия, за да изпъкнат – вижте този какъв мръсник е, а аз колко съм добър… За щастие, не успяха да ми попречат, защото не притежават финансовия ресурс, могат само да злословят.

– От вашата камбанария можете ли да кажете Недко Солаков ли е най-известният български художник в чужбина като изключим Кристо?

– Сигурно е той, защото участва на всички международни биеналета. Тези участия обаче не винаги са нещо позитивно. Като погледнеш кариерата на Джеф Кунс – той не е участвал и в половината биеналета на Недко Солаков. Това не му пречи да направи изложба на 4 етажа в музея „Уитни” в Ню Йорк. Харесваш го или не – това са фактите от живота. Джеф Кунс е най-скъпият жив художник в света, има над 50 млн. долара. Недко Солаков не го знам, той не излага в Ню Йорк.

– Джеф Кунс ли е вашият модел за подражание?

– Не, не е той. Говоря за него, защото е с реално влияние в изкуството. Но ако му видите биографията, ще разберете, че е по-бедна от тази на някой румънски, полски или български художник. Той няма разпечатки на CV-то, няма видеа, които да показва…

– В Америка някой искал ли ви е CV?

– Никога! Нито ме е питал дали имам „вишо”, ха-ха! Аз имам висше образование, разбира се. Защо да ми искат дипломата, като ми виждат картините?!

– Поне родителите ви не са ли доволни, че имате висше образование?

– Те са доволни, че изкарвам пари, иначе за какво ми е диплома? За да се оженя ли?

– Какъв статус ви беше нужен, за да се ожените за американка?

– Аз съм артист, това е моят статус, ха-ха! В Ню Йорк е престижно да бъдеш художник, в други щати не е толкова.

– Какво друго купуват колекционерите, които притежават ваши работи?

– Купуват попарт – Анди Уорхол, Джеф Кунс…

– Картина на кой български художник бихте си купил?

– Бих купил само на някой от ХХL, от носталгична гледна точка. Но ако питате за класиците – не бих си купил нито един. Не обичам певци на българското село.

– Предстои откриване на Българския Лувър, очаквате ли откупки?

– Не очаквам, защото не съм част от мафията в изобразителното изкуство. Предполагам, че ще има творби само на хора от приближения кръг на мосю Русев. Неприятното на този музей е, че са го построили, преди да имат концепция за него. Защо се прави, ако няма идея какво ще има в него?! Музеят може да стане слънце, но може да се получи и нещо глупаво, зависи кой го прави. Ако това е Светлин Русев – Българският Лувър ще има седемдесетарски вкус, нещо като Галерията за чуждестранно изкуство. Според мен трябва да е нещо като музея Метрополитен, с най-ценното у нас – тракийско изкуство, мюсюлманско, творби от всички периоди на изкуството, създавано на територията на България, докато се стигне до съвременното. Нещо като пирамида на изкуството.