Художник от първия ред

Партийното време и маркировката върху изкуството и неговите създатели изследва нова изложба, посветена на 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов. В София поводът ще бъде отбелязан с изложбата „Съзидания“, която се открива в Софийска градска галерия в четвъртък, 16 май.

Експозицията в столицата е своеобразно продължение на „Голямото надлъгване“, която приключи преди дни в родния град на художника Казанлък, оставяйки разсъждения върху връзката на тоталитарната власт с хората на изкуството. Художествената галерия в града обръща внимание на внезапното охладняване на властта и критиката към Дечко Узунов през турбулентната 1969 г. след Пражката пролет, последната година от мандата му начело на Съюза на българските художници. Стреснати, че действията в Прага може да се пренесат из Европа, държавите от Източния блок затягат контрола. За творците у нас годините са белязани от думите на Тодор Живков от март 1969 г., че „властта над изкуството е власт над човешката душа“.

Роден на ръба на новия ХХ век през 1899 г., във втората половина на 60-те години Дечко Узунов има топли отношения с комунистическата върхушка. Тъкмо през съдбовната 1969 г. той организира своя ретроспективна изложба по случай 70-годишнината си, разкритикувана като несъвместима с класово-партийния критерий от един единствен вестник – „Вечерни новини“. Три дни по-късно изложбата е посетена от самия Живков. Ден по-късно вестник „Работническо дело“ стоварва критичната си оценка за експозицията, определяйки творбите в нея като „дребни, набързо реализирани задачи“. Статията, подписана от неизвестен автор под псевдоним, се тълкува като ясен сигнал, че дните на Дечко Узунов като председател на СБХ са преброени.

Бурята обаче утихва по естествен път по същото време, когато надеждата за промяна, подхранена от Пражката пролет, угасва. Същата 1969 г. година творби на Дечко Узунов пътуват до Москва, а мандатът му в СБХ изтича през 1970 г. Внезапното охладняване на властта към художника завършва без видими щети, той продължава да заема важни политически позиции – депутат е в Петото народно събрание, от 1973 г. е действителен член на БАН, през 1983 г. е поканен за почетен член на Руската академия на изкуствата. Мястото му като председател на СБХ е поето от Никола Мирчев (1970 – 1973) и по-късно от студента на Узунов от Художествената академия Светлин Русев (1973 – 1985).

В Софийската градска галерия този епизод от биографията на Дечко Узунов е изследван по-дистанцирано. Тук разказът обхваща цялата му кариера и за целта ще бъдат показани над 90 произведения, живописни платна и акварели в жанровете портрет, натюрморт, пейзаж, абстрактна и фигурална композиция. Творбите са групирани по десетилетия, за да се проследи ясно развитието на художника през годините. Особеностите на всяко десетилетие са подчертани посредством подбрани цитати от критиката в периода.

„Портрет (Автопортрет)“, ок. 1922 г., Художествена галерия „Дечко Узунов“

Експозицията е съпътствана от обширна биография. Повече от шест десетилетия художникът се движи към своето изкуство, от символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, синтетизма на монументалния език и абстрактния израз. Историческият контекст на творчеството му се допълва от богат фотографски материал и откъси от няколко интервюта с личности, общували пряко с Дечко Узунов. Чрез тази комуникация се предоставя възможност зрителят да нарисува във въображението си личността на Узунов и да го види в различни роли – портретист, илюстратор, сценограф, професор, събеседник, авторитет и колега.

„Детски портрет (Христо Нейков)“, 1935 г., Частна колекция на Боян Радев

Финални щрихи от образа на Дечко Узунов поставя документалният филм „Бай Дечко“ (2000 г.), режисиран от Дамян Петров за БНТ. Пред камерата застават Атанас Нейков, Стефан Цанев, Йордан Радичков, Светлин Русев, Александър Лилов и други.

Експозицията е придружена от албум. По повод юбилея ще бъде валидирана марка с подкрепата на Министерството на транспорта и съобщенията. Куратори са Аделина Филева, Пламен В. Петров и Рамона Димова.

„Невеста“, 1925 г., Художествена галерия – Казанлък

„Портрет на Ина“, 1937 г., Софийска градска художествена галерия

Настоящата изложба е третата след откриването на изложбата „Голямото надлъгване. Към изложбата на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“, представена в Художествена галерия – Казанлък (февруари – май 2024 г.), и „Дечко Узунов. Светско монументално изкуство“, реализирана в Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия (февруари – юни 2024 г.).

Изложбата „Дечко Узунов. Съзидания. 125 г. от рождението на художника“ може да бъде разгледана до 8 септември в Софийската градска галерия.

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“, със съдействието на Българска национална телевизия и с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.

„Натюрморт (Балчик)“, 1943 г., Софийска градска художествена галерия

„Дете (Елена Вълчанова)“, 1931 г., Национална галерия