Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Художник, преследван от нацистите и комунистите

Борбата с естетиката на безобразието на Елиезер Алшех в СГХГ

Елиезер Алшех, „Маски“, 1961 г. Репродукции: Авторът - Художник, преследван от нацистите и комунистите

Елиезер Алшех, „Маски“, 1961 г. Репродукции: Авторът

Ако през последните години в българската столица има място, където почти всички по-големи изложби се превръщат в събитие на месеца или сезона – дори и да представят сравнително непознат на широката публика творец, – това е Софийската градска художествена галерия. В сравнение с нея, голяма част от останалите галерии приличат повече магазини за картини, които на всеки две седмици подменят асортимента. Новата изложба „Елиезер Алшех и естетиката на безобразието“ е поредното доказателство за умението на СГХГ да разказва  нови, различни истории за автори и художествени явления.

В центъра на тази изложба са „естетиката на безобразието“ (както съветското изкуствознание нарича формализма чак до 70-те години на ХХ век) и неразривно свързаните нея творчество, път и личност на Елиезер Алшех (1908-1983). Но неговите картини са по-малко от половината от изложените над 60 произведения. Останалите, включително и десетината пластики, са на други автори, участвали по един или друг начин в историята, ограничена от рамките в житейския път на художника, която кураторският екип разказва в пет „глави“ – Българинът, Скитникът, Евреинът, Лагерникът и Чужденецът.

Елиезер Алшех е роден във Видин на 12 ноември 1908 г. По въпроса дали за един евреин е добър или лош късмет да се е родил в България, все още се спори. Но Елиезер Алшех е по-скоро от късметлиите – през Втората световна война изкарва няколко години по трудови лагери, но оцелява. В  дунавския град слуша разкази за миналото на рода си, и за роднината си по майчина линия Жул Паскин, който по това време вече е известен художник в Париж.

Елиезар Алшех, „Созопол. Кърпене на мрежи“, ок. 1947

Когато малкият Лазо (както го наричат близките му) е на две години, в Германия неколцина художници (Емил Нолде, Макс Пехщайн, Ото Мюлер и др.) от наскоро образуваната под името Нов сецесион творческа асоциация откриват изложбата с дръзкото заглавие „Отхвърлените артисти на Берлинския сецесион 1910“. Днес художниците, представени в тази група, са признати за най-радикално мислещите артисти на своето време, но тогава публиката е шокирана, а критиката – до голяма степен объркана…

През 1918 г. основни нейни членове създават Ноемврийската група, която си поставя за цел да обедини всички модерни движения в Германия, като футуристи, кубисти и експресионисти, в една асоциация. Но когато Хитлер печели изборите, властта не приема този вид изкуство.  Това засяга пряко и Елиезер Алшех.

През 1927 г., той се явява на изпит в Художествената академия в София, но не е приет и в средата на февруари 1928 г. отпътува за Мюнхен. През есента е приет в Akademie der Bildenden Künste в Мюнхен. Пред 1931 г. е първото му  участие в обща студентска изложба в аулата на Мюнхенската художествена академия. През 1932-ра участва в колективната изложба с групата  Мюнхенски нов сецесион. Алшех получава дипломата си през 1933-та – годината, в която Хитлер е избран за райхсканцлер на Германия, – и скоро е принуден да напусне страната, не само защото е евреин, а и защото нацистите имат строго определени представи за изкуството, също както и техните тоталитарни братя – комунистите. По-малко от двайсет години по-късно, през 1951 г. Елиезер Алшех ще бъде отново принуден да бяга – но, този път от родината си, България.

Елиезер Алшех (1908–1983), „Глава на мъж с жълта кърпа“, ок. 1932

Междувременно през 1935-а той прави у нас първата си самостоятелна изложба, след което се впуска в пътуване из земите на прародителите си. В Палестина остава половин година, но там по това време изглежда няма нужда от художници – Алшех рисува, но се издържа като бояджия. Следващата година участва в колективна изложба в Прага с Борис Денев, Иван Христов, Сирак Скитник, Владимир Димитров – Майстора, Стоян Венев, Дечко Узунов, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Вера Недкова и Маша Живкова-Узунова.

През есента на 1937-а прави втората си самостоятелна изложба, този път в Белград. Експозицията е показана в галерията „Цвиета Зузорич“ между 23 октомври и 2 ноември и участва в общи изложби у нас. Тук приемат работите му различно. Ето откъс от критически отзив по повод Третата изложба на новите художници през 1937 г.

Това, което стои по-ниско от всяка критика, заслужава да бъде отбелязано като куриоз само. Това са на първо време невъзможните по своята страшна грубост и безсмислена суровост на фактура и боя, по своите първобитни пропорции, анатомия и постройка, по този отблъскващ вид на нещо изкуствено боядисано и мъртво, които имат фигурите на Елиезер Алшех, въобще не показващ никакво чувство на художник“.

Стефан Митов. Трета пролетна изложба на Новите художници. – Литературен глас. 1937, бр. 349, с. 3–4.

И още един отзив за същата изложба:

Е. Алшех гледа живота с широкото виждане на мъдрец, когото дребното не ангажира, чийто Бог е едрата маса. Четката на Алшех е най-смелата по размах в целия салон, едра, плътна и непоколебима. Боите – недвусмислени и категорични. Типовете, които тази четка чертае, са обикновените синове на света, обикновените едри тела на земята“.

Вера Лукова. По случай третата пролетна изложба на новите художници. За нашето изкуство. – Завети, 1937, кн. 2, с. 40–41.

Същото разнообразие се среща и в мненията за самостоятелните му изложби, но положителните преобладават. Истински страшните обвинения обаче ще дойдат след 9 септември 1944 г., когато, по съветски модел, новата комунистическа художествена критика започне да обвинява художниците, които не рисуват „правилно“ в най-разнообразни грехове – „отдръпване от социалната тематика“, „изопачаване на новата социалистическа действителност“, „насаждане на  реакционни възгледи“, „фашистски светоглед“… – все престъпления, които могат да превърнат всеки художник във „враг на народа“, според определенията на Богомил Райнов от 1948 г.

Елиезер Алшех, „Нощем на пристанището“, 50-те години

Най-честите обвинения са във формализъм. Разговорът за формализма започва още през декември 1944 г., когато Тодор Павлов изнася доклад на тема „Науката и изкуството като субективни образи на обективните неща“. В него той заклеймява формализма като елемент на упадъчното западноевропейско изкуство. Писателят-художествен критик и милиционер Крум Кюлявков го нарича „зараза“.

Само за три години  след 1944 г. понятието „формализъм“ ще се наложи в критическите коментари, а през 1949 г. ще се прояви като механизъм, послужил не само за преждевременното закриване на една изложба, и не просто за агресивно посочване на „верния път и художествен мироглед“, които трябва да следват една група творци, а и за забраната (която ще се окаже временна) на редица художници да рисуват.

Един от тях обаче ще остане отстранен от сцената за повече от 26 години и неговото име е Елиезер Алшех.

Елиезер Алшех, „Индустриален пейзаж“, 1948 г.

Преди това част от художниците Здравко Александров, Деню Чоканов, Владимир Кавалджиев, Димитър Драганов, Стою Тодоров и Васил Бараков в Румъния на творческа командировка. След откриването на изложбата им следващата година, са порицани за груби формалистични тенденции в творбите им. (Голяма част от тези забранени през 1949 г. виждаме в СГХГ.)  Едни от най-осъдителните думи са отнесени към картините на Е. Алшех, за когото Л. Белмустаков споделя:

„И наистина, ако махнем графичните елементи от картините на Алшех, фигурите биха се размекнали в общия живописен тон – картината би заприличала на аквариум със свободно плаващи неопределени форми“.

На 23 септември 1949 г., след заседание на Управителния съвет на Съюза на художниците, изложбата е свалена. На Елиезер Алшех е отказан достъп до публични изяви.  През 1951-а художникът –  българинът, скитникът, евреинът, лагерникът, ще бъде принуден да избере съдбата си на чужденец – заминава с жена си и дъщеря им за Аржентина, където имат роднини. В изложбата са включени и няколко платна от аржентинския му „период“.

Елиезер Алшех, „Пазар“, 1948

Проектът Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ включва изложба в СГХГ от 21 септември до 4 ноември 2018 г. и предстоящо издаване на научно изследване от над 600 страници, които ще побере цялото известно знание за Елиезер Алшех. Проектът стъпва върху изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, и фактите, натрупани от Румяна Константинова по време на подготовката за голямата ретроспективна изложба, организирана по повод 100 години от рождението на художника през 2008 г. в Националната галерия в София.

Кураторите на експозицията в залите на Софийската градска галерия са Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова. В рамките ѝ ще има лекции, концерти, представяне на книги, свързани с Елиезер Аршех, среща с кураторите и др.  Подробна информация можете да се види на страницата на проекта във Фейсбук.

Елиезер Алшех (1908–1983) „Акт“, ок. 1931

Елиезер Алшех (1908–1983), „Созопол. Рибари“, ок. 1940

Елиезер Алшех, „Венеция“, 1938 г.

Елиезер Алшех (1908–1983), „Изглед от балкона“, 30-те години

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах