Художникът и неговият наблюдател

И Тома Томов – легендарен журналист, политически коментатор, автор на документални филми и стотици интервюта, създател и водещ на предаването „Наблюдател“… се оказа агент на ДС. Има ли изненадани? Не би трябвало да има, защото Томов се нарежда в почетната компания на Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Димитри Иванов, Даниела Кънева… и останалите „живи тв легенди“.  Легенди, които се оказаха по-скоро агенти, легендирани като журналисти. И за съжаление няма как да разберем дали изобщо щяхме да знаем имената им, ако бяха работили само като журналисти. Освен това нямаха никаква конкуренция, тъй като по тяхно време имаше само една телевизия – държавната.

Грозното в тази история обаче е, че през 2010 г. Томов в ролята (под прикритието) на журналист, интервюира (провежда разпит на) Кристо, избягал от България, за да има пълната творческа свобода и да стане най-известният български творец по света – обърнете внимание: като бежанец. Но е следен от ДС години наред, въпреки че никога не е работил срещу страната си.

Още в началото е гнусно – художникът разказва с искрено вълнение как през януари 1956 г. е успял, скрит във вагон с лекарства, да пресече строго охраняваната чешко-австрийска граница. Разказва го като на приятел, без да има никаква представа, че Томов е работел за другата страна…

И въпреки това, интервюто можеше да стане един почти приятелски разговор между бивши идеологически противници – доколкото идеологията на Кристо е свободата, а Томов е служил на потисниците й, пък дори и да е било само в началото на 70-те. После дори бил уволнен от БНТ за антисъветизъм. Но пък го назначили на друго място. И пак пътувал по целия свят.

Помогнала му въоръжената с цялата мистична мощ на астрологията, хиромантията и други древни индийски и тракийски учения, закрилницата-меценат на преследваните от властта и страшния СССР таланти в живописта, поезията, журналистиката и номенклатурата, приказната фея на вътрешнопартийното несъгласие, жената-огън Людмила Живкова.

Томов може и да е бил млад и заблуден, или изнуден с нещо, заплашен или принуден. Може и никаква реална работа да не е свършил на ДС, а може и да е направил нещо страхотно за родината… Само че – защо не си призна след 10-и ноември? Тогава щяхме да имаме, ако не приятелски, то поне честен разговор, в който и двамата знаят кой е другият. Или пък нямаше да имаме никакъв разговор – което все пак е по-добре от интервю, което прилича на разпит.

В интервюто Кристо обяснява, че не се продава, че върши само неща, които му харесва да върши, абсолютно ирационални и без никакво оправдание – защото е свободен и необвързан. Наблюдателят Томов предимно мълчи. А можеше да разкаже как се е продал още в началото на 70-те години, как е бил принуден да върши и неща, което не харесва, но те винаги са били рационални, и със сигурност си има оправдание. Те винаги имат. Ех, какъв филм щеше да стане!

Ама не стана, защото той и другите като него винаги си остават несвободни и обвързани – чак до днес. Могат лесно да се разпознаят по това как когато ги активират, вкупом защитават едни и същи каузи в 99 от 100 случая.

Още ли се чудите защо у нас лустрация нямаше – а скоро няма и да има? За да могат повелителите на миналото да продължават да решават и бъдещето.