Художникът, който искаше да живее вечно

Кацушика Хокусай е създател на едно от най-разпознаваемите в света произведения на изкуството – „Голямата вълна“, но от Британския музей са уверени, че японският художник от XIX век може да предложи много повече, особено в късния си период, разказва „Гардиън“.

На Острова предстои първата британска изложба, която изследва последните години на живота и творчеството на Хокусай (1760 – 1849), който рисува най-известната си работа, когато е най-малко на 70 години.

Тим Кларк, който ръководи японската секция в музея, коментира, че последните десетилетия от живота на Хокусай са забележителни – художникът искал да живее вечно:

„Той пламенно вярва, че колкото повече остарява, толкова по-велико ще става изкуството му. Тази изложба в общи линии се съгласява с това“.

За първи път британската публика ще може да види много от картините, рисунките и гравюрите на Хокусай. Някои от тях ще бъдат в експозицията за ограничено време заради чувствителността си към светлината.

„Шоки в червено“

Този проблем всъщност предлага „щастлив стимул“, по думите на Кларк, да се покажат дори повече произведения. Изложбата ще бъде затворена за няколко дни по средата на своите три месеца, което ще позволи около половината от работите на Хокусай да бъдат заменени с други.

Във всеки момент най-малко 110 произведения ще бъдат показани. През цялото време обаче там ще е „Голямата вълна“, която Британският музей придоби през 2008 г., но рядко излага пред публика. От 2011 г. тя не е била вадена от хранилището.

От печатната графика на дърво „Голямата вълна“ Хокусай е направил между 5 и 8 хиляди отпечатъка. Днес от тях са останали няколкостотин, но този на Британския музей се смята за един от най-изящните. Шедьовърът е част от поредицата „Тридесет и шест изгледа към Фуджи“ и изобразява свещената планина, която изглежда като джудже в сравнение с вълната.

Произведението вдъхновява оркестриалния La Mer на Клод Дебюси, използвано е от Ерже в една от историите му за Тинтин, а масовата култура днес го е превърнала в клише, отпечатано на милиони плажни кърпи и порцеланови чаши.

„Това е тотемично, иконично изображение на силата на природата – казва Кларк. – Ако направите импровизирано допитване, почти всеки човек днес може да разпознае творбата.“

„Кохада Конейджи“ от Сто призрачни истории

Хокусай бил толкова отдаден на работата си, уверен бил, че ще става все по-добър и по-добър, стига само да продължава да рисува. Талантът му вдъхва живот на дракони, феникси и орли, както и природни пейзажи и величествени вълни.

Всичко това се случва при тежки обстоятелства в живота на художника. Жена му умира в края на 20-те години на XIX в., той е болен, а внукът му има сериозни финансови проблеми. Дъщеря му Ейджо, самата тя художник, изоставя съпруга си, за да се грижи за баща си и да работи край него. Живеят в мизерия, а ложето на Хокусай е пълно с въшки.

„Той не се е интересувал от богатството – казва Кларк. – Случвало се е да получава пакет с пари и дори да не го отвори. Някой му носи след това храна или провизии и той просто му подава опакованите монети.“

Хокусай си представял, че ще е още по-велик на 100 години, а сетне и на 110. Това обаче не се случва. Той почива на 90 г., след кратко заболяване през 1849 г.

Изложбата „Хокусай: Отвъд „Голямата вълна“ ще е в Британския музей от 25 май до 13 август. Затворена за посетители ще бъде между 3 и 6 юли.