Художникът Венци Занков с дебют в кинорежисурата

Човек и добре да живее, се захваща с нещо друго. Не, че Венци Занков може да се похвали с охолство в света на изобразителното изкуство, а още по-малко като преподавател в Художествената академия, но ето – решил е да влезе в „чужди обувки“, за да види какво е. А може и да поостане с тях.

Налице е първият му документален филм – „Сутрешно кафе“. Късометражна творба, интерпретация по стихотворението на френския кинодраматург, поет и сценарист Жак Превер „Сутрешна закуска”. Премиерата е на 9 декември от 20 ч. в Дома на киното в София. Входът е свободен „до изчерпване на местата“, уточнява кинодебютантът.

Персонажите в „Сутрешно кафе“ са самият Занков и съпругата му Ивета.

„В света на киното е прието актрисата, за да получи роля, да стане интимна с режисьора. Аз отидох малко по-далеч и направо се ожених за нея, с цел да парирам всякакви намеци за шуробаджанащина и уронване на престижа на актьорския ни състав”, шегува се Занков.

Художникът е последен семестър в специалността „Филмово и телевизионно изкуство” на Нов български университет. А „Сутрешно кафе” е създаден под насоките на режисьора Георги Дюлгеров. Неотдавна Занков се снима и като актьор във филма на Иван Черкелов и Рали Ралчев „Семейни реликви” – художникът обаче има немалък опит като артист, макар и в пърформанс арта.

„Всичко това е много ново за мен, предстои ми да се снимам и в още един късометражен филм на колега от курса. Надявам се да не съм се надценил”, споделя новоизлюпеният режисьор с известна скромност, каквато донякъде му е чужда – как иначе да приемем ордена, създаден от него, кръстен на него и връчван на рождения му ден?!

„Дебютът ми е посветен на 100-годишнината на българското кино, която отбелязваме през цялата 2015 г. – отбелязва художникът. – Вярно е, че може би стартирам късно, но по-добре късно, отколкото никога. Аз вярвам в максимата, че в изкуството, както и в секса, няма млади и стари, има можещи и неможещи.”