Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Хвърчащият Шпатов

‪#‎на‬живоотСофия

 - Хвърчащият Шпатов

Представям си Александър Шпатов, (за когото не знам абсолютно нищо, освен подсказката в книгата, че е на 28 г. и живее в „Младост“) като един прекрасен умник, страхотно свястно и харизматично момче от тази рядка порода, дето обичат да развеждат хора из София като безплатни гидове, доброволстват, ходят на протести (и по планини) и слушат най-красивата музика на света. Справя се с живота, обаче не е комерсиален, някак си успява да не затъне в общата кал на цинизъм и отврата.

Представям си го като един от тези българи, за които всички се надяваме да ги има, да съществуват някъде на живо, макар скептикът у нас дълбоко да се съмнява, че това е възможно.

Младият Шпатов е красив ум и идеалист, несъмнено. И това личи от всеки малък разказ в неговите софийски истории. Нещо повече, той е много талантлив разказвач и засега не мога да го вкарам като повтарящ се елемент в съвременната литературна конструкция. Не е Мирослав Пенков, Господинов, Деян Енев, Карабашлиев или който й да е подобен (Абе, има нещо от О’Хенри в него, ако онзи беше роден в „Младост“, София и БГ, ако това беше някак си допустимо).

Шпатов си е напълно оригинален,автентичен, „свой“, градски, модерен, но изненадващо фин, без никаква циничност и бруталност. Текстовете му не са дрезгави, алкохолни, напушени или фрустрирани. В съвременните му „легенди“ има известна романтика, малко трогателна нежност и много мисъл. Без да е плакатна.

Не е „авторът е влязъл, извадил е балтията и сега ще ти насече показно сивите гънки на съчки от усилено осмисляне на сложната му концептуалност. Пази се, читателю“.

Обратното. Писано е леко, умно, елегантно, с много талант и дълбочина. А сивите ти гънки празнуват, както и рецепторите.

Всичко ми хареса. „Принцеси от Славейков“, „Ендекария“, „Молба за напускане“, „Петимата от Петте“.

Не се и надявах, че мога да попадна на подобен брилянт.

Има надежда. Има още от хвърчащите хора между нас.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

 

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Оргията в Сиромахов

ДС