И градушките, и наводненията в древността са били често явление

Природните бедствия, които сполетяха България в последните месеци (наводнението във Варна, градушката в София) оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно, и звани и незвани специалисти търсят причините в глобалното затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите Русия, САЩ, Китай при разработване на т. нар. климатични войни.

Какво обаче казва историята? Прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега, се е случвало и в миналото. Понякога дори с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове (по-малки дори от варненския) са потапяли цели равнини под вода за дълго време по простата причина, че по големите реки не е имало диги.

През V в. пр. Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за „радост“ на съвременните археолози уникален храм на богинята Кибела. Цунами в Черно море през VІІІ век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен. Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав.

Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци. Пораженията от градушки в градските селища, в най-лошия случай са се ограничавали с някоя и друга счупена керемида, която бързо и евтино се е сменяла.

За много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път. Това също е нормално. Един български или византийски автор от Охрид няма как да научи какво се е случило в Тулча или Провадия, че да го съобщи в хрониката си.

Сега положението е друго. Високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, които иначе са напълно нормални за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия.

Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Трябва да разберем, че сме днес много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията.