По стъпките на Алеко, край тоалетната

Къде е Морената на Щастливеца? Доскоро си беше пред Народния театър. Но дори и още да е там, тя е скрита зад… преносима тоалетна.

Ясно е, че недвижимото културно наследство в България напоследък става все по-движимо. Старинни гари, красиви къщи, фабрики с архитектурно значение и складове със стенописи, дори антични развалини и скулптури от съвременни автори се местят, унищожават, взривяват, събарят се с багери и се „реновират” при прояви на размаха и вкуса на четиригодишно дете със забавено развитие. Това си става почти всекидневно и е особено страшно, че никой не протестира. Министерството на културата неумело имитира загриженост, общините никога не знаят какво става и не са виновни… изобщо, всичко е наред, само дето материалните следи от миналото си отиват.

Един от напоследък поизгубените знаци на миналото е Морената на Щастливеца. Витошката скала в Градската градина пред Народния театър доскоро бележеше мястото, откъдето на 27 август 1895 г. е тръгнал излетът на Алеко Константинов към Черни връх. Това е първият случай на организиран планински туризъм у нас. Ето защо на Витоша още има местност с името Щастливеца и хижа „Алеко”. Затова и годишнините от раждането на писателя се отбелязват в София с поход, наречен „По стъпките на Алеко”, който понякога тръгва тъкмо от морената, поставена в парка пред Народния театър. Това си е уважавана местна традиция, при това традиция именно в туризма, който уж винаги е главна грижа на институциите, „опазващи” културното ни наследство.

В момента обаче не е ясно къде е морената. Може би насред София се движи гигантски невидим ледник, който е преместил скалата на неизвестно място? Или пък Общината по някаква неведома причина е прибрала големия каменен овоид – и то сигурно през нощта, защото никой не публикува в социалните мрежи примерно снимка с надпис: „Паяк вдига неправилно паркирана морена в два следобед”? Всъщност заведението пред Народния театър я е закрило така, че тя и металната плочка с надпис в памет на Щастливеца да не се вижда. Големият срам е, че морената се закрива тъкмо от преносимата тоалетна на кафенето, защото, гледано откъм стълбището на театъра, те са изправени точно на нейното място.

Няма да видите скалата с плочата в памет на похода на Щастливеца и от по-близо. Ще трябва да се въртите точно около химическата тоалетна, за да си навехнете крака в скрития камък.

Явно това не прави впечатление никому. Нито на собствениците на заведението, нито на Общината, нито на будното софийско гражданство. Изчезнала от полезрението някаква си скала. Носът на Щастливеца бил заврян в уханията на преработена бира и кафе. Чудо голямо! Е, аз пък смятам, че това е пореден симптом на самоунищожителна простащина. В по-цивилизовани градове за такива неща се следи и те просто не се случват.

Хваща ме страх за Морената на гроба на Вазов. Честно ви казвам. Хваща ме страх.

Всичко от Манол Глишев