И ми е хубаво така, че ми е лошо

Истински добрият поет е този, когото няма как да не разпознаеш, дори ако не виждаш името му под стихотворението. Той има собствен глас, собствен метафоричен език, собствен ритъм и образност. Николай Милчев е от огромните български поети. Той и още само неколцина са истинското опровержение на усещането, че в последно време сякаш няма неоспорими гласове в поезията.

Ще ми се да мисля, че появата на „Ти и котките следобед“ в самото начало на 2018-а е обещание за нова силна поетична година, подобна на 2017-а, когато се появиха „Море на живите“ на Александър Секулов и „Зелда“ на Елин Рахнев. Поезията на Николай Милчев в „Ти и котката…“ не робува на литературни канони. Това е слово, което не преследва и не се подчинява на публиката, а я повежда след себе си. Не е самоцелно търсене на читатели и евтина популярност, а чиста естетика.

Филигранна е поезията на Николай Милчев. Тънки сребърни нишки от неочаквани образи и думи оформят неподражаеми късчета поезия. Новата му стихосбирка „Ти и котките следобед“ е плетеница от точно такива неочаквани и внезапни метафори, след които светът е различен.

Най-трудно в поезията се постига свобода – на мисъл, емоция, слово. Да попаднеш на истински свободен поет като Милчев е малко чудо. Липсва страх от неочакваното, логиката на реалността е победена от логиката на фантазията. Вместо да препъват, разчупените, привидно невъзможни образи окриляват. И става възможно и истинско това: „В средата на косите ти е юли“. И става ясно защо и поетът, и читателят могат да възкликнат едновременно: „И ми е хубаво така, че ми е лошо“. Простички думи, които се събират в сложни образи. Сложни усещания, сведени до простичко обичане.

Светът губи ясните си очертания, преоформя се и се изчиства в тези стихове. Въздействат нежно, разумът е само страничен наблюдател. Сърцето усеща ритъма – модерен в мяра, подчинен на космическа хармония. Да се вкара подобна форма в определението за класическа е невъзможно, но е и невъзможно да ѝ бъде пришит етикетът на постмодернизма. Рядко се появяват стихосбирки, които са извън парадигмите, оформени от литературните течения. Именно те дават посоката обаче, те остават като крайъгълни камъни задълго.

„Ти и котките следобед“ е дълбока, красива и вдъхновяваща стихосбирка. Извън злободневните и временните неща, но свързана дълбоко с вечните и безкрайните човешки ценности. Любовно обяснение към света, към жената и към поезията.