И на 90 Мориконе не може да спре

На 90 години той все още работи. А навремето плановете му били други – когато бил на 35, казал на жена си Мария, че като стане на 40, ще спре да пише филмова музика и ще прави само „абсолютна музика“. Но и до ден-днешен Енио Мориконе не може да излезе от киното, не може да спре.

Всеки е чувал поне една от мелодиите на Енио Мориконе. Той е написал музиката за стотици филми, саундтраци на стотици животи. След редица шедьоври, композирани през годините, той е сред малкото композитори, които получават първо почетната статуетка за цялостен принос (2007) и чак след това „Оскар“  (2016) за конкретен саунтрак за музиката в „Омразната осморка“ на Тарантино. Тогава Мориконе е на 88 г.

Мориконе е създал над 500 филмови партитури, най-известните от които са за италиански уестърни от 60-те в сътрудничество със Серджо Леоне: „Добрият, лошият и злият“, „Имало едно време на Запад“ и др. Той вдъхнови и цяло поколение от поп музиканти в жанрове от рок и хип-хоп до хеви метъл и електроника. Джей Зи семплира The Ecstasy of Gold от саундтрака на „Добрият, лошият и злият“ за албума си Blueprint 2. Групи като „Мюз“ и „Масив Атак“ разкриват, че черпят вдъхновение от него, „Металика“ се качват на сцената с негова музика, а „Рамоунс“ слизаха от нея под нотите на маестрото.

Може би нежеланието на Мориконе да бъде част от играта на Холивуд е причината да бъде пренебрегван толкова години от Академията – прекарал е целия си живот в Рим итака и не научава английски.

Енио Мориконе често получува свобода от режисьорите да създаде каквото реши. Една от причините уестърните на Серджо Леоне да са толкова бавни, е, че някои сцени били удължавани, за да паснат на саундтрака – лукс, почти немислим в съвременната филмова индустрия.

Мориконе може и да е създал голяма част от музикалния език на уестърните – от плющенето на камшици до дрънкането на дарамбой – но както често самият той е отбелязвал, те съставляват по-малко от 10 процента от саундтраците му. Понякога композиторът изглежда разочарован, че толкова много внимание се обръща на тези ранни филми, затова за мнозина е изненадващо, че се съгласява да работи с Тарантино по „Омразната осморка“, първият му уестърн от над 30 г. Разбира се, подходът на Тарантино е много по-различен от този на Серджо Леоне преди половин век, което е една от причините Мориконе да приеме с удоволствие предизвикателството.

„Това не е истински уестърн. Музиката, която написах за Серджо Леоне, принадлежи на онези филми и онзи период, но сега исках да отида към симфоничната музика и дори към американската популярна музика. Важно беше да направя нещо, което къса с традицията“, казва маестрото за „Омразната осморка“ пред „Гардиън“.

Според Мориконе ключът към писането на музика за фон на сцени с насилие е да принудиш музикантите да стигнат до предела на своите физически и психически граници.

„Трябва да пресъздадеш идеята за насилието, затова първо работиш върху регистъра и тембъра на музиката – обяснява Мориконе. – Опитваш се да изстискаш целия диапазон на инструмента. Защото страданието на музиканта, който свири по такъв начин – а това е доста трудно – трябва да прилича на страданието, което изпитват жертвите в тези сцени.“

Мисълта за цели духови секции, надуващи инструментите така, че да се докарат до масов инфаркт, е направо приятна за Мориконе, а и той често е очарователен, когато говори за начина, по който музиката му въздейства на публиката.

Завършил елитно училище и е член на влиятелния експериментален колектив Gruppo di Improvvisazione Nuova Consonanza (или накратко Il Gruppo) през 60-те и 70-те, той въпреки всичко смята, че необятното му влияние върху поп музиката се дължи най-вече на простота на неговите композиции:

„Често използвам същите хармонии като в поп музиката, защото сложността на моите творби се крие другаде.“