И ний сме дали нещо на света: тежко упражнение в световния фитнес се нарича „български клек“

Фитнес упражнение, „създадено да предизвиква максимално много болка“ и недолюбвано от трениращите по цял свят, води корените си от България. Т. нар. „български клек“ е познат още от 80-те години и се практикува за увеличаване на мускулната маса в горната част на бедрата. Със завръщането на култа към тялото и здравословния начин на живот в последните години българският клек преживява същински ренесанс в социалните мрежи. Стотици видеа на треньори показват най-правилното изпълнение, и поне още толкова клипове на трениращи показват, че дори, когато животът е тежък, може да стане още по-труден, прави ли човек специфичния напад.

При българския клек задният крак се поставя върху повдигната платформа. Често се практикува с добавени тежести в едната или двете ръце за баланс или коригиране на изменения в стойката. Смята се, че този тип клек може да подобри косвено спринтовете и скачането на дължина и височина.

Няма една официална версия на какво българският клек дължи името си, но една теория се очертава като най-достоверна. Тя връща лентата на събитията в годините на Студената война през 70-те и 80-те години, когато спортните състезания са арена за политическо съизмерване. Първия си медал от Олимпиада страната ни печели през 1952 г. и държавата щедро финансира атлетите в избрани дисциплини, като вдигане на тежести, борба, художествена гимнастика. Успехите им навън стават част от пропагандната машина.

За олимпийските цели и атлетите по вдигане на тежести, и техните треньори започват да измерват границите на силите си с нови техники, схеми на тренировки и промяна в повторенията на упражненията, пише сайтът „Physical Culture Study“. Особени постижения постигат родните ни състезатели по вдигане на тежести, които не се свенят да изоставят в миналото наложили се упражнения в замяна на по-ефективни практики. Така например през 80-те до спортистите на Запад достига слух, че българите са загърбили традиционния клек с щанга и вместо това наблягат на обикновени напади, качвания на пейка и други упражнения за заздравяване на бедрените мускули.

Българската следа в историята се пресича с американската в щата Колорадо – във втората половина на 80-те години един треньор, който работи за военновъздушните сили в САЩ и е дългогодишен почитател на вдигането на тежести, с вълнение разбира, че Ангел Спасов, помощник-треньора на българския национален отбор по вдигане на тежести, прави американска обиколка, за да разкаже повече за българската схема на тренировки. По това време интересът към успеха на българите е много висок, тежкоатлетите ни вече са се доказали с десетки медали на световните шампионати и олимпийските игри, като често надвиват и съветските състезатели.

Решен да попие от знанията му, Ким Гос кани Спасов да тренира с неговите атлети в базата им в близост до Колорадо Спрингс, разказва самият той. По време на срещите си с ентусиасти той споделя две от най-важните упражнения – изкачването на пейка и клекове със заден крак, повдигнат на платформа – т. нар. български клек. Долу-горе по това време става ясно, че Спасов отхвърля обикновените клекове с щанга като недотам ефективни, което се посреща с голямо недоумение и дори известен гняв в спортния свят. Същата теза е повторена и дълги години по-късно от Иван Абаджиев, който тогава е главен треньор на отбора по вдигане на тежести. Гос разказва, че Абаджиев посетил залата му през 2011 г.

Дори и да няма солидни доказателства за разказаната история, тя несъмнено помага за популярността на упражнението – в случай, че класическите клекове с щанга наистина са били изоставени за друго упражнение, то би следвало да бъде далеч по-ефективно, нали?

„Светът на олимпийското вдигане на тежести беше по-малък в края на 80-те и началото на 90-те години – пише „Physical Culture Study“. – Мълвата за това „упражнение чудо“ бързо се разпростира и скоро фитнес залите се заразяват с този жесток, но ефективен метод на трениране.“

Но има тънкости при изпълнението и не просто всяка повърхност ще свърши работа за повдигане на задния крак. Според инструкциите на Спасов, за да бъде максимално ефективно упражнението, платформата трябва да е с височина 10-15 сантиметра, в зависимост от височината на трениращия. По-голяма височина няма да доведе до същия резултат. Важно е цялото ходило на задния крак да стъпи върху повдигнатината, а не само пръстите, което гарантира, че този крак също е активен в упражнението. Съветва се също ханшът и гърбът да запазят положението си стабилно по време на клека, а задният крак да бъде почти изпънат, макар и това да е голямо предизвикателство  почти олимпийско.

В крайна сметка българският клек тренира не толкова бедрените мускули… колкото волята на тялото ви да оцелее, твърди разпространената шега сред шегобийците спортисти.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by ɢᴀʙʙʏ ᴅᴀᴡɴ ᴀʟʟᴇɴ (@gabbydawnallen)