ЛАУРЕАТИТЕ с Максим Цеков и Джулиан Тревелиян

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

И търновски актьори срещу Христо Мутафчиев

Може да сме от провинцията, но никой не може да ни размахва пръст, заявяват в открито писмо

Днес Великотърновският театър е в кризисния списък, но „докато в миналото Съюзът на Артистите в България се бореше за нашия театър, сега той е на други позиции“, пишат артистите. - И търновски актьори срещу Христо Мутафчиев

Днес Великотърновският театър е в кризисния списък, но „докато в миналото Съюзът на Артистите в България се бореше за нашия театър, сега той е на други позиции“, пишат артистите.

Поредният културен институт, който се изправи срещу Христо Мутафчиев, е Музикално-драматичният театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. В открито писмо, подписано от десетима артисти, се заявява, че не се приемат изявленията на Мутафчиев за „мечките“, но се изразява увереност, че ръководството на Съюза на българските артисти ще върне уважението към себе си.

В писмото актьорите припомнят, че и през 1997-а Министерството на културата е направило опит да закрие Музикалния отдел на театъра и да го превърне в Открита музикална сцена, а след това от 1 януари 1998 г. e закрило напълно Драматичния отдел и трупата от 35 актьори е била изхвърлена на улицата. Отделът е бил възстановен през 2003 г. след упорита борба.

Днес, пишат артистите, Великотърновският театър е в кризисния списък, но „докато в миналото Съюзът на Артистите в България се бореше за нашия театър, сега той е на други позиции“.

„Председателят на Синдиката размаха пръст в официалното си изявление и ни даде ясно да разберем, че театралната сграда, построена с парите на великотърновци, е нужна на „мечките” и че той и те ще дойдат да ни покажат как се прави театър – се казва в писмото. – Да, ние сме артисти от провинцията, не от столицата, но градът, в който живеем и работим, е Велико Търново и никой, пък бил той и председател на САБ, няма право да размахва пръст и без да има наблюдения да дава негативни оценки за колегите си от извънстоличните театри.“

Актьорите изразяват и несъгласие с „гордото“ изявление на Христо Мутафчиев за 12-процентно увеличение на заплатите на синдикалните членове – които в „Константин Кисимов“ са двама, играят рядко и не са заети в активния репертоар. Тъкмо те противопоставили на предложения оздравителен финансов и репертоарен план на Общо събрание.

„Смятаме, че Съюзът на артистите в България е организация, която е създадена, за да защитава правата, честта и достойнството на артистите, а не орган за репресия и лична изгода – посочват актьорите. – Не приемаме изявленията на г-н Христо Мутафчиев, както и последното абсурдно договаряне за 12% увеличение на заплатите само за синдикални членове.“

За финал от театъра заявяват вярата си, че за изкуството са най-важни талантът, всеотдайността и любовта на творците към него, а не членуването в каквито и да било организации. Актьорите са убедени, че Съюзът има сили да върне уважението към себе си и ще отстоява правата и интересите на всички артисти в България.

Предлагаме ви пълния текст на откритото писмо.

„Ние, артистите от Драматичната трупа на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново, като част от Театралното Братство, се обръщаме към Вас – Колеги, със следните думи:

Великотърновският театър има 145-годишна история. Нашият град е подарил на България прекрасни артисти, режисьори, художници. От тук тръгват по своя път Константин Кисимов, Димитър Панов, Цанко Янков, Никола Конов…, които създават и Великотърновския театър.

На този театър посвещават голяма част от живота си Елена Стефанова, Никола Шиваров, Боян Беров, Станка Пенчева, Милен Колев, Стилиян Анастасов, Кирил Ангелов, Иван Евстатиев…

В този театър са работили едни от най-големите режисьори на България като Георги Стаматов, проф. д-р Кръстю Мирски, проф. Боян Дановски, Красимир Спасов, Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, проф. Енчо Халачев, Юлия Огнянова, Асен Шопов…

В този театър през 1997 г. Министерство на културата направи опит да закрие Музикалния отдел и да го превърне в Открита музикална сцена, а след това от 1 януари 1998 г. закри напълно Драматичния отдел и трупата от 35 актьори бе изхвърлена на улицата.

Този театър, който след години борба успя да възстанови своят Драматичен отдел през 2003 г., започна упорита работа, за да се върне на театралната карта на България. Днес отново Великотърновският театър е в кризисния списък. Но докато в миналото Съюзът на артистите в България се бореше за нашия театър, сега той е на други позиции. Председателят на Синдиката размаха пръст в официалното си изявление и ни даде ясно да разберем, че театралната сграда, построена с парите на великотърновци, е нужна на „мечките” и че той и те ще дойдат да ни покажат как се прави театър.

Да, ние сме артисти от провинцията, не от столицата, но градът, в който живеем и работим, е Велико Търново и никой, пък бил той и председател на САБ, няма право да размахва пръст и без да има наблюдения да дава негативни оценки за колегите си от извънстоличните театри.

Последният абсурд, на който станахме свидетели, беше г-н Мутафчиев да заявява гордо, че е уредил 12% увеличение на заплатите на синдикалните членове, които при нас са двама, рядко играещи и незаети в активния репертоар. Двамата колеги-синдиклисти (председател и секретар на дружеството) бяха единствените, които се противопоставиха категорично на предложения оздравителен финансов и репертоарен план, приет единодушно на Общо събрание.

В дружеството, което те ръководят, не се допуска членство на нито един драматичен актьор. То се състои буквално от 2-3 балерини, 1 солист, 1 хорист и двама пенсионери и е превърнато в репресивен орган, който заплашва колегите си със съкращения, уволнения и апокалиптично бъдеще – всичко от името и в името на председателя Христо Мутафчиев.

Ние, артистите от Драматичната трупа на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново, които САБ отказва да приеме в своите редове, се присъединяваме към протеста на своите колеги от цяла България. Категорично заявяваме своята подкрепа и на Откритото писмо на артистите от Народния театър „Иван Вазов” и на всички колеги от българските театри. Смятаме, че Съюзът на артистите в България е организация, която е създадена за да защитава правата, честта и достойнството на артистите, а не орган за репресия и лична изгода. Не приемаме изявленията на г- Христо Мутафчиев, както и последното абсурдно договаряне за 12% увеличение на заплатите само за синдикални членове. Искрено вярваме, че все още за изкуството са най-важни талантът, всеотдайността и любовта на творците към него, а не членуването им в каквито и да било организации.

Сигурни сме, че ръководството на САБ има сили да върне уважението към себе си. Вярваме, че ще отстоява правата и интересите на всички артисти в България и много сериозно ще се бори за издигане достойнството на актьорската професия.

Откритото писмо е подписано от 10 артисти!

Милен Иванов, Иван Митев, Детелин Кандев, Стефка Златкова, Стефка Петрова, Силвия Шекилова, Лиляна Иванова, Дончо Дончев, Елица Дейкова, Георги Василев“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90