И тая скръб превръщах в дим от песни, шум и остроти

Преди 120 години на този ден, 24 юли, се ражда един удивителен талант, когото поколенията ще свързват основно с работата му като художник, макар да е бил надарен с още много дарби – на писател, педагог, музикант… Илия Бешков, създал цяла школа в изобразителното изкуство, оставил след себе си благодарни и талантливи ученици, е успял да избегне идеологическите капани на времето си, макар и да е бил живо ангажиран със съдбата на хората. Брат му е осъден и екзекутиран от „Народния съд“, но художникът успява да се задържи на гребена на вълната, без да прави компромиси със съвестта си.

Това е човекът, който месеци преди да почине, пише:

„Така завършва моят път — в немощ, болест, в тъга. Такъв се появих в света — безпомощно дете в плач. А как живях — не помня. Разправят: много съм се смял, играл, лудувал, пял. Някои казват, че с рисунки съм осмял света. Не знам, не знам; не помня друго — само скръб в душата си видях. И тая скръб превръщах в дим от песни, шум и остроти, грозни закани и зли шеги. Между страхливите бях борец, всред борците — страхливец. С влюбените бях пиян, а със пияните — влюбен…

Разправят… А в себе си — както и преди — виждам само мойта скръб. Всичките ми дни са там: във нея е потопен и тоя мой последен ден“.

По повод годишнината от рождението на художника (и не само) Иво Милев издава книгата „Илия Бешков. Биография“ – опит да се обобщи животът на изумителния талант от началото на ХХ век с помощта на непубликувания му досега архив. Изданието на „Книгомания“ е богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на Художествената галерия „Илия Бешков“ – Плевен, от Национална галерия, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, лични, обществени архиви и колекции. Книгата ще се появи на пазара през август 2021 г.

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от автора Иво Милев.

„Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, 43° 22′ 0″ N / 24° 25′ 0″ E. С това казваме, ако не всичко, то много за този, който вярва в предопределението, чете звездните карти и вниква във влиянието на планетите и астралните домове върху съдбата на човек. Такъв е Бешков. Той е безусловно убеден в неотменимите закони на един абсолютeн космичен ред, в който човек е подчинено и обвързано същество с твърде ограничена сфера на свобода. Пред лицето на вечно движещите се в неумолим ритъм небесни сфери, човек е трагикомично незначителен, жалък и смешен.

Той се ражда по пладне, в момента, когато планетите са се подредили благосклонно във всичките благоприятни аспекти. Сякаш точно сега древните богове са решили да се забавляват. От няколко дни слънцето е в Лъв. Марс и Венера са се обърнали един към друг и се гледат през Дева, където нищо не запречва влюбените им погледи. Те флиртуват и игриво се усмихват. Юпитер, като блуден син, е отново при баща си, Сатурн, сякаш най-сетне да си дадат прошка и да се помирят. Всички те са великодушни и готови на жестове. В такива дни могат да бъдат щедри. Така създават за избраника си всичките тези потенциални възможности, това безредно изобилие от дарби, по-скоро объркващо, със своите разнопосочни претенции. С какво ли не е надарен този галеник: с интелигентност, бърз и ловък ум, с обаятелност, общителност и любопитство, с неизменното чувство за хумор, с талант в театралното изкуство и импровизацията, в словото, притежава невероятна музикална памет и слух, може да засвири на всичко, което попадне в ръцете му, малко е да се каже, че притежава рядка художествена дарба…

Илия Бешков през 20-те. Снимка: Архив на наследниците

Раждането сякаш се забавя, за да може Марс да застане на 5° във Везни и Юпитер на 5 ° в Козирог и тези силни планети да образуват т.нар. „кармичен кръст“. А за кармата на Бешков, осъществяваща се в Скорпион, е предопределено да бъде в наследството, което получава, и наследството, което трябва да остави. Слънцето изгрява в Лъв и това е зодиакалният знак, който управлява. Венера също е в Лъв, от където цялата надаренoст в изкуствата, в музиката, в сценичната игра, подтикът и умението да бъдеш в центъра на вниманието и да събираш одобрение, защото без възхитата на околните тези хора трудно могат да преживеят. Всичко се подсилва многократно и така щастливо от Нептун в Медиум Цели. Луната, в петия си дом и в Скорпион, бележи един изключително остър и критичен дух, от друга страна Плутон в Близнаци определя неговата саркастичност. Юпитер в Козирог предполага един дълбок песимизъм, но друг благоприятен аспект – явява се чувството за хумор, което само може да спаси тези иначе унили хора. Клонящата към мрачност и меланхолия склонност към разсъдъчност и задълбоченост се засилва и подчертава от Сатурн в неговия трети дом, но пък и Юпитер е също там, почти в пълен съвпад със Сатурн, а той действа в този дом по точно обратния начин – скача от тема на тема, забавлява се, играе, закачлив и съвсем несериозен; той е подтик към същите интелектуални предизвикателства, в които Сатурн може мрачно да дълбае, само че сега те се решават от само себе си. Открития и прозрения съпътстват тези хора и неустоимото желание постоянно да изказват мнения, да формулира бързо, сякаш от нищото, концепции и теории, да се налагат, а стихията им са споровете и дискусиите. Има и още: Марс е във Везни, управлявани от Венера (каква комбинация!), това трудно съжителство ражда и постоянните съмнения, раздвоеността, една свръхемоционалност и дори ревнивост. Този със сигурност ще бъде човек подложен на постоянни изкушения и угризения.
Още много неща може да бъдат открити в разположението на планетите и техните застинали като в кадър влияния: и склонност към религиозни изстъпления, и мистицизъм, и отчуждението от бащата, и проблемите със закона, но и надеждността на силни покровители; може да бъде разпознат и приятелят, роден по Коледа, който ще окаже огромно влияние, но също и двойствеността на това влияние. Върху звездната карта е изписано дори, че ако все пак този човек успее да потисне множеството си други предразположения и се посвети на изобразителни изкуства, то това ще бъдат изкуства, които си служат с остри сечива – длето или графичен писец, а тяхната основна цел е да извайват обеми.

Автопортрет, 1957 г. Илюстрация: ХГ „Илия Бешков“ – Плевен

Законите, строго начертани от неумолимия космически ред, трябва да бъдат спазени, иначе, като при всички закони, ще си създадем проблеми – като да си биеш главата в стената или недоволно да тропаш с крак. Това е необходимост.

„Аз вярвам в програмата на нашето битие и отхвърлям, съвсем отхвърлям сляпата случайност“, говори Бешков през 1953 г.: „Законът трябва да бъде изпълнен“.

Той вярва в предопределението и предназначението на човека. В изпълнението на тази необходимост, на този закон е възможна единствено изявата, осъществяването, т.е. съдбата. В плътната мрежа на повели и условности има, макар и миниатюрни, зони на свобода, и там се вземат важните решения. Те са съществените за нас, когато се занимаваме с хора като Илия Бешков. Те са щастливо родени личности, получили щастливо своя жребий, но и щастливо избрали своя „демон“. Значими стават едва когато една постоянна, инстинктивна, сякаш вродена склонност към самоусъвършенстване ги тика винаги напред, без почивка, но и без умора. За тях светът е разделен на мрак и светлина, на черно и бяло, и те винаги вземат категорично своето правилно решение, без колебание и без задръжки. Нас ни интересуват не предопределеностите, а реализираните възможности, изборите, пътя на щастливо родения до успешно осъществения живот и очакваната смърт, която не е край, а ново начало.“

Автопортрет, 1934 г. Илюстрация: Архив на наследниците