Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„И той ме хваща за косата, дърпа главата ми назад и излива вода в лицето ми”

Протестиращите срещу Путин млади жени от Русия разказват

Руски полицаи пристигат на митинга срещу войната в Украйна в центъра на Москва в неделя, 6 март, на който според различни данни са били задържани между 3 хил. и 5 хил. протестиращи. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „И той ме хваща за косата, дърпа главата ми назад и излива вода в лицето ми”

Руски полицаи пристигат на митинга срещу войната в Украйна в центъра на Москва в неделя, 6 март, на който според различни данни са били задържани между 3 хил. и 5 хил. протестиращи. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Светът отпразнува вчера 8 март, денят, в който жените отбелязват своето достойно място в света. Междувременно в Русия властите са заети по-скоро с това да им напомнят „къде им е мястото“ и да разрушават всяка идея за независимо мислене. В това проявяват „демократичност“ – не правят разлика между мъже и жени.

Изданието „Новая газета“ с главен редактор Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир, в няколко поредни публикации разказва за начина, по който руските служби третират задържаните по улиците на Москва и Петербург за „незаконни акции“. Разказите са на съвсем млади момичета, от 18 до 25-годишни.

Превеждаме статията на „Новая газета“ без изменения, защото всяка намеса в тази история изглежда кощунствена.

„В неделя, 6 март, в 65 града на Русия имаше акции против това, което не бива да се назовава (под заплахата за криминално преследване на журналисти и закриване на медиите). По данни на правозащитната организация „ОВД инфо“, в цялата страна са задържани над 5 хиляди души (по данни на МВР – повече от 3300). Наскоро 26-годишната московчанка Александра Калужских позволи да публикуваме аудиозапис на случващото се в ОМВД „Братеево“ (отдел на министерството на вътрешните работи в район „Братеево“ в Москва – бел. ред.). Но това не е единичен случай на натиск над протестиращи или случайно попаднали в арестантска кола минувачи. „Новая газета“ разговаря с момичета, задържани на протестни акции.

Ксения помоли да публикуваме монолога ѝ анонимно (пълното ѝ име се пази в редакцията). Тя учи филология в четвърти, последен курс в университета.

„Искаше ми се да получа диплома“

– Казвам се Ксения и съм на 21 години. Сега живея в Москва, пристигнах в столицата от друг регион, за да уча. Вчера около 5 часа с приятелката ми минавахме покрай магазин „Централен детски свят”, за да се срещнем с друга приятелка и да се разходим из центъра. В този момент към мен се приближи представител на правоохранителните органи и ме помоли да му покажа документи. След това той поиска да разблокирам телефона си и да му покажа последните си снимки. Всичко беше много грубо.

Не знам как се казва той. Не се представи, нищо не обясни. В телефона ми видя какво сме си писали с приятелката, с която обсъждахме срещата. И след това просто ме отведоха към арестантския бус. Там поискаха да им покажа първо всичко, което имам в чантата, да им обясня какви са тези таблетки (хормони, които пия всеки ден). Всичко прегледаха и ни вкараха в буса, където седяхме практически три часа до районното.

В осем без двайсет ме изведоха от буса – бях от първите. Може да се каже, че имах късмет. Заведоха ме в отдела на полицията към Олимпийския комплекс „Лужники“.

На входа ми взеха телефона, наредиха ми да го изключа, прибраха го в плик с някаква бележка. Заведоха ме в отдела да давам обяснения. Но преди обясненията ме принудиха да дам дактилоскопски отпечатъци и да се снимам. Казах, че това не е задължително за административно задържане, тъй като си дадох паспорта (на всички ни взеха личните карти, докато седяхме в арестантския бус). Казаха ми, че дактилоскопията е необходима, за да идентифицират личността ми. Започнаха да ме притискат и да казват, че се съпротивлявам, че това е „просто процедура”, че аз се опъвам. Още веднъж повторих, че нямат право да го правят. Но се страхувах, че няма да ме пуснат и че ще седя дълго с момчето, което също отказа. Реших, че не искам, че предпочитам да изляза по-скоро. След това ме изпратиха да пиша обяснения.

В отдела започнаха да ме заплашват. Полицаят, който ме заплашваше, е старши лейтенант от полицията ***. Той крещеше, казваше, че такива като нас да ни „*** (бият) трябва“, че му се иска към нас да се отнасят като в Беларус, че такива хора като нас са недостойни да живеят в тази страна, че на никого не сме нужни в тази страна, че сме позор за нея. Че ако той можеше, би стрелял по нас, все се оплакваше колко е тъжно, че не може да ни застреля. Все питаше колко са ни платили. После просто продължи да крещи и притиска, по едно време просто застана и започна да се взира в мен. Говореше, че е много бесен, защото губи толкова време заради мен. Седеше срещу мен и чупеше химикалката си, за да покаже колко е бесен.

Първо ме попита за фамилията и адресната ми регистрация. Не му дадох истинския си адрес и написах обяснение, че съгласно член 51 от Конституцията имам право да не свидетелствам срещу себе си. После те ми задаваха въпроси как съм се озовала там, питаха дали ще отговоря. Аз просто казах отново за член 51-ви на Конституцията. Точка.

После една жена, която говореше по-спокойно, започна да пита може ли да ме пускат вече, звънеше и уточняваше дали със сигурност може да ме пуснат. На изхода ми върнаха телефона и още веднъж звъняха да питат дали може да ме пуснат. Излязох оттам в 9 часа. В протокола пише, че съм подведена под административна отговорност. Датата на съдебното дело още не е насрочена.

Осемнайсетгодишната Настя също е провела вечерта в ОМВД „Братеево“

– Аз бях една от тези, които не бяха бити, по простата причина, че бях първа. Задържаха ни на улица „Каланчевска“, макар да нямахме плакати, нищо. В крайна сметка качиха 29 души в един арестантски бус. Беше много задушно, стояхме си по главите. Взеха ни личните карти. Когато ни закараха в районното, никой не отговаряше на въпросите ни, в отговор се чуваха само нецензурни злословия. Имаше много псувни и страшно много унижения. Питаха момчетата от какъв пол са заради дългите им коси.

Започнаха да крещят и да ни притискат, когато отказахме да се снимаме в специалната стая в отдела, защото това е незаконно. После се опитаха да ни вземат отпечатъци, но това също е незаконно. След това ни закараха да даваме обяснения и тогава човекът, който от самото начало ни провокира, започна да крещи, че трябва да четем по-бързо, подписахме и тръгнахме.

„Защо го четете изобщо, нищо не разбирате, вие сте тъпи, вие сте кучки и нищожества. Измамници, струвате не повече от копейка“, крещеше той.

„Наричаха ме курва, проститутка, заплашваха да ме затворят с клошарите“

– За моралното насилие ще си замълча, в кое районно го няма. Но тук беше много страшно, разказва Кристина, която е била в един и същи арестантски бус с Настя. Когато влезете в стаята, веднага виждате: сега ще ви направят нещо, вижда се по лицата им, по настроението. Когато се позовах на член 51 от Конституцията и отказах да съобщя личните си данни, веднага ми плиснаха литър вода, директно в лицето. Наричаха ме курва, проститутка, заплашваха да ме затворят с клошарите, които… сами разбирате. Няколко пъти посягаха. Бяха заплахи, че видите ли, няма да изляза оттук. Разговаряха с нас само чрез заплахи.

„Обиждаше, псуваше и започна да ме удря по рамото, три пъти, после – с коляно, заплашваше, казваше, че ще ***, ако не му дам телефона си“

На още едно от задържаните момичета – Евгения – полицаите са се опитвали да проверят телефона.

– Влязох в кабинета, бяха цивилни, не се представиха, нямаха значки. Единият веднага започна да псува:

„И ти ли ще ми се *** (фръцкаш) или ще поговорим нормално?“

После започнаха да питат къде живея, казах им, че в личната карта е написано, а те: „Не ***(лъжи), нямаш регистрация“. Започнаха да питат за истинския ми адрес, да ме псуват, да ме оскърбяват. После поискаха да им дам телефона, защото можело да бъде откраднат, трябвал им някакъв ID, по който да разберат, и последните ми пет контакта. Отказах и тогава дойде мъж, който изглеждаше като от Изтока, облечен в черно и започна да играе „лошото ченге“. Обиждаше, псуваше и започна да ме удря по рамото, три пъти, после – с коляно, заплашваше, казваше, че ще *** (забие в лицето), ако не му дам телефона си. Сложиха ме до стената, за да ме снимат, пак започнаха за телефона, мъжът в черно взе да ми извива ръцете, стискаше ме и казваше на втория да измъкне телефона от джоба на панталоните ми. Синини не ми останаха, за щастие или за съжаление, но беше ужасно. Надявам се да ги накажат.

„Попита ме: „Ще мълчиш ли още?“ Казах „да“. И той ме удари с коляно в корема.“

– Казвам се Анна Симонян. На 19 години съм. Задържаха ни в 15:30, в арестантския бус бяхме 29 души, почти един върху друг. Пристигнахме в ОВД „Братеево“ някъде към 16:40. Полицаите не се представяха, значки изобщо не видяхме. После започнаха да ни вадят, взеха ни личните карти. Заведоха ни в районното, в актовата зала. Никой не се представи. Скоро ни събраха и се оформи опашка пред „залата за изтезания“. В този кабинет седяха две жени, един мъж без униформа и друг мъж. Той беше с черен пуловер, имаше кобур и пистолет. Черни панталони. Излизаше периодично, крещеше, много псуваше. Всеки път беше все по-зле и по-зле. Видимо се вбесяваше. Отначало имаше момчета, на които просто крещеше, имаше и такива, които биеше с папка. А после започна да облива с вода.

Повика ме. Влязох. Това беше мъничко кабинетче, отдясно – шкаф, стол, столът целият във вода, всичко наоколо във вода. Влизам, а той ми казва: не аз, тия преди теб се напикаха. Сядам на стола. Едната жена пита: „Номерът на телефона ви?“ Казвам: „Член 51-ви от Конституцията“. Оня стана, дойде до мен и започна да налива вода зад яката ми. Каза, че била със сапун. През това време другият мъж в кабинета говореше, че сме животни, че така ни се полага, сега те тук всички ще ни обезчестят, „гадове“, „животни“, „курва“… Заплашваха с изнасилване, изобщо не се притесняваха.

Жената пак попита за номера на телефона ми. Казвам: „Член 51-ви от Конституцията“. И той ме хваща за косата, дърпа главата ми назад и излива вода в лицето ми. Започвам да се давя. Дърпам глава. Той измъква стола изпод мен и казва: „Ставай!“. В това време жената задава друг въпрос: „Къде живееш?“. Аз пак: „Член 51-ви от Конституцията“. И тогава мъжът ме зашлеви. Ама здраво. Попита: „Ще мълчиш ли още“. Аз казвам: „ДА!“ И той ме удари с коляно в корема. Прегънах се, облегнах се на масата. Само от един удар по бузата беше такъв шок… За водата бях наясно, но не мислех, че ще ме ударят.

Разказва Екатерина, която също е била в ОМВД „Братеево“

– Вкарваха хората по ред в кабинета. Там имаше две жени полицайки и според мен двама или трима мъже полицаи с униформа. Когато аз влязох, имаше още един в цивилни дрехи, но с кобур и оръжие. И точно този цивилен човек, който не се представи, точно на него не му хареса как седя. Краката ми бяха леко скръстени, той ги удари. После не му хареса, че сложих ръка на масата, блъсна я, а после ме зашлеви. След това жената полицай, която седеше зад компютъра и видимо попълваше документите, започна да ме пита за образованието ми, за местоработата, за обучението. И когато казах „Член 51-ви от Конституцията“, цивилният мъж ме обля с вода, почти 2 литра изля, щедро. А после ме удари с празната бутилка по лицето. Днес в лекарски кабинет установиха, че имам нараняване на меките тъкани заради това.

Полицаите се опитаха да ме снимат, но закривах лице с ръцете си. Цивилният ме хвана за косата и се опита да за задържи. Освен това пръскаше в лицето ми с антисептик и заплашваше да разбие телефона в главата ми, ако не го разблокирам.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg