Отказва да бъде наричан „български“ писател

Нежеланието на Александър Морфов да бъде определян като „български“ режисьор, изразено в интeрвю за латвийска медия, бе последвано и от други творци. Композиторът Александър Кипров заяви във Фейсбук, че е напът да се откаже от българското гражданство, заради отредената му пенсия с размера на милостиня. А сега и Иван Димитров („Силата на думите“, „Софийски дует“) оповести в социалните мрежи отказа си да бъде наричан „български“ писател.

Решението му е провокирано от случка на летището, където е изпращан от баща си, лекар, на поредното пътуване като част от „българската култура“. И коментарът му гласи:

„Българска култура няма! Поне на ниво държавна политика. Има култура, която се създава ВЪПРЕКИ държавната политика“.

Предлагаме ви пълния текст на позицията, споделена във Фейсбук.

„Вчера баща ми ме изпраща до летището. Аха да си кажем „чао“ и за някаква пълна глупост го обграждат четирима ченгета. И се започва един спор… Напълно безсмислен. И вместо да си кажем „чао“ по нормален начин и двамата бяхме доста поизнервени.

Първо, за всички подобни случаи с хора от професията на баща ми наскоро научих универсалния отговор. Научих го от един друг доктор, който по спешност карал към болницата, когато го спрял някакъв катаджия да му прави проблеми. Нищо, че той отива по спешност.

Та универсалният отговор е: „Каквито пари имаш, по лекари да ги дадеш“.

И второ, по стечение на обстоятелствата все по-често ми се налага да пътувам като част от „българската култура“. Хм… Българска култура няма! Поне на ниво държавна политика. Има култура, която се създава ВЪПРЕКИ държавната политика.

И трето, именно като подобен представител все по-често ще прекъсвам журналисти, които казват, че съм „български писател“, „български драматург“ и прочие. Не! Аз съм едно човешко същество, което е родено в България. И не желая докато това положение не мръдне поне малко, да бъда обявяван като „български“.

Ами бях български драматург в Ню Йорк. Но билетът ми го плати една фондация, защото тогава нещо беше станало с „Мобилност“*. Джобните си ги изработих като барман.

Пари за магистрали има, но дали скоро ще има кой да се движи по тях? Пари за бетониране на културни забележителности има… Пари за фалираНИ банки има. Банки, които твърде скоро преди това са получавали награди за банки на годината.

 Изобщо това, че пари няма, е една измишльотина. Пари има… И те изтичат отвсякъде и се разпределят по безумни начини. Но пари за култура в тази държава в годините на Прехода няма. Образованието не е приоритет. Здравеопазването все не могат да го реформират като хората…

И така…“

* Програма „Мобилност“, част от Национален фонд „Култура“, помага за пътувания на български творци по света.