И той заслужава да бъде богат

Колко лесно щях да напиша рецензията за спектакъла на МГТ „Зад канала“ „Зимата на нашето недоволство“, ако сега беше 1988 г. Набляга се на моралните язви на капитализма, изразени в падението на главния герой Итън, осребряващ лоялност, приятелство, семейни ценности… и се продължава към срива на американската мечта в мисленето на младите, които се състезават в живота с помощта на фалшификати. Днес тези щампи от социално-критическото мислене на социализма могат да се приложат към морала и поведението у нас и никой няма да се възмути. Защото са често явление във всекидневието ни, макар и да са мишена на укорителни възгласи в медиите, къде другаде?

Бина Харалампиева, режисьор на спектакъла, обаче не се интересува от социална критика в романа на Стайнбек и не тази трудна за извличане линия е основната в драматизацията на Юрий Дачев. Между другото, опитите за подобно тълкуване в американския критически анализ са били иронизирани и оценени като повърхностни.

Юрий Дачев се е справил великолепно с тежкия многопластов текст и го представя като срещи на персонажите в магазина за хранителни стоки на Итън Хоули. Всички наминават да пият по кафе, както е обичайно в малкия град. Така виждаме всички персонажи, а в техните диалози се тъче изкушението спрямо Итън, определило интригата. Сценичният текст е толкова добре композиран, че може да го приемем като самостоятелна пиеса, а не като драматизация на белетристика.

Както винаги, Харалампиева се интересува от психологическия заряд на срещите между персонажите и изработката му от актьорите. И пак, както винаги в нейните работи, там е ценният принос на постановката. Тя взема аванс още при разпределението на ролите, като кани Асен Блатечки за ролята на Итън и Малин Кръстев за ролята на градското пиянде Дани Тейлър, верен приятел на Итън от детството, колоритен образ откъдето и да го погледнеш.

Блатечки, за яд на враговете му и за удоволствие на почитателите му, доказва, че не е покварен от многобройните си участия в комерсиални спектакли. Той си позволява разточително отиграване на откъсите от живота на своя човек. Рядко гледаме на сцена толкова естествено и естетически дисциплинирано преживяване на привличането между мъж и жена, както е изпълнено от Блатечки и Светлана Янчева в ролята на съпругата му Мари.

При Итън се отбиват градският полицай (Стоян Младенов), банкерът Бейкър (Петър Калчев), собственикът на магазинчето, италианският емигрант Маруло (Иван Петрушинов), приятелката на Мари и любовница на Итън Марджи (силно еротично представяне на Василена Атанасова).

Преди години имотът е бил собственост на Итънови, но са фалирали и били принудени да го продадат. Ние сме зрители на откъса от живота на Итън, когато посетителите в магазинчето му споделят колко е справедливо той да си върне имота, как добре се справя той с работата и колко много заслужава да е богат, включително и чрез банков обир. Постепенно около Итън се наслоява легенда за богатство, внасяйки завоалирана криминална линия, която остава до финала.

Асен Блатечки и Малин Кръстев в сцена от „Зимата на нашето недоволство“. Снимка: Театър „Зад канала“

Харалампиева търси класическо разиграване на ситуациите – без метафори, символи и движенчески визии, разчитайки на мощта на актьорите. Пикът в това актьорско надпреварване е сцената с Малин Кръстев на брега на морето. Той вече ни е омаял с коктейла от джентълменска сърцатост, останала от младостта, и непукизма на пройдохата, стигнал до физическа деградация. Участието на неговия Дани Тейлър е решаващо във финала на спектакъл. Той притежава безценна земя, върху която ще се развива градчето и която завещава на Итън преди да се самоубие с алкохол и сънотворни. Така Итън-Блатечки продава като Фауст душата си на дявола, успокоявайки съвестта си, че постъпва справедливо към всички.

Журито на „Аскеер 2018“ намери в този спектакъл две актьорски роли, достойни за статуетка – Малин Кръстев и Василена Атанасова в поддържащите категории. За музиката в постановката е номиниран Асен Аврамов.

Вижте още: НОМИНАЦИИТЕ ЗА „АСКЕЕР 2018“, ПЪЛЕН СПИСЪК