И тук ще се танцува

„Тук ще се танцува“ написали някога якобинците на вратата на Бастилията, след като я превзели. Защото танцът е най-универсалното и разбираемо послание за свободата и силата на духа.

Съвсем скоро, от 23 септември до 15 октомври и у нас ще се танцува. В рамките на близо месец ще се проведе десетото, юбилейно издание на танцовия фест One Dance Week, организиран от Фондация „Едно за Култура и Изкуства“ в партньорство с Фондация „Америка за България“, в подкрепа на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата.

Селекцията на спектаклите този път има амбицията да предизвика зрителите да излязат от тривиалните разбирания за танцовото изкуство като естетика и да открият в него потенциала да атакува устойчиви вярвания, да разширява мирогледа и да предизвиква ума. От сцената чрез танца ще започне разговор за революциите, които създаваме, за технологиите, които ни дават все повече свобода, но и нови зависимости, за съвременните тайни и табута. И, разбира се, за вечните неща – любовта, различността, насилието, женствеността.

Аз съм от непрофесионално заразените зрители на танцови спектакли. Харесва ми да чета в човешките движения език, който разговаря директно, без думи и понятия. Забавлява ме въображението, което усвоява пространството по уникален начин и непрекъснато го променя. Не гледам този вид изкуство съвсем като лаик, но и съм повече зрител, отколкото критик – емоционалното съпреживяване ми е на преден план, чак след него идва обговарянето на емоциите и трансформирането им в някакви тези.

Най-хубавото качество на One Dance Week е, че е фест, предназначен за всяка публика. Той не демонстрира претенция за елитарност, затова и непрофесионалните зрители като мен тук се чувстват уютно. Определено представя качествена извадка от световното танцово изкуство, като така задоволява нуждата на една друга част от публиката да е в крак с неговото съвременно развитие. И не на последно място, показва алтернативни творци и формации, което няма как да не е любопитно за зрителите, за които съвременният танц е лично изкушение, а и професия.

В програмата на феста тази година има девет спектакъла, като изборът на нито един от тях не може да бъде наречен компромис. Въпреки това ще ви представя накратко своите лични акценти – съвсем субективно подбрани, провокирани от собствените ми интереси и сравнително незадълбочено познаване на танца, но и от огромното уважение, което изпитвам към това изкуство.

„Хрома“ на Широ Такатани

Не мога да пропусна танцов спектакъл, създаден от един от най-интересните съвременни фигури в това изкуство. Още повече, когато идва от страна като Япония, където гледната точка към света винаги е провокативна и изненадващо различна. Спектакълът „Хрома“ е вдъхновен от няколко други произведения на изкуството – музиката на Саймън Фишър Търнър, последната книга на английския режисьор-авангардист, художник и сценарист Дерек Джарман – „Хрома: Книга на цветовете“ (1994) – и е пълен с препратки към философията и творчеството на Аристотел, Леонардо, Нютон, Гьоте, Витгенщайн и др. Тази верижност от артистични жестове, в която едно изкуство провокира друго, ме вълнува. На сцената танцуват светлини и сенки, а визуалните ефекти и мащабната графика следват стъпките на танцьорите. Очите се пълнят с изображения и оптически илюзии, в които умът се напряга, за да разчете образите и да си ги обясни. И някъде там, в този нов технологичен хаос, трябва да се намерим отново…

„Хрома“ може да видите на 6 и 7 октомври – от 19,30 ч. в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

„Република Калкута“ на Серж Еме Кулибали

Серж Еме Кулибали е името, което ще ме провокира да видя този обещаващ африкански спектакъл, с който 10-ото юбилейно издание на One Dance Week ще бъде закрито на 15 октомври. Той е роден в Буркина Фасо, но от 2001 година живее в Европа, където името му е познато като представител на една оригинална тенденция в африканското танцово изкуство – чрез танц да се говори за голямата политика и съпротивата срещу нейната безчовечност. Кулибали представя спектаклите си на най-престижните световни сценични форуми, като този. През юли „Република Калкута“ беше официално показан и в програмата на фестивала в Авиньон.

Музиката, която ще чуем от сцената, също е на един забележителен творец – бащата на афробийта Фела Кути, бог саксофонист, майстор на джаза и фънка. Той е известен обаче и като несломимия боец срещу нигерийската хунта. Тази свобода на духа му коства над двеста ареста, както и истинско войнско сриване със земята на личното му имение през 1977 година, след като самият Кути го провъзгласява за независима държава. Спектакълът „Република Калакута“ носи името на тази краткотрайно просъществувала, независима и мечтана страна на Фела Кути. Танцов разговор за промяната, която всяко репресирано общество се налага да извърши…

„Република Калкута“ можете да видите на 15 октомври от 19,30 часа в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

„Майка“ на Peeping Tom

Несъмнено това ще е един от най-силните акценти в програмата на фестивала за съвременен танц и пърформанс. Хореографът Габриела Каризо създава този спектакъл като откровение след смъртта на собствената си майка. В него става дума за майчинството като етап от женското съществуване, но и далеч не само. Той говори за съзряването, за приемането на женствеността и обживяването й, за страховете и несигурността на майчинството, за красотата и ужаса да си родител и жена. Прави това без да героизира. Напротив – образът на майката е видян от много страни чрез интерпретацията на всички изпълнители на сцената. Действието се случва на много места – студио, музей, родилно отделение. „Майка“ е логичното продължение на спектакъла „Баща“ (2014) и е вторият етап от планираната танцова трилогия на белгийската трупа Peeping Tom, която следва да завърши с бъдещия спектакъл „Деца“.

„Майка“ можете да видите на 14 октомври от 19,30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

„Скулптури“ на Иво Димчев

Мисля, че името на Иво Димчев е достатъчно основание да следим всичко, което този актьор, хореограф, вокалист, пърформър и провокатор прави на сцената. На One Dance Week артистът провокира сам себе си, като представя пред публика един нов за самия него формат – музикален групов пърформанс. Всъщност „Скулптури“ се казва новият му албум, като песните от него са нещо като гръбнак на спектакъла. Тези, които вече са го гледали във Виенския Народен театър това лято, казват, че едно от най-любопитните му достижения е, че е жанрово неопределен – стои на границата между поп концерт и съвременен танцов пърформанс.

Иво Димчев е гостувал на фестивала през 2012 г. със спектакъла си „Париж“ и през 2013-а с „P Project“. И истината е, че всяко негово излизане на сцената е вълнуваща провокация, на която си заслужава да се подложим.

„Скулптури“ можете да видите на 30 септември от 19,30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

„Разказвачката“ на Сесил да Коста и Spitfire Company

„Тъмните пластове на интимния женски свят“ беше напълно достатъчното описание на този спектакъл, за да реша да бъда сред зрителите му у нас. Сесил да Коста, авторката и изпълнителка на „Разказвачката“, е вдъхновена от романа на Атик Рахими „Камъкът на търпението“, в който се разказва за смелостта на една афганистанска жена да говори за всички премълчавани ужаси в живота си – сексуално насилие, подтисничество, терор. За да изиграе всичко това, самата Сесил се подлага на екстремно актьорско натоварване – играе, танцува, пее, преживява. Соловото й изпълнение е изключително любопитно и защото то не се страхува от реална физическа конфронтация на сцената – ще видим например как реално се строят и разбиват стени от тухли. Зад тази образност, символизираща раните на душата, която принудително затваряме, ще видим изключително танцово майсторство, с което чешката формация е все по-популярна в света на танца.

„Разказвачката“ можете да гледате на 8 октомври от 16,30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

Пълна програма на One Dance Week 2017