Този текст е публикуван преди повече от 3 години

И в Испания се смеят на божидар-димитровщината

Реставриран замък в Кадис предизвиква подигравки, но на който не му харесва - да не минава от там

Повече от хиляда години бойниците на замъка Матрера са устоявали на редуващите се атаки на маври и християни, шибани от проливни дъждове и нападани от всякакви природни стихии. Днес обаче дебелите два метра стени на андалуската крепост се оказаха под различна, но не по-малко свирепа обсада - на бутафорията. - И в Испания се смеят на божидар-димитровщината

Повече от хиляда години бойниците на замъка Матрера са устоявали на редуващите се атаки на маври и християни, шибани от проливни дъждове и нападани от всякакви природни стихии. Днес обаче дебелите два метра стени на андалуската крепост се оказаха под различна, но не по-малко свирепа обсада - на бутафорията.

Докато се чудим дали да плачем, или да се смеем на новото строителството на стари крепости, което се шири из родината, ето че испанците пак ни изпревариха незаслужено. Пак – защото, те първи си презастроиха крайбрежието. Незаслужено – защото кой каквото ще да разправя, но нашите старинни крепости са по-нови от техните, руините ни са по-модерни от техните, дори бутафорията ни е по-бутафорна и по-смешна. Освен това, те си нямат Божидар Димитров, който да им каже: „Като не ви харесва, не минавайте оттам“. Но пък си имат божидар-димитровщината. Очевидно и това не е български патент.

Ето какво е привлякло вниманието на световните медии: „Замъкът Матрера в Кадис, южна Испания, се присъединява към списъка на испанските реставрирани сгради и произведения на изкуството, предизвикващи присмех и възмущение“, съобщава британския вестник „Гардиън“.

Повече от хиляда години бойниците на замъка Матрера са устоявали на редуващите се атаки на маври и християни, шибани от проливни дъждове и нападани от всякакви природни стихии. Днес обаче дебелите два метра стени на андалуската крепост се оказаха под различна, но не по-малко свирепа обсада. Наскоро приключил реставрационен проект, предназначен да подсили останките от замъка, след като някои стени бяха сериозно повредени от дъждове преди три години, провокира недоверчиви реакции сред местни жители и една испанска група за съхраняване на историческото наследство.

Така е изглеждала крепостта преди възстановката.

Замъкът Матрера преди възстановката

Снимки на новоизградената кула на замъка, в която нови строителни материали са използване за защита на старите камъни и възстановяване на оригиналните и форма и размери, предизвикаха подигравки в социалните мрежи и в близкия град Виламартин, провинция Кадис. Местни жители заявиха пред испанския Канал 6, че не са никак доволни. А по думите на един от тях:

Фантастико

„Докараха по-скоро строители, а не реставратори и, както казваме ние тук, осраха работата.“

Испанската група за опазване на истарическото наследство Hispania Nostra изрази сходно критично отношение – макар и с малко по-премерен език.

„Работата по „консолидацията и възстановяването“ – както го наричат замесените архитекти, е довела до плачевни резултати – местните жители е туристите са потресни – се казва в изявлението. – Видите ли снимките, няма нужда от коментари. Чужденци ни пишат, че не разбират каква е тази лудост – но по-точно казано е „клане на историческото наследство“ и то продължава.“

В Туитър, обичайно, мненията са по-откровени.

„Съвсем очевидно е, че всяка реставрация в Испания завършва с резултат по-лош от оригинала“, пише потребител.

Може би най-яркият символ на случващото се и на злощастната съдба на голяма част от възстановените исторически ценности е ужасяващо приключилият опит на добронамерена възрастно жена да реставрира фреска с образа на Христос от XIX век, наречена Ecce Homo.

Ecce Homo

Оригиналното изображение на Христос (вляво) във фреската Ecce Homo, преди (в средата) и след злополучния опит за реставрация (вдясно).

„Какво по дяволите, направиха със замъка Матрера в Кадис?”, пита тя.

„А ние мислехме, че Ecce Homo е лош пример!”, казва друг коментатор.

Карлос Кеведо, главният архитект на възстановяването на замъка, обявен за историческа ценност, подчертава, че проектът е изпълнен старателно, професионално и законно.

„Зад него стоят три основни цели – обяснява той пред „Гардиън“. – Да консолидира структурно застрашените елементи; да разграничи новите елементи от оригиналните структури – и така да се избегне имитативната реконструкция, която е забранена от закона; да възстанови оригиналните обем, текстура и тоналност на някогашната кула.”

Архитектът отказва да коментира сравненията с Ecce Homo, но призовава хората да помислят повече, преди да раздават присъди.

„Различните мнения и конструктивната критика винаги са добре дошли, защото обогатяват дебата – казва той. – Но мисля, че е важно да разполагаме с точна информация, което ще ни помогне да се освободим от предразсъдъците, които може да предизвика първия поглед към реставрирания обект.“

Извън гнева и веселбата темата за опазването на архитектурното наследство на Испания е сериозна. През 2002-а строителни предприемачи в Мадрид събориха къщата, принадлежала на патрона на града Свети Исидоро. Преди осем години, след близо две десетилетия съдебни дела, върховният съд на Испания постанови „прекалено реставриран“ римски амфитеатър в град Сагунто да бъде върнат в предишното си полуразрушена състояние, посочва „Гардиън“.

Интересно, ако някога и български съд излезе със сходно решение за руините на столичното Ларго или някоя от „възстановените“ крепости, дали под новите тухли и бетона е останало нещо от истинската история?

Освен проблемите с опазването на историческото си наследство, испанците си имат и гражданско общество, което не търпи бутафория; имат си и съдебна система, която отсъжда свръхреставрираните обекти да бъдат върнати към старото си състояние; имат и майстори, които да свършат това; имат и пари, с които да им се плати. Все неща, за които тук можем само да си мечтаем.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах