И всичко би било друго

Послание на Галин Стоев за Международния ден на театъра, в който театрите са затворени

„Като че ли идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали разкри извратения си образ в лицето на невидим с просто око вирус, който „дръпна шалтера“, изпращайки „всеки в стаята му“.“ Снимка: Ивана Кълвачева - И всичко би било друго

„Като че ли идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали разкри извратения си образ в лицето на невидим с просто око вирус, който „дръпна шалтера“, изпращайки „всеки в стаята му“.“ Снимка: Ивана Кълвачева

Останах мълчалив известно време, защото ми беше трудно да се ориентирам в тази нова ситуация. Нямах нито достатъчно интересна гледна точка, нито сравнително смислено решение, с което да допринеса. Особено когато всички полагат неимоверни усилия да останат свързани, съзнавайки в същото време, че токът е спрян.

Давам си сметка, че изкуството се намира в някаква интелектуална застиналост, в дълбока тишина. Тишина, която всеки от нас, в зависимост от собствената си чувствителност, третира различно. От това да произвежда шум, за да я заглуши, до това да си измисля бягства, за да я опитоми. Всеки със стратегията си.

Питам се дали напоследък някой е чул или чел новина, която да не е свързана с коронавирус. Това е едно от страшните лица на глобализацията. Като че ли идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали разкри извратения си образ в лицето на невидим с просто око вирус, който „дръпна шалтера“, изпращайки „всеки в стаята му“.

Днес ние сме в карантина, затворени сами или с близките си и принудени да преразгледаме отношението си към пространството, към времето и към движението на интимно ниво. Заставени сме да изследваме връзките си със свободата, която иначе приемаме за подразбираща се от само себе си. И се оказа, че свободата е сложно нещо, свързано както със свободното движение, така и с процеса на доброволно заробване, чрез който делегираме отговорността за собствените си избори на политици, на мултинационални компании, на финансовата система или на саморегулиращи се алгоритми. И всичко това с една единствена цел – да се увеличи печалбата на всяко едно ниво на социалния конструкт.

Днешната ситуация ни убягва до такава степен, че сме длъжни да търсим и прилагаме един или няколко прочита на случващото се, за да го направим разбираемо, осезаемо и обяснимо. Защото в противен случай ще полудеем. Трудността идва, когато противоположни гледни точки се сблъскват върху ограничена площ в пространството и във времето. Това създава трусове с различна сила, които със сигурност ще пренаредят системата ни и ще актуализират нашия софтуер. В крайна сметка значение ще има не официалният наратив, а личната история, която всеки от нас ще разкаже, преминавайки през този опит.

Изолацията неминуемо ни изправя пред нас самите. Ето защо е важно тя да се преживее съзнателно. Остава ни да изживяваме всеки един момент напълно и цялостно, без задължително да пресмятаме какво бихме правили, когато всичко това свърши. Защото, нека си го признаем, на едно друго ниво на съзнание „всичко това“ продължава и може би не свършва никога. Ето защо е важно да извлечем най-доброто от него. И когато „всичко това“ свърши, и когато (силно се надявам) се видим отново, не бива да забравяме, че никога вече няма да сме същите. Опитът от преживяното ще ни е променил завинаги.

Цялото това време прекарано в изолация, в целофан, зад стъклени прегради и зад „жестовете на социална отдалеченост“ ще е накарало други, невидими и неуловими бариери да паднат. Може би ще сме се научили да усещаме и да виждаме другия, да декодираме страховете и надеждите му по нов начин. Може би ще сме успели да си отговорим на важния въпрос: готови ли сме да си тръгнем, да напуснем тази реалност спокойно и без съжаление, предизвикано от неизпълнена задача или от провалила се мисия.

Отношението ни към смисъла на нещата и към смисъла на живота корено ще се е променило. Може би ще сме усетили с цялото си същество до каква степен алчността на консуматорството става токсична, когато ѝ се предостави командният пулт. Ще сме преформулирали отношението си към цялото, към планетата, към ресурсите ѝ и към многобройните ѝ обитатели. Може би глобално ще се е променило отношението ни към творението. Чувствата ни вероятно ще са еволюирали, ставайки по-благородни, по-заземени и по-мъдри. Може би дори любовта ни ще е станала друга.

Colibri april 2017

Така или иначе, ние сме и ще бъдем всички заедно изправени пред човешката си ситуация. Точно както в зрителната зала по време на представление, ние ще бъдем равноправните създатели на настоящия момент. Дано го направим с проницателност и с достойнство.

Текстът е публикуван в последния бюлетин до зрителите на Théâtre de la Cité.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg