Иън Гилън: Павароти ми завиждаше за свободата на сцената

Фронтменът на „Дийп Пърпъл“ в интервю за новия албум на групата, промяната в начина си на живот и надценената лоялност

Иън Гилън на сцената на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария, през 2018 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Иън Гилън: Павароти ми завиждаше за свободата на сцената

Иън Гилън на сцената на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария, през 2018 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Човек би предположил, че на 75-годишния Иън Гилън от „Дийп Пърпъл“ вече му е омръзнало да изпълнява „Smoke on the Water“ (1972). Но всъщност това никак не му пречи, споделя вокалистът в интервю за „Гардиън“ по повод 21-ия албум на групата „Whoosh!“, за който „Пърпъл“ получава изключително ласкави ревюта. На свободата му на сцената се възхищава дори Лучано Павароти, който на 12 октомври щеше да навърши 85 години.

Гилън няколко пъти е делил сцената със знаменития тенор. Един ден оперният певец казал, че завижда на Гилън задето всеки път успява да изпее най-големия хит на „Дийп Пърпъл“ в различни версии.

„Чувал съм те да я пееш 6 пъти и всеки път е различна – споделил му Павароти. – Понякога е динамична, друг път спокойна. Понякога нотите се променят или нюансите са различни, но песента остава същата. Ако направя същото с някоя от популярните арии, ако променя една фраза или интерпретация, ще бъда разпънат на кръст от критиците и слушателите, защото в операта това не е позволено. Трябва да имитираме оригиналната интерпретация.

И макар това да звучи изморително за Павароти, Гилън не изглежда отегчен от хитовото парче.

joystation.bg

И все пак неговият живот е с дълга биография на сцената – бил е певец на „Episode Six“, играл е Исус в мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда“, пял е като фронтмен на „Дийп Пърпъл“ 51 години (с малки прекъсвания), оглавявал е и няколко свои групи, включително формации, които изпълняват джаз рок, пял е в „Блек Сабат“, бил е мениджър на луксозен кънтри хотел и собственик на фирма за мотоциклети. Вероятно този голям обхват от занимания дефинира и неговата същност, отбелязва журналистът Майкъл Хан.

„Никога не представям себе си като хардрок певец“, споделя Гилън.

Което вероятно звучи странно, тъй като всеки, който познава името му, веднага би го определил като такъв. Дори и най-известен така, той никога не се задържа на една позиция дълго време.

„Мисля, че лоялността е надценена – смята певецът. – Виждал съм много музиканти, които остават на потъващ кораб. Някои неща имат естествена продължителност на живот и ако не настъпи променя у хората или в обстоятелствата, те стават изморителни, а аз не бих искал да участвам в такова нещо.

В голямата си част промените в „Пърпъл“ се дължат на бившия им китарист Ричи Блекмор, с когото Гилън не е в особено добри отношения.

„И двамата бяхме за**ици – казва той, но добавя, че все пак поддържа връзка с него, макар и трудно. – Ричи няма никаква електроника в дома си, няма компютри, телефони, нищо такова. Затова е много трудно да се свържеш с него. Но си обменяме съобщения и атмосферата между нас е добра.“

Но и сам е способен да направи промени в живота си, понякога толкова ненадейно, че историите звучат като виц.

„Пиех с Томи Айоми и Гийзър Бътлър. Сериозно се напихме една вечер и мениджърът ми се обади на следващата сутрин с думите: „Ако ще правиш кариерни промени, не би и трябвало да ги обсъдиш първо с мен?“. „За какво говориш“ попитах го. Оказва се, предишната вечер съм се съгласил да се присъединя към „Блек Сабат“. Не помнех нищо от това.“

Макар и да се е съгласил под влиянието на алкохол, Гилън спазва обещанието си и участва в албума на „Сабат“ „Born Again“ (Прероден). Отива и на турне с групата, което по-късно става известно като едно от най-ужасните за формацията. Дори и да не се спира на едно място дълго време и да бяга от потъващи кораби, алкохолът дълги години е константа в живота на певеца. Този момент, тази „прекрасна част“ от живота си, той описва и в автобиографичния си роман. Въпреки това той не смята, че е имал проблем, а представя себе си като човек, който пие само с компания, а не се нуждае от бутилка до себе си на всяка цена и по всяко време.

Днес дните му са доста по-спокойни.

„Книга и легло – описва той рутината си накратко. – Преди няколко години разбрах, че трябва радикално да променя начина си на живот, защото не мога да го поддържам с напредването на годините. Окончателно се отказах, когато забраниха пушенето в баровете, защото аз обичах да паля цигара с питието си, просто за да се успокоя и да си поговоря с момчетата след концертите ни. Спрях да ходя по барове, спрях да пия след концерти. Сега си нося чайник, малък преносим чайник и пия чай.

В миналото не е бил така внимателен с питиетата и се стига до там през 1971 г. да се зарази с хепатит по време на турне в Америка , отбелязва журналистът.

„Това не е вярно. Хванах хепатит, но от бутилка кока-кола. В онези дни нямаше такава безопасност. Всеки от публиката можеше да дойде зад сцената, а по онова време хепатитът бързо се разпространяваше в Ню Йорк“, уточнява Гилън.

По-късно и другите членове на „Пърпъл“ се заразили с вируса от същата бутилка. Вместо всички несгоди на групата обаче, Гилън топло си спомня присъединяването на басиста на „Episode Six“ Роджър Гловър, „най-хубавото нещо, което му се е случвало“:

„Помня и до днес първата ни изява заедно, със сълзи на очи гледах Роджър и си казах: „Това е то, човече. Това е то“. Беше много емоционален момент. Можеш да сложиш колкото искаш хора в една група, мнозина опитаха и със супергрупи през 70-те и 80-те, но истината е, че не всеки път работи, защото ключовият фактор е химията между хората. А ние я имахме“.

Днес групата продължава и без него. Стив Морс, настоящият китарист, който заменя Блекмор през 1994 г., вече е натрупал много повече стаж от него. Дон Еъри зае мястото на кийбордиста Джон Лорд през 2002 г. Гилън, Гловър и Иън Пейс са единствените от оригиналния състав на групата от 1969-1973 г.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах