Хотел „Лауъл“ в горен източен Манхатън отваря врати през 20 години на миналия век. Има изключително богата история и е единственият в цял Ню Йорк с работеща камина. „Виж тази стара камина. Не е ли прекрасна“, отбелязва Иън Маккелан.
В интерес на истината 76-годишният легендарен актьор е само едно десетилетие по-млад от самия хотел. Но днес, издокаран с тесни бели дънки, тъмносин блейзър върху сива фланелка, напръскана с нещо, което изглежда като модерно изкуство, и гердан от оранжеви мъниста, той би могъл да мине за най-пъргавия и спретна тип в сградата.
Не така стоят нещата в новия му филм „Г-н Холмс“, който този уикенд се завърта премиерно в САЩ и някои европейски страни. В него Маккелан играе прочутия британски детектив Шерлок Холмс, който е 93-годишен грижовен пенсионер-пчелар. Възрастният мъж постоянно се връща в спомените си към последния случай отпреди 30 години, който така и не е разплел напълно. Внушението на лентата по романа A Slight Trick of the Mind от 2005 г. е, че Холмс не е въображаем герой, а истински човек. Той дори отива на кино, за да гледа филм за Шерлок Холмс.
Темата за филмите с Шерлок Холмс е началото на нашето интервю. Показвам на Маккелан актуалното печатно издание на „Ентъртейнмънт уийкли“, в което има статия за най-известните кино и тв интерпретации за прочутия детектив – от превъплъщенията на Базил Ратбоун през Втората световна война до новата елегантна и хаплива версия на Маккелан. Броят на „Ентъртейнмънт уийкли“ е и нашето намигане към ежегодния фестивал „Комик Кон“, проведен наскоро в Сан Диего. „Я да видим дали няма вътре някой от „Х-мен“. Аз участвам ли? Не, изглежда, че не, скъпи“, въздъхва Маккелан.
– Но я вижте, има ви в статията за Шерлок Холмс!
– О, да. Много интересно. Знаете ли, мисля, че съм гледал всичките тези филми. Забележително, нали? А не възприемам себе си като фанатик на тема Холмс.
– Наистина ли?
– Тук липсва първият – Уилям Джилет. Той го играе в постановка, която после заснемат като ням филм. Било е толкова отдавна. Той е бил много добър театрален актьор. А по онова време е бил един от малцината, защото театралните актьори са били твърде велики, за да застават пред камера. Джилет обаче не е гледал така на нещата. Той измисля ловджийската шапка и лулата, тъй че образът, с който сме свикнали да възприемаме Шерлок Холмс, произлиза от Уилям Джилет. И той е американец.
– О, много интересно.
– Но има един дори преди него. Става въпрос за мъничък откъс, който можете да намерите в YouTube. Това е кратък кинофилм, в който злодеят изчезва, използвайки филмови номера от най, най-ранните години. И никой не знае кой е този актьор. Това е моето предизвикателство към вас.
– Звучи като хубава загадка в стила на Шерлок Холмс.
– Би била. Както и да е, това е за фенове.
– Някои хора смятат, че и преди сте играл Шерлок Холмс, защото сте идеален за него. Какво е отношението ви към този герой като фен?
– Не бих могъл да се нарека фен. Но той е като Дядо Коледа. Винаги е бил тук. Питам хората: „Кога за пръв път попаднахте на Шерлок Холмс“, а те започват да мигат учудено, защото не могат да си спомнят. Винаги сме знаели за него. Повечето хора смятат, че той е бил реален човек. Все пак има негова статуя на „Бейкър стрийт“ в Лондон до политици, генерали и други подобни личности. Доста забавно е.
– Преди този филм предлагали ли са ви да играете Шерлок Холмс?
– Не, а много би ми се искало. Той е изключителен образ. Ограничен по един очарователен начин. Без много емоционални сцени.
– Джеръми Брет, който го игра в британската телевизия 10 години, казва, че Шерлок Холмс е като тъмната страна на Луната.
– Да, гледали ли сте неговия Холмс? Прекрасен. За съжаление, вече не е сред живите. Мисля, че от всички останали той е най-приемлив. А и за времето си е бил доста революционен. Не беше просто вежлив всезнайко. Неговият Холм беше по-угрижен. Но мисля, че всичко зависи и от сценария. Материалът е отличен.
– Какво ви привлече точно в този Холмс, който говори много за дълголетието и пенсионирането?
– Е, не са ми предложили три различни версии, от които да избирам. Сценарият е базиран на роман. Идеята какъв да бъде Холмс вече е била избистрена. Исках да го изиграя, защото ме покани Бил Кондън (бел. ред. – американски режисьор). С него сме дългогодишни приятели.
– Кондън каза, че бил наясно със сравненията между този филм и предишния ви съвместен проект „Богове и чудовища“.
– И двамата се подсмихнахме и казахме: „О, ето че отново се започва“. И сложих сламена шапка, а не като онази, която Джеймс Уейл (бел. ред. – героят на Маккелан) носи в „Богове и чудовища“. Ако ги видите двата в един ден, биха си подхождали добре. „Богове и чудовища“ все още се държи. Мисля, че вече минаха 20 години.
– Да, 1998-а.
– Браво на вас! Браво и на нас. Задръжте, извинете ме за един момент. (Разговаря с агента си.) Остават две минути? О-о-о, не, ние точно започнахме. Окей, добре. Побързайте, побързайте.
– Наскоро Майкъл Кейн каза, че алтернативата на това да играеш възрастни хора е да играеш мъртви хора.
– Да (смее се), аз предпочитам онези, които са стари и живи. Но обикновено те страдат от някаква слабост – умствена или физическа. Горе-долу това е дилемата на старостта. Знаете ли, че съм играл крал Лир. Ако смятате, че на Шерлок Холмс му е трудно в този филм, просто вижте Лир. Показвам проблемите на тези двамата и се радвам, че не съм като никой от тях.
– Бяхте в Ню Йорк през 2013-а за две постановки с Патрик Стюарт – „В очакване на Годо“ и „Ничия земя“. Тогава обявихте, че се оттегляте от нюйоркската сцена.
– О, да.
– Каква връзка има това с подготовката ви за образа на Холмс, който е пенсионер? Ситуацията не е ли сходна?
– С цялото ми уважение към Бродуей мисля, че казах: „Това е всичко – за момента“. След това реших да се прибера у дома и догодина в Лондон отново ще играя „Ничия земя“ с Патрик. Но да играеш постановка в Ню Йорк е много по-различно от навсякъде другаде. За това говорех. Удивително е, прекрасно е, когато си хит. Но това е едно много емоционално преживяване, защото залозите са по-високи и има най-различни допълнителни отговорности.
– Вие не сте 93-годишен като Шерлок Холмс, но това не показва ли, че забавяте темпото?
– (Започва да говори с пресипнал глас и се преструва, че си вади ченето от устата) Извинете? Не мога да разбера какво казвате. Хм, къде си сложих ченето?
– Изглеждате много по-добре от 93-годишен.
– Гримьорите са си свършили добре работата, нали? Сложиха ми този прекрасен нос. Искаха да е орлов.

Мистър Холмс е 93-годишен пенсионер, който отглежда пчели.
– Интересно – редувате две възрасти и никоя от тях не е вашата.
– Аха, около 30 години. В този филм аз или съм на 60, или на 90.
– Дали един актьор на 30 би вложил същия житейски опит, за да изиграе тази роля като вас?
– Играл съм възрастни хора. Когато постъпих в Кеймбридж, се явих на прослушване, за да се присъединя към любителския драматичен клуб. Избрах постановката на Джон Осбърн „Увеселителят”, с която Оливър имаше огромен успех. И реших да не рецитирам реч на главния герой Арчи Райс, а на баща му – един възрастен човек. Как, по дяволите, ми хрумна това?
– Тогава да сте бил на около 18?
– Аха. Беше най-съдбоносното прослушване, на което съм се явявал, и бях приет, защото играх стар човек. Какви роли съм изпълнявал в Кеймбридж? Винаги на стари хора. За три години участвах в 33 продукции. И когато реших да стана актьор, казах: „Трябва да приключа с тези стари хора“. Осъзнах, че трябва да правя много по-сложни неща – като да играя собствената си възраст.
– Това е предизвикателство за много от нас.
– Така е. Тъй че изоставих възрастните хора за доста дълго време, но наскоро се върнах към тях, доста забавно (смее се). Безусловно този Холмс нямаше да се получи, ако в него не бях вложил малко от себе си, опита си и притесненията си, свързани с остаряването. Но друга част от мен си мисли: „Е, това просто е поредният възрастен човек, който играя“.
Имаше един прочут английски актьор – Люис Касън, който на 80 години играеше някакъв образ на неговата възраст. Появи се с бастун, едвам кретащ. Режисьорът попита „Люис, какво правиш?“, а той отговори: „Правя се на стар“. Режисьорът каза: „Та ти си стар!“. Тъй че трябва да правиш по-малко, отколкото мислиш.

В спомените си Холмс се връща 30 години назад, към последния си случай, който така и не успява да разплете напълно.
– Чух наскоро едно ваше интервю за Би Би Си, в което говорите за съжаления.
– (пее) Имал съм няколко…
– Казахте, че не са били професионални. Но говорехте за своята свенливост. И съжалявахте за моменти, в които сте бил някъде и сте решил да останете в хотелската си стая, вместо да излезете сам навън и да разглеждате.
– А с вас не е ли така?
– Вероятно. Вероятно е така при всички.
– Някои хора изобщо не са такива. Някои хора само чакат да намерят свободно време, за да изследват. Опасно. Отиват някъде, където не познават никого, и се вълнуват от това. Аз съм по-скоро: „О, господи, там няма ли да има някой, когото познавам?“. Колко жалко от моя страна.
– И все пак много човешко. Но много хора биха си помислили, че вие се чувствате отлично сред тълпи от непознати.
– Така е. Но когато знам кога какво става и коя роля играя. Снощи бях на парти с 300 души и се чувствах добре, защото те знаеха кой съм. Известността за мен е предимство, бонус, помощ. Защото дълбоко в себе си аз съм един стеснителен домошар.
– Това, което казвате, е много откровено, уязвимо.
– Не може да не завиждате на хората, които обичат да тръгват на приключения съвсем сами. Те се връщат с най-удивителните истории. След парада „Гей Прайд“ една групичка отидохме на денс парти. Седем хиляди мъже без фланелки – това е нещо, което трябва да преживеете. Както и да е, излязохме от апартамента, в който се бяхме насъбрали, а навън един млад мъж се наслаждаваше на цигарата си. Всички го поздравихме. Той самият не беше гей. Но ние бяхме в изключително приповдигнато настроение и казахме: „Отиваме на денс парти, искаш ли да дойдеш с нас?“ Той отговори: „Разбира се“. Очарова всички ни, видя неща, за които дори не си е мечтал, прекара си чудесно.
– Пуснал се е по течението.
– Да, пусна се по течението. Възхищавам му се. Това е дух. Такъв дух завладява империи!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение