Иън Маккелън на 82: Отвътре се чувствам на 12

Актьорът се готви да изиграе 30-годишния Хамлет, за да изследва как един млад човек живее в тялото на по-възрастен

Иън Маккелън на премиерата на филма „Добрият лъжец“ през 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Иън Маккелън на 82: Отвътре се чувствам на 12

Иън Маккелън на премиерата на филма „Добрият лъжец“ през 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 82-годишна възраст Иън Маккелън се готви повторно да влезе в кожата на датския принц Хамлет в нов спектакъл по Шекспировата пиеса. Британският актьор ще бъде зает през предстоящия сезон – на 21 юни е премиерата на „Хамлет“ в Театър „Ройъл Уиндзор“, а на 10 септември на същата сцена премиерно ще играе във „Вишнева градина“, нов прочит на Чеховото произведение.

„Знаете ли, идеята да играя Хамлет отново не бе моя – споделя Маккелън в интервю за „Гардиън“. – Покани ме Шон Матиас, на когото се доверявам повече от всеки друг режисьор.“

Двамата са постигнали съгласие – ако Маккелън отново ще играе Хамлет 50 години след първото си превъплъщение в Шекспировия герой, то трябва да има някаква основателна причина. И по начина, по който е описван новия спектакъл, основанието е, че продукцията ще изследва възрастовата динамика и как млад човек живее в тялото на по-възрастен.

Изборът на актьор озадачи мнозина – ролята на Хамлет обичайно се поверява на актьор, който е по-близо до началото на кариерата си, отколкото до края ѝ.

„Когато бях млад, винаги играех роли на по-възрастни – разказва Маккелън. – И, разбира се, трябваше да си измислям. Какво означава „стар“? Нямах представа! Сега, когато аз съм стар, вече знам. Но знам и какво е да си млад, защото докато остаряваш, ти оставаш същият отвътре, без възраст. А отвътре? Честно казано чувствам се на около 12.“

На репетициите, казва той, колегите му от различни възрасти непрекъснато забравят дали е на 80 и нещо или на 30 и нещо:

„Изживявам най-хубавите моменти в живота си“.

Днес актьорите на по 80 и 90 години все още са на сцена или екран, голяма част от тях все още на върха на кариерата си, а в останалите сфери на изкуството обикновено се „пенсионират“ много по-рано, отбелязва Том Ламонт, авторът на интервюто в „Гардиън“. Маккелън казва, че отдава този факт на характера на професията.

„Мисля, че естеството на професията ни позволява да продължаваме напред, не толкова характерът ни. Не забравяйте, че актьорите са само проводници, не първоизточник. Не сме като писателите, композиторите, художниците, не трябва да преобразяваме света около нас или вътре в нас. Материалът ни се предоставя и ние само трябва да му вдъхнем живот. Някои актьори се пенсионират, но обикновено го правят, защото вече не могат да учат репликите си. За щастие, това не е проблем за мен. Засега“, навежда се той, за да чукне два пъти по дървената маса пред себе си.

Разговорът се отклонява към сексуалността на Маккелън – от години той не крие своята хомоориентация. Казва, че познава хора, които са били арестувани през 60-те и 70-те „просто, защото са правили секс“, но през по-голямата част от младостта си се е чувствал игнориран от дискриминационните политики на Великобритания.

„Законите бяха жестоки, но аз не ги приемах лично. Започнах да мисля за това и да осъзнавам ситуацията чак при правителството на Тачър, което въведе първите анти-гей закони от близо 100 години насам. Това приех лично“, спомня си той.

Решава да съобщи публично, че е гей, за да декларира позицията си спрямо промените в законодателството. Тогава е към края на 40-те си години и вече има добра кариера зад гърба си, както на екран, така и на сцена. Единственото, за което съжалява, е че нито майка му, нито баща му успяват да чуят признанията му приживе.

В тридесетте си години Маккелън вече е бил Ричард II в хитова продукция, заснета за малкия екран и обиколила страната в турне. На фона на този успех актьорът „опитал“ да бъде Хамлет за пръв път през 1971 г.

„Играхме постановката в Единбург, Лондон, в Европа, за телевизията. Бях много щастлив – разказва той. – Нооо не бях много добър в ролята.

Един критик тогава пише, че единственото хубаво нещо в този „Хамлет“ е финалното спускане на завесата.

Но едва сега се появила възможността актьорът да опита отново – Маккелън е толкова зает в театъра, вечер след вечер и представление след представление, че човек лесно може да проследи какво е играл на сцена в почти всеки един исторически момент. През лятото, в което човек за пръв път стъпва на Луната, той участва в „The Prime of Miss Jean Brodie“ в Ливърпул, а вечерта, в която Тачър пада от власт, е в „Ричард Трети“ на сцена в Париж.

Той има толкова много истории, че съвсем наскоро едва не подписал договор „за много красива сума“ за написването на автобиография. Но го отказва заради изискването за дълго турне за представянето на книгата. Често се е питал и кой би чел подобно издание: почитателите на Шекспировото творчество; голямата фенбаза на Толкин заради ролята му на магьосника Гандалф във „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“; читателите на комиксови поредици заради ролята му на Магнито в „Х-Мен“ или пък хората, които непрекъснато го бъркат с Майкъл Гамбон – актьорът, който въплъщава Дъмбълдор в „Хари Потър“.

„Предполагам, че много хора биха прочели всяка моя книга, само за да разберат повече за Гандалф – разсъждава Маккелън. – Но дали те ще знаят нещо за Шекспир? Или обратното? Продължавам да се питам за кого ли бих написал тази книга.“

Докато нова сделка за автобиография не му предложи нещо по-интересно, откъси от живота на Маккелън могат да бъдат прочетени само в неговия сайт.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах