Идеалът за красота през Средновековието

Културно-исторически преглед на човешкото тяло в християнска Европа от X до XV век прави изложбата „Чувствени. Обгрижени. Измъчени“ в Националния музей в Цюрих, Швейцария. Представени са картини и скулптури от ранното до късното Средновековие, еротични скици и гоблени, козметични принадлежности и фигуративни реликварии, които показват какви са били представите на църквата, медицината и придворното общество за човешкото тяло. Произведенията са притежание на швейцарски и чуждестранни музеи. 

През Средновековието изображението на човешкото тяло се определя преди всичко от църквата и проповядвания от нея морал. От една страна за нея то е Божие творение и следователно е свещено, но от друга е обиталище на греха и сексуалното желание, което застрашава Божествения ред. Сексуалността е била толерирана от църквата само в брака, само в определени пози и само с цел създаване на потомство. Сексуалните практики извън брака и „противоестествените“ актове като самозадоволяването или оралното сношение са криминализирани в каноничното право от XII век нататък. Същевременно проституцията е била нещо обичайно, дори необходимо зло, което държaло рисковете за морала далеч от обществото. За да се гарантира моралът на уважаваните жени, „публичните“ били маркирани с жълта панделка.

Въпреки строгия сексуален морал, който налагала църквата, медицината изрично предписвала половия акт като полезен за здравето. Различни експонати в изложбата показват, че реалният живот бил в противоречие с морала, проповядван от църквата. Например придворни обувки със силно издължен и остър връх. Дрескодът от онова време предупреждавал да не се прекалява с издължаването на върховете на обувките. Доказателство за какво се използвали острите върхове е картината до обувките – млад мъж с дълга кама между краката, който напада девойка и в похотта си отлепва дървената подметка на обувката, отбелязват от „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

„Рицарят и неговата любима“ от Израел ван Мекенем отразява идеалите за красота: тесните панталони с пубисни шапки и остри обувки се смятали за модерни. Косата на девойката е сплетена на плитки. Илюстрация: Музей „Албертина“, Виена

Наред с останалите експонати са изложени и евтини семпли бижута, които показват, че хората от Средновековието се притеснявали от пищността и еротиката. Това обаче не им пречело да пришиват на дрехите си нецензурни значки от олово и калай. Една от тях например може да се тълкува като символ на сексуалната зависимост на мъжа от жената – три фалоса с дълги крака носят коронована вулва. Но същевременно това може да е подигравка с шествията на католическата църква. Друга брошка е с изображение на вулва с крила и корона или фалос с крака и камбана, който върви към вулвата. Те са открити съответно в Холандия и Белгия.

В ежедневния светски живот хората през Средновековието били не по-малко загрижени за външния си вид, отколкото днес. Придворните жени носели косите си изкусно сплетени, докато се омъжат, след което ги покривали. За мъжете дългата къдрава коса била идеал. Чистата, светло напудрена кожа и дискретно гримираните лица се смятали за признак на красота, здраве и младост. Физическата активност също била популярна и се смятала за благоприятна за здравето. Това е описано в трактат на немски, написан около 1470 г. за висшите класи. Останалата част от населението трябвало да се задоволи с посещение на баня и гребен за въшки.

След средата на 14. век на мода излизат островърхите обувки от фина кожа, символ на придворното общество. На снимката: готическа кожена обувка, около 1420 г., Замъка Исон, Северна Италия, част от колекцията на Музей на обувките „Бали“, Шьоненверд, Швейцария

Хората наблюдавали чуждите тела също толкова ревностно, колкото и своите. Тези, които се отклонявали от нормата, предизвиквали смут и недоверие. За ненормални се считали ниските тела или тези с деформации. Те били описвани като „грешки на природата“ или разглеждани като зловещи поличби, наричали ги „monstra“. Августин Блажени (354 – 430 г.), от друга страна, виждал всички отклонения като израз на разнообразие.

През Средновековието се говори и за „народи-чудо“ или „диви хора“. Те били изобразени на стенописи или гоблени. Със своите голи, космати тела те представяли утопичен алтернативен свят извън моралните норми. Настоявали за абсолютна естественост по подобие на животните. Писания за пътувания до далечни страни като тези на италианския търговец Марко Поло споменават подобни „народи-чудо“ и ги правят популярни.

Живеейки сред природата, „дивите хора“ се противопоставят на строгите идеали на придворното общество. На снимката: плетено килимче от вълна, озаглавено „Дивак“, около 1480 г., част от колекцията на Националния музей в Цюрих

С появата на големите градове през XIV век хората и животните започнали да споделят все по-тесни и малки пространства. Болести като чумата бързо се разпространили, това поразило и външния вид на тялото, а медицината тогава не разполагала с достатъчно средства, за да се справи с всички поражения. Докато елитът можел да бъде лекуван от обучени лекари, мнозинството имало достъп само до непрофесионални лекари и хирурзи. Създадена била социална здравна система. За бедните и болни хора се полагали безплатни грижи в болници или манастири.

Грижата за умиращото тяло била почти натрапчива. Близките, както сред бедните, така и сред елита, се тревожели за съдбата на покойника в отвъдното. В изложбата не липсват и изображения на танци на смъртта, от които личи равенството на хората пред смъртта.

Изследването в изложбата е публикувано в книга със същото заглавие – „Чувствени. Обгрижени. Измъчени“. Експозицията, открита на 15 март, може да бъде разгледана до 14 юли в Националния музей в Цюрих, Швейцария.