Идеалният кмет на София

Десет качества, които (не) трябва да притежава началникът на столицата

Основният проблем на архитект Борислав Игнатов, кандидат за кмет на София на „Демократична България“, се оказа не програмата, а мьекането му. Снимка: Личен архив - Идеалният кмет на София

Основният проблем на архитект Борислав Игнатов, кандидат за кмет на София на „Демократична България“, се оказа не програмата, а мьекането му. Снимка: Личен архив

Зададоха се кметските избори в София и на всички ни излязоха киселини. То бива, то може, ма един свестен кандидат не ни се намира, казваме си софиянците и гълтаме един ранатидин, че само като си помислим за кусурите им, и ни свива стомахът. Или ще е от Самоков, или ще е от Варна. Или ще е висок, или ще е нисък. Или ще е с неправилното отношение към Паметника на съветската армия, или ще е с отношение, ма не достатъчно. Тежко е да си избирател в София!

Затова направих едно списъче със задължителните качества, които един кандидат трябва да притежава, за да спечели сърцата на софиянци.

1. Да не е комунист! Това е най-важното. Най-малкото да не е бил комунист последните 12 месеца, преди това кой ти помни.

2. Ако никога не е бил комунист, да не може да му се намери некой свако комунист, че то тогава същото. Или леля му да е учителка по руски, щото това си е равно на комунист.

Америка за България

3. Да не мьека. Да мьекаш е по-лошо, отколкото да си комунист – като човек, израснал в „Надежда“, ви го казвам, доверете ми се. Софиянецът по-скоро би избрал Гешев за главен прокурор, кмет и учител по етика на детето си едновременно, отколкото да гласува за чиляк от източните провинции. В крайна сметка на повечето какво друго ни е останало в тоя живот, освен гордостта, че сме родени във Втора градска?

4. Да не коментира темата за Паметника на съветската армия, известен сред родените във Втора градска и околни като МОЧА. Не че това не е най-важната ни тема. Напротив! Един истински софиянец е готов да се откаже от най-милото си – паркомястото си в „Лозенец“, срещу адекватна позиция по въпроса с паметника. Проблемът е, че колкото софиянци, толкова и адекватни мнения, та по-добре кандидат-кметът да заеме царска позиция. Демек да говори многообещаващо, ма да не става ясно какво обещава.

5. Да покаже малко по-дълбоки познания за София – поне да знае къде е „Парчевич“ и кои са Братя Марчеви. Поради склонността на софиянци да пазим всичко готино в тайна, за тая точка е хубаво да си наеме гид.

6. Да може да произнася свещените думи „копеле“ и „батко“ така, че дори кралица Елизабет ІІ да не може да се обиди. „Елизабет, копелееее, напрао ми отвърте гуавата с тоа чай, батко!“.

Доза Щастие

7. Да има специално отношение към кестените. Роднинско. Дърветата в софийско биват иглолистни, широколистни и кестени!!!

8. Да върне старата слава на ескалатора в ЦУМ и Бай Кръстьо на Витоша.

9. Да знае как се стига от Синьото до „Волгоград“ и къде е била „Аптека“.

10. В тая точка ще набутам по-маловажните неща като да оправи тротоарите; да върне озеленяването и да знае, че София беше най-зелената столица в Европа и трябва отново да стане такава; да знае къде са всички минерални извори и да ги поддържа; да върне чешмичките и да забрани да има пластмаса по тях; да въведе задължителната регистрация на адрес в София; да разкара автомобилите-пърделници, като оправи транспорта и извън метролиниите; да влезе и в кварталите и да вдигне всички неправилно паркирали там (например като въведе платено паркиране за неживеещи в съответния блок и пусне паяци за нарушителите); да каже кой държи паяците и къде отиват парите от тях и да почерпи с хилядите левове от билетчета за трамвая, които автоматите не са върнали като ресто!

За един мандат това стига.

Bookshop 728×90