Идиотско ли е съвременното изкуство?

Защо постоянно пускат и гасят светлините? Как по-малкото може да бъде повече? Или както много хора са попитали Гугъл: „Защо съвременното изкуство изглежда толкова просто?“ Изкушавам се да отговоря – защото е идиотско! Но първо трябва да определим какво означава „съвременно изкуство“ в този въпрос.

Повечето днешно изкуство изобщо не изглежда просто. Точно обратното – то изглежда сложно и доставя удоволствие на наблюдателя по също толкова сложен начин. Няма нищо просто в картините на Анселм Кийфър, наситени с тревожни образи и съставени от мрачни слоеве пепел, дърво, слама и пигмент. Няма нищо опростено и в зловещите фотографски панорами на пейзажи и спомени на Тасита Дийн, или чувствените надраскани епоси на Сай Туомбли, трептящи от поетична ерудиция. Толкова „просто“ ли изглежда да цитираме Кавафис и Катул, колкото картините на Туомбли?

Всички разбираме за какъв тип изкуство се пита във въпроса. Когато художници като Деймиън Хърст започнаха да получават наградата „Търнър“ през 90-те, чувах как хора от старото поколение се вайкат заради триумфа на „рисувачите“. Същината на съвременното изкуство се е превърнала в това да бъде приемано като нахакан, точен и лесно смилаем концептуален шедьовър. Празна стая с някакъв арт звук, ехтящ в нея.

„Майка и дете, разделени“, Деймиън Хърст

Изкуството отразява своето време. Ние живеем в епоха на постоянни визуални и концептуални баражи от реклами, тв предавания и снимки, които се разпространяват епидемично в Туитър. Кажете честно, какво изкуство очаквате да произведе информационната ера? Ние искаме информация, която можем бързо да дешифрираме, отговорим и споделим. Още през 60-те художниците създадоха минималистичната естетика, отговаряща на нашето време. Анди Уорхол превърна супени консерви в портрети и репортажни снимки на знаменитости в портрети. Минималистите издигнаха почти религиозен култ към необработени индустриални материали. Концептуалното изкуство, измислено в края на 60-те, отхвърли идеята, че една творба трябва непременно да притежава уникална материална форма.

До 80-те, в зората на интернет, художници като Джеф Кунс и Барбара Крюгер нахално сляха тези авангардни възгледи с безцеремонната реторика на рекламата. Защо изкуството да не бъде толкова грабващо, колкото рекламата, пита Кунс в ранните си творби, които директно си „присвояват“ реклами? Ричард Принс взима назаем манекена на „Марлборо“ със същата крайна опростеност. После новото поколение, предвождано от Деймиън Хърст, освободи този смел и безсрамен стил на концептуално остроумие от рекламните му корени, за да прави с него „големи“ изявления за биологията, времето и смъртта.

„Ордите на нощта“, Анселм Кийфър

Да се оплакваш от Уорхол, Кунс и Хърст е горе-долу същото като да застреляш пратеника. Те са прости в начина, по който отразяват скоростта и умопомрачеността на съвременния живот. Привидната простота на съвременното изкуство е тайната на неговия успех. Можеш да схванеш това изкуство толкова бързо – от спиралната пързалка в „Тейт модърн“ до статуя на Антъни Гормли. Моменталното въздействие на голяма част от най-популярното днешно изкуство означава, че заетите хора могат лесно да му се наслаждават – не като отегчителната стара висша култура, а като забавление. Отнема часове да гледаш балет или постановка и дори още повече часове да прочетеш книга. А ти трябват само няколко минути, за да оцениш най-възхваляваните творби на нашето време.

Това може и да звучи като порицание. Но то придава на съвременното визуално изкуство (не че то вече е само визуално) по-голямо въздействие, отколкото всички други елитни арт форми.

Романист като Джонатан Франзен използва стотици страници в опит да опише реалността на съвремието ни, но едно произведение на изкуството може да изрази тази реалност в нейната собствена същност, защото триумфът на простото, нахакано концептуално изкуство е един от феномените, които определят нашата епоха.

И така, един от отговорите на въпроса „Защо съвременното изкуство изглежда толкова просто?“ е, че тъй като е лесно заменимо, мимолетно и толкова безцеремонно, колкото някоя реклама, то сумира времето, в което живеем. Приемете го. Това е вашето отражение в кучето балон. Като въплъщава невежеството на тази епоха на зрелища, онова, което мислим, че е „съвременно изкуство“, се е превърнало от интересно за малцина в популярна култура.

Защо съвременното изкуство изглежда просто? Защо рокът измести джаза?

Но въпросът също така е израз на безпокойство – и това безпокойство трябва да гризе всеки, когото го е грижа за съвременното изкуство. Опростяването на изкуството, което започна през 60-те, стигна наистина твърде далеч през 80-те и 90-те и стана част от същината на съвремието ни, направи много хора богати – защото другото велико нещо в простотата е, че тя продава. Изглежда, че колекционерите обичат неща, за които не трябва много да се замислят. Точно тези неща придават неповторимата атмосфера на „Тейт модърн“, която винаги събужда у мен желанието да отида до съседната сграда и да си купя билет за Шекспировия театър „Глобус“. Това е картина на начина, по който живеем сега, но е една грозна и депресираща картина.

Снимка от серията „Руска кончина“, Тасита Дийн

Наистина ли изкуството трябва да имитира най-низшите и мимолетни ужаси на съвременния живот, за да бъде съвременно? Разбира се, че не. Вече споменах няколко художника, които са комплексни, сериозни и ни най-малко прости. Истината е, че на самите художници им писна от простото изкуство от ерата на Хърст. Галериите са претъпкани с изкуство, което претендира да бъде сложно. За съжаление вместо това голяма част от него е отегчително и неразбираемо. Има много „шедьоври“ в стилистиката на Годар, които не представляват нищо повече от високопарни арт видеоклипове, ужасни епоси от пърформанси и отчаяни опити да бъде направено изкуството „по-сериозно“, като се превърне в градинарство или, да речем, в комунална архитектура.

Всъщност, има опасност съвременното изкуство да изгуби „простотата“, която го направи толкова популярно, без да си възвърне дълбочината, която би го направила смислено. Ето защо живеем в толкова странно време за изкуството и защо бъдещето му изглежда неясно. Изкуството се лиши от толкова много обогатяващи го неща и се принизи до скучно огледало на епохата си, че сега се мъчи отново да открие по-интелектуални и емоционални изразни средства.

Има забележителни изключения. Все още се създава велико изкуство. И ще се създава в бъдеще. Но, да, отговорът на въпроса е, че повечето съвременно изкуство изглежда просто, защото е идиотски едноизмерно, поетично банкрутирало и банално за възприемане.