Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Игор Стравински и авторът с ярка индивидуалност, който отблъсква масите

50 години след смъртта му прозренията на големия европейски композитор все още вълнуват не само музикалния свят

Игор Стравински някъде между 1920-а и 1930 г. Снимка: Уикипедия - Игор Стравински и авторът с ярка индивидуалност, който отблъсква масите

Игор Стравински някъде между 1920-а и 1930 г. Снимка: Уикипедия

Един от най-видните представители на световната музикална култура от ХХ век Игор Стравински е починал на днешния ден, 6 април, преди точно 50 години. Роден в Русия, гражданин на Франция и САЩ, той работи практически във всички музикални жанрове на своето време, като непрекъснато променя стила си, експериментира и търси.

Личността на композитора е разкрита най-добре в книгата „Диалози”, в която са включени четири беседи между Стравински и неговия секретар Робърт Крафт.

В тях руският неокласицист разказва, че ранните впечатления от детството му са предопределили голяма част от търсенията му в по-късните години. Стравински често повтарял фразата „Човек не живее с реалността, а с образите, съхранени в паметта му”. Роден е в богато семейство с голяма прислуга в Петербург, възпитаван е по-скоро като аристократ, бил е глезен и обгрижван до късните си ученически години. Това и според самия него е довело до по-късната му претенциозност и взискателност, до чувството за превъзходство и недоволство, ако другите не отговарят на очакванията му.

Тези особености на характера са видими и в изказванията му, някои от които звучат високомерно и снизходително.

„Има хора, които разбират музиката, но не я обичат. Това са композиторите. Има хора, които не разбират музиката, но я обичат. Това са слушателите”, казвал той, предизвиквайки вълни от недоволство и сред колегите си, и сред публиката.

Друго наследство от детството при Стравински е настойчивият му стремеж към надеждност и сигурност, вероятно предизвикан от недостига на родителско присъствие. Баща му Фьодор Стравински е бил известен оперен певец, солист на Мариинския театър, а майка му – видна пианистка и концертмайстор на съпруга си. Това от друга страна предопределя и бъдещия път на развитие на композитора, въпреки че той започва да пише музика сравнително късно – чак на 23 години.

Творческата му биография е непрекъсната поредица от търсения и експерименти, безкрайни комбинации от всякакви стилове и жанрове, от първобитната стихия през най-фината естетическа стилизация на стила модерен до суровия академичен аскетизъм. В творчеството му са фиксирани три периода – руски, неокласически и сериен.

Първоначално Стравински се вдъхновява от руския фолклор. Балетите, създадени в руския му период между 1908 и 1923 г., съдържат истории – „Петрушка”, „Жар птица”. По това време Стравински е под силното влияние на учителя си Римски Корсаков, от когото попива митологично-алегоричното изобразяване на руската народна култура с обредната ѝ музика и песенна традиция. В този период Стравински работи основно в музикално-театралните жанрове.

Неокласическият му период обхваща 1920-1954 г. По това време Стравински изучава древногръцката митология и преосмисля музикалната стилистика на ХVІІІ век. Руските му корени се съчетават с елементи на барок и класицизъм. Той се обръща към инструменталните композиции.

След 1954 г. започва „серийният” му период. Основен композиционен елемент на произведенията му стават серия неповтарящи се звуци. Първата му творба, изцяло създадена по този метод, е „В памет на Дилън Томас”, написана през 1954 г. Стравински се обръща и към Библията, а в творбите му, които включват библейски елементи, се появява додекафонията.

Стравински смятал, че основна задача на всяко изкуство е да символизира действителността и да я запечата в художествен образ, за да я запази за вечността.  Той казвал:

„Композиторите и художниците не мислят в понятия. Това, което Пикасо и аз можем да кажем за живописта или за музиката, няма никакво значение. Работата на композитора е процес на възприятие, а не на осмисляне. Той прихваща, подбира, комбинира, но до самия край не си дава сметка кога смислите от различен вид и значение възникват в произведението му. Всичко, което той знае и за което се тревожи, е да улови очертанията на формата, защото формата е всичко. Авторът нищо не може да каже за смисъла”.

Стихията на Стравински е чистата чувственост. Да усеща и да запомня усещанията си за него е по-важно, отколкото да знае и да разбира.

Някои от прозренията му са стряскащи и днес:

„За съжаление, колкото по-ярка е индивидуалността на автора, толкова по-рядко възниква пълно взаиморазбиране между него и публиката. Колкото повече отстранява той това, което идва отвън, което не е негово, което не се съдържа в него, толкова повече рискува да излъже очакванията на широките маси. Непривичното винаги е способно да ги отблъсне”.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg