Игра на колоси

Божидар Димитров започна годината с едно свое старо хрумване – да бъде издигната отново статуя на Аполон в Созопол. Директорът на НИМ аргументира предложението си с новини, долетели в последните дни от Гърция – че местните власти в Родос се канят да възстановят прочутия колос отпреди 2 хилядолетия.

Димитров твърди, че щом те могат, значи и ние – пък „дори и Манол Глишев да им спретне един протестен митинг“. Историкът обяснява в първото си писмо до медиите за 2016-а, че на нашите земи също е имало колос – на Аполон, излят в Аполония Понтика около 480 г. пр. Хр. Той бил дело на атинския скулптор Каламис – и висок 13,2 метра. Статуята, пише Божидар Димитров, е била много скъпа и е демонстрирала огромните финансово-икономически възможности на града-държава.

Директорът на НИМ прибягва и до сравнение с Атина (както бе направил и покрай твърдението, че Голямата базилика в Плиска е български Партенон) – като посочва за пример статуята на богинята покровител на града, висока само 5,60 метра.

Бронзово копие на Аполон, който според Божидар Димитров трябва да се извисява в Созопол.

Оказва се, че идеята за голия Аполон в Созопол е била на дневен ред преди няколко години. Тогава колосът дори е бил изработен от скулптора Борис Борисов (в две бронзови копия по 1,6 метра) и е било решено да се постави на Мигалката, мястото, маркиращо входа на пристанището в града.

За зла беда обаче, намесил се сливенският митрополит Йоаникий, който обявил, че възстановяването на статуята ще възроди езичеството в Созопол, а върху града и жителите му ще се стоварят различни божии наказания.

„Поуплашиха ли се хората или не, но работата замря – обобщава Божидар Димитров. – Съмнявам се, че родоският архиепископ е осъдил намеренията на родоските гърци. Ясно е, че възстановяването на статуята на един езически бог няма да доведе до възстановяване на езичеството у нас и най-вече в Созопол, чиито жители само в последните години построиха със собствени средства десетина параклиси и една църква и реставрираха построените от предците им други 27 църкви и параклиси.“

Накрая историкът напомня и алтернативното предложение на Йоаникий за издигането на статуя на Св. Йоан Предтеча – и заявява, че може да се вдигнат и двата монумента.

Вероятно за да се презастрахова от паралели с историческия Дисниленд в днешна Македония, Божидар Димитров завършва с:

„С две статуи Созопол няма да заприлича на Скопие.“

Напразни обяснения. Вече и Скопие ни се смее.

Представяме ви пълния текст на изявлението на директора на НИМ.

Гърците ще възстановят Родоския колос, а ние?

„Едно съобщение излезе в последните дни – Гърция щяла да възстанови античната статуя на Аполон, разположена на входа на главния град на острова. Статуята е била малко над 22 метра, излята от бронз и е съществувала само 65 години – съборена от едно силно земетресение. Статуята вероятно раздробена е пролежала векове наред и накрая продадена за скраб.

Защитниците на „автентиката” у нас /цели 57 организации/ обединени в един форум, вероятно ще протестират пред ЮНЕСКО, ИКОМОС и т.н. Естествено гърците няма да им обърнат внимание, дори Манол Глишев да им спретне един протестен митинг.

Малко хора знаят, че в нашите земи също е имало колос на Аполон. Той е излят в Аполония Понтика около480 г.пр.Хр. и е работа на именития атински скулптор Каламис, нает специално за тази работа. Нашият колос е бил висок 13 м и 20 сантиметра, излят е от бронз и е съществувал на мястото където е бил поставен повече от 400 години. Според античните писатели той е струвал 400 таланта. За сравнение, толкова е годишният бюджет на Атинския морски съюз, обединяващ Атина и още 200 гръцки градове-държави. Тази стойност на созополския колос показва огромните финансово-икономически възможности на нашия град-държава. По това време е издигнат Партенона и статуята на покровителката на града Атина е била висока само 5.60 метра.

Аполон е бил тачен в Созопол с прозвището Иатрос /Лечител/. Знаем как е изглеждал прав – гол, атлетичен младеж, опрян на маслинена фиданка.

През 72 г. пр. Хр. римския пълководец Марк Лукул превзел с щурм Аполония и като изключително ценен трофей отнесъл статуята в Рим. Там, според различни римски писатели тя била монтирана на Палатинския или на Капитолийския хълм и престояла там още 400 години. След като християнството станало държавна религия християните разрушили статуята тъй като голотата на античния бог скандализирало християнския им морал.

В Созопол преди няколко години също се роди идея да се възстанови колоса на Аполон. Скулпторът Борис Борисов изработи плановете и направи две бронзови копия на статуята високи по 1.6 метра, намиращи се днес в кабинета на кмета г-н Рейзи и в частния музея „Южна кула” на г-н Кирил Арнаутски. Решено бе статуята да се постави на т.н. Мигалка, маркираща входа на Созополското пристанище. Междувременно археоложката Кръстина Панайотова откри огромната база на оригиналното място на колоса – на о-в Св. Кирил и Юлита. Но бе решено статуята да не се вдига там, тъй като огромните сгради на Морското рибарско училище и щаба на Военно-морската база щяха да я закриват.

За богатият морски град да вдигне тази статуя нямаше да бъде никакъв проблем. Но най-неочаквано в работата се намеси сливенския митрополит Йоаникий. Той обяви, че възстановяването на статуята ще възроди… езичеството в Созопол и върху града и жителите му ще се стоварят различни божии наказания. Поуплашиха ли се хората или не, но работата замря.

Съмнявам се, че родоския архиепископ е осъдил намеренията на родоските гърци. Ясно е, че възстановяването на статуята на един езически бог няма да доведе до възстановяване на езичеството у нас и най-вече в Созопол, чиито жители само в последните години построиха със собствени средства десетина параклиси и една църква и реставрираха построените от предците им други 27 църкви и параклиси.

Дядо Йоаникий бе заявил, че вместо на Аполон созополчани да издигнат статуя на Св.Иван Предтеча, тъй като бяха удостоени с честа в града им да се открият и останат там мощите на светеца. Да, защо не, но и на двамата. С две статуи Созопол няма да заприлича на Скопие.

                                                                       Проф. Божидар Димитров“