Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Игра на опровержения покрай Музикалния театър

Директорът Марио Николов „поправи“ Вежди Рашидов, по-късно от културното министерство отвърнаха на свой ред

„Когато предишният директор си отиде, остави печалба в музикалния театър от 600 000 лева, а след като дойде Марио Николов той беше на минус 600 000 лева“, каза Вежди Рашидов във вторник и отприщи серия от реакции. - Игра на опровержения покрай Музикалния театър

„Когато предишният директор си отиде, остави печалба в музикалния театър от 600 000 лева, а след като дойде Марио Николов той беше на минус 600 000 лева“, каза Вежди Рашидов във вторник и отприщи серия от реакции.

Директорът на Музикалния театър в София Марио Николов, който е заплашен от уволнение, отново насочи погледите към себе си. След като във вторник културният министър Вежди Рашидов каза пред журналисти няколко думи за него, включително, че трябва да се върне от болничния си, за да има евентуални санкции, но и че след появата му на поста театърът е задлъжнял с 600 хиляди лева, Николов излезе с опровержение, че всъщност министерството дължи на Оперетата 553 хиляди лева. Малко по-късно оттам отрекоха тази информация и повториха колко лош е мениджмънтът в институцията.

Във вторник пред журналисти, по време на инспекция на строежа на Ларгото, Рашидов заяви: „Когато предишният директор си отиде, остави печалба в музикалния театър от 600 000 лева, а след като дойде Марио Николов, той беше на минус 600 000 лева“.

Именно тази реплика стана и причината за опровержението на Николов, който заявява чрез официалния сайт на Музикалния театър:

„Във връзка с изказване на министъра на културата Вежди Рашидов (…) съм длъжен да уточня, че министърът вероятно е обобщил сумата от 553 125 (петстотин петдесет и три хиляди сто двайсет и пет ) лева, които от Министерството на културата все още не са изплатили на Държавния музикален и балетен център- София. Сумата от 313 961 (триста и тринайсет хиляди деветстотин шейсет и един) лева министерството трябва да изплати на ДМБЦ-София за изпълнение на точка 6 от Методиката, а сумата от 239 164 (двеста трийсет и девет хиляди сто шейсет и четири) лева представлява изработената от ДМБЦ- София държавна субсидия през месец декември 2014 г.“

Николов отбелязва още, че се надява Рашидов да е бил искрен в мотивите си от постановление в края на месец юли, когато е убедил Министерския съвет, че сценичните изкуства се нуждаят от допълнителни 5 милиона лева за „разплащане на най-неотложните разходи на организации от театралното и музикално-танцовото изкуство, чрез преизчисление на полагащата се субсидия“.

„Защото приемането на това постановление показва, че „на минус” не е ДМБЦ- София или останалите 50 държавни културни института, които са второстепенни разпоредители на бюджети, а първостепенният разпоредител на бюджета – Министерство на културата“.

Скоро след изявлението на Марио Николов, от културното министерство излязоха със своеобразно опровержение на опровержението, в което категорично се заявява, че ведомството не дължи 553 хиляди лева на Музикалния театър.

В съобщението се посочва, че за времето, в което Николов е бил на директорския пост (от 2010 г.), разходите са се увеличили със 145,51%, брутната работна заплата е нарастнала със 165 лева, а не е имало съкращения, дори напротив – назначавали са се нови служители.

Напомнят се още редицата нарушения, установени от Инспектората към МК в средата на юни т.г., според които освен финансовите проблеми и лошия мениджмънт, Николов е упражнявал много повече творческа, отколкото управленска дейност.

Всъщност покрай проверката в Музикалния театър се оказа и че Марио Николов е излъгал, че е болен, получавайки болничен – по същото време той е бил на гастрол в Констанца. Според думите на министър Рашидов от вторник, Николов все още не се е върнал на работа, което и отлага проверката на твърденията му и евентуалните санкции. Почти сигурно обаче директорът на театъра ще бъде уволнен веднага щом стъпи отново на поста си.

Вижте пълния текст на опровержението на Министерството на културата:

По повод публикуваните днес изявления на директора на Държавния музикален и балетен център Марио Николов, че Министерството на културата дължи на културния институт 553 хиляди лева, Пресцентърът на Министерството на културата заявява, че това категорично не отговаря на истината.

Министерството на културата не дължи на Държавния музикален и балетен център 553 хиляди лева.
Информацията за промяната в стойностите на някои основни показатели в периода 2010 – 2014 г., извлечена от годишните отчети на организацията, показва устойчива тенденция за нарастване на общите разходи и разходите за заплати и намаление на средната цена на билет.

През периода на прилагане на реформата, общо разходите на организацията са нараснали през 2014 г. на 3 679 992 лв. спрямо 2010 г., когато са били 2 528946. лв., или със 1 151 046 лв., което в процентно изражение е 145.51 %. Основен дял заемат разходите за заплати и осигурителни вноски, които в този период са нараснали със 760 471 лева или с 134,67 %. Ръст бележи и средната месечна брутна работна заплата, от 520 лв. през 2010 г. на 685 лв. през 2014 г., или увеличение 13.17 %. При това не само няма съкращения, но числеността на щатния персонал е увеличена от 260 през 2010 г. на 269 през 2014 г.

Цитираните в публикациите данни относно намалението на полагащата се на Държавния музикален и балетен център субсидия не са верни. Видно от данните, налични в Министерството на културата, през 2014 г. театърът не е спазил изискването на т. 6 от действащата тогава Методика, поради което е наложена санкция за недостигната средна цена на билет в размер на 377 084 лв. За оптимизиране на собствения принос на културните институти във финансирането им, с Методиката е определен делът на държавното участие. През 2014 г. на ДМБЦ е наложена санкция за недостигане на дяловото участие в размер на 803 368 лв. Поради това първоначално утвърденият бюджет на института е значително намален. Причините за това са главно високият разходен стандарт, ниските продажни цени на билетите, както и несъобразяване на разходите с реалните парични постъпления.

Спазвайки разпоредбите на Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за текущата година и указанията на министъра на финансите, както и тези на Министерството на културата, всяка организация извършва разходи в рамките на определения й месечен лимит, като не поема ангажименти за разходи, както и нови задължения за разходи над определените й с бюджета средства.
За изминалата 2014 г. на всички културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, в това число и на ДМБЦ, своевременно са извършени всички полагащи се корекции на бюджетите им, като им е предоставено право да извършват разходи в рамките на определените им бюджетни средства.

Напомняме също така, че на 16 юни 2015 г. на сайта на Министерството на културата бе качена подробна информация за извършена от Инспектората на Министерство на културата проверка на Държавния музикален и балетен център в София. Ето и някои от констатациите от тази проверка на Инспектората:
Инспекторатът на Министерството на културата извърши извънпланова проверка в Държавен музикален и балетен център /ДМБЦ/ – гр. София, за анализ на управлението, финансовата, административна и творческата дейност на този културен институт за периода от 1 януари 2014 до 31март 2015 г., а за някои дейности – до датата на започване на проверката. По време на проверката Марио Николов Илиев – директор на ДМБЦ – гр. София, не е присъствал. Съгласно издадена от него Заповед № МН -32/30.05.2015 г. за времето на отсъствието му по болест – от 2 юни до 20 юни 2015 г., той е определил за свой заместник г-жа Татяна Симеонова – мениджър „Реклама и продажби”. Ето и някои от основните данни от проверката:
През 2014 година Държавен музикален и балетен център – София е имал 13 премиерни заглавия, изиграни общо 90 пъти. Създаването на нови заглавия е свързано неминуемо с разходи, които възлизат на общо 333 261 лв., като разходите за хонорари възлизат на 149 162 лв., а разходите за постановките – на 184 099 лв. Приходите от премиерите възлизат на 274 703 лв. Разликата между приходите и разходите възлиза на – 58 558 лв. Средната цена на билетите за премиерните заглавия е 9 лв. Шест от премиерните заглавия са донесли общ приход от 107 938 лв., а разходите за тях са 182 321 лв. Разликата между приходите и разходите е 74 383.
През периода януари-май 2015 г. ДМБЦ е имал 3 премиерни заглавия – „Хубавата Елена”, „Пандора” и „Пепеляшка”.

Общият брой спектакли за 2014 г. на Държавен музикален и балетен център – София е 154, като 10 от тях са в турне. Премиерните заглавия са 58.44% от всички изнесени спектакли от културния институт. За сравнение – през 2014 г. другите подобни институти като Музикално-драматичен театър – Велико Търново е имал 116 спектакъла, а Театрално-музикален продуцентски център – Варна – 280. Двата посочени културни института са най-близки по структура до ДМБЦ– София, поради наличието на два института в едно. Разбира се, следва да се отчете, че те са с театрално звено, докато Държавният музикален и балетен център е институт, който съчетава в себе си оперета и съвременен балет. Като цяло оперетният жанр позволява привличането на повече публика, тъй като говори на по-достъпен за широката публика музикален език. В тази връзка фактът, че две извънстолични опери имат по-голям брой представления за годината, съответно Държавна опера – Русе – 301, Държавна опера – Бургас – 157, означава, че програмната и маркетинговата политика на института е слаба. Броят на изявите на Софийска опера и балет – другият музикално-сценичен институт на територията на столицата, са 301, което е два пъти повече в сравнение с тези на ДМБЦ – София.

Общият брой зрители на Държавен музикален и балетен център за 2014 г. е 62 621, а на премиерните заглавия – 34 699. За сравнение през 2014 г. броят зрители на Театрално-музикален продуцентски център – Варна е 76 969, на Държавна опера – Русе е 69 371 зрители, а Софийска опера и балет е 123 376З. Всичко получени приходи от собствен продукт или коопродукт на ДМБЦ – София за 2014 г. са 607 605 лв. За сравнение, през 2014 г. приходите на Театрално-музикален продуцентски център – Варна са 666 602 лв., а на Софийска опера и балет – 2 114 922 лв.

През първото тримесечие на 2015 година ДМБЦ – София е имал 49 спектакъла, от които 1 е бил в турне. Общият брой зрители за периода е 16 389. За сравнение, през същия период на миналата година спектаклите са 49, от които 2 в турне, а общият брой зрители – 21 902. Зрителите на премиерните заглавия са 55.41% от общия брой зрители на института.

Тези данни показват, че при едни и същи показатели като брой спектакли Държавният музикален и балетен център губи публика, въпреки, че през изминалия сезон е имало 14 премиерни заглавия. Очевидно е, че мениджмънтът, маркетингът и връзките с обществеността на института не работят на необходимото ниво, за да привличат нови аудитории и запазват вече съществуващите зрители.

Концертните изяви на института са посетени от голям брой зрители, но това е продиктувано от периода на тяхното провеждане, а именно – коледните и новогодишните празници. Като цяло средният брой на зрителите за едно представление е от около 400 човека при капацитет 800 на зрителна зала на ДМБЦ. При проверката се констатира, че има създадени дирекционен и художествен съвети, като бяха представени само два протокола от заседание на художествен съвет за изминалата 2014 година. Според заповедта за създаването на художествения съвет той следва да заседава веднъж месечно. Този факт налага извода, че директорът е решавал в голяма степен еднолично репертоарната политика за 2014 г.

От встъпването в длъжност като директор Марио Николов е поставил в Музикален театър 9 от заглавията в репертоара, като 4 са премиерни за 2014 г. Следва да се отбележи, че г-н Николов няма сключен с министъра на културата договор за творческа дейност, въпреки възможността да получава възнаграждение за 4 спектакъла, според периода на проверката. Фактът, че голяма част от заглавията в ДМБЦ са поставени от г-н Николов /режисьор на постановките/, а според попълнени за него персонални карти за заетост за 2014 г. има общо 30 участия като режисьор и артист-солист, дава основание да се счита, че той е бил ангажиран по-скоро с художествено-творческа дейност, отколкото с управлението на ДМБЦ – София.

Анализът на творческата заетост на щатния персонал показа дисбаланс между заетост и заплащане. В същото време се наемат солисти, диригенти, хореографи за премиерните постановки. Държавният музикален и балетен център – София не е осъществил турнета в чужбина през проверявания период. Институт е осъществил 10 турнета в страната, които са с 3 969 зрители. Като цяло дейността по представяне на ДМБЦ – София в страната е недостатъчна в контекста на статута му на държавен културен институт с национално значение.

Проверката установи, че директорът Марио Николов е допуснал преразход на бюджетни средства за изплащане на заплати и възнаграждения, граждански договори и свързаните с тях осигуровки за работодателя. По тези показатели отчетеният преразход на бюджетни средства за 2014 г. общо възлиза на 574 305 лв. Нарушението е продължаващо и през 2015 г. предвид липсата на лимит за разходи на ДМБЦ за проверявания период.

Г-н Марио Николов не е изпълнил изискванията чл. 3, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и на чл. 7 от подписаната от него длъжностна характеристика, а именно „.Контролира и отговаря за ефективното, целесъобразното и законосъобразно изразходване на финансовите средства и спазване на финансовата дисциплина. Отговаря за изпълнението на бюджета на института…”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах