„Игра на тронове“: Къде отиде логиката?

Десетте най-големи проблема на четвърти епизод, срещнал сериозни критики от феновете на сериала

Снимка: НВО - „Игра на тронове“: Къде отиде логиката?

Снимка: НВО

Сезон 8 на най-голямото телевизионно шоу в историята „Игра на тронове“ вече е към края си. Остават само още два епизода от екранизацията по книгите на Джордж Р. Р. Мартин, но феновете намират все по-малко паралели между емоциите, породени от книгите, и горчивите чувства, които предизвикват последните серии. Учудващо, този път не става дума за обрати в сценария, а на липсата на такива (а когато ги има, те сякаш умишлено са нелогични и пресилени). Според шеговито фен предположение, това е просто тактика на Дейвид Бениоф и Дан Уайс, за да е по-малко емоционална раздялата със сериала.

Критиците и зрителите са крайно разделени по въпроса за качеството на последните епизоди. И докато според някои четвъртата серия от сагата връща към корените на сериала и се нарежда сред някои от най-добрите примери от осемсезонната история, „Форбс“ събира десетте най-проблемни момента (и забравената чаша с кафе насред пира в Зимен хребет въобще не е сред тях).

Внимание! Следва съдържание с детайли от сюжета на четвъртия епизод на осмия сезон от „Игра на тронове“.

Два епизода, събрани в 78 минути

Америка за България

Зрителите масово отбелязват, че епизодите стават твърде дълги и побират в себе си прекалено много събития. Неудобствата произлизат главно оттук – посветеното екранно време в предишните сезони за изграждането на персонажите като че ли не достига на Бениоф и Уайс да довършат сюжета.

Нощният крал и бродниците са страшилището на Вестерос още от пилотния епизод, а дори не разбрахме какво искат от света. Дотраките и Неопетнените са най-свирепите воини, а бяха пометени за секунди…

Ключови сцени биват пропуснати, като например реакцията на Аря и Санса на новината, че Джон не е Сняг, нито Старк, или пък пленяването на Мисандей (докато Сив червей я търсеше на брега, минути след битката вече я видяхме окована и суха в Кралски чертог).

Пренебрежението към Дух

Значителен проблем за феновете в социалните мрежи е пренебрежителното отношение на Джон към вълчището му. Да, вероятно Дух ще е по-щастлив с Тормунд „в истинския Север“, но заслужаваше поне едно потупване, че седем сезона пази гърба на стопанина си (освен в моментите, когато финансирането бе вливано изцяло за драконите на Денерис).

В книгите вълчищата и Старките имат много специална връзка и подобно на Бран, Аря и Джон могат да се варгват в Нимерия и Дух в сънищата си. Вълчището на Санса бива убито съвсем в началото, но това също е важен елемент в цялостния сюжет – и е още един символ на безпомощността ѝ в началото.

Сексът между Джайм и Бриен Тартска

Джон и Денерис бяха достатъчно трудна за преглъщане двойка, а после се оказа, че Аря и Джендри дори не са последните персонажи с химия между тях. Секссцената между Джайм и Бриен, продължение на флирта им от залата в Зимен хребет, оставя по-скоро чувство за секс от съжаление, а не за истинска романтика. Като допълнение, тя развали платоничните чувства и уважението, създавано между тях още от първата им среща. Подкопа още и приятното усещане от красивата сцена в „Рицар на Седемте кралства“, когато Джайм посвети Бриен в така желаното от нея рицарство.

За да стане дори още по-неловко, Джайм напусна Бриен по най-нелепия начин и зрителят остана да се чуди дали той наистина препуска да спаси Церсей, или предстои да затвърди прякора си Кралеубиец.

Юрон Грейджой е твърде силен

Юрон е просто малко по-харизматичен от Рамзи. Копелето на Болтън успя да унищожи армията на Станис Баратеон – един от най-умелите вестероски пълководци – с помощта на едва 20 души. А всичко, от което Грейджой се нуждаеше да потопи флотилията на Денерис и да свали с три точни попадения летящия Регал, бе подвижна балиста, която управлява от кораба си и някак се зарежда автоматично.

Очевидно Денерис не се бе поучила от разгрома, при който Яра бе пленена от чичо си, и не използва съгледвачи, нито пък успя да забележи отвисоко засадата на Юрон. Ето как един от най-приятните злодеи в „Троновете“ се превърна в супероръжие в ръцете на Церсей – той никога не губи, не прави грешки и попътният вятър винаги го носи там, където трябва.

Да не забравяме и че в книгите Юрон има специален рог, който може да контролира дракони – това би било безкрайно интересно допълнение към екранизацията.

Драконите са твърде слаби 

Колкото Юрон е надценен, толкова са подценени драконите на Денерис. Смъртта на Визерион и Регал бе ненужна и разочароваща. Като „майка на дракони“, би следвало последната Таргариен да ги пази по-добре, а не да ги хвърля в разгара на битката без никаква защита. Освен това убийството на Регал отне единствения шанс на Джон да докаже таргариенския си произход.

Мнозина отбелязват, че съществуването на драконите бе абсолютно безпредметно, предвид глупавите начини, по които бяха свалени. Междувременно Дрогон бе абсолютно безполезен в последния сблъсък с Юрон.

Дупки в тактиката

Третият епизод настрана, Денерис реши да лети право срещу балистите на Юрон. Няколко стрели колкото човешки бой я пропуснаха и вместо да се възползва от факта, че Грейджой не може да защити тила си (невъзможно е да стреля назад заради мачтите и платната), Дани отлетя мистериозно, докато громяха флотата ѝ. Битката при Черна вода кара подобно холивудско сражение да бледнее.

В същото време, Бран изглежда, че няма никаква роля, след като Нощният крал е унищожен. Триоката врана умее да вижда бъдещето и да се вселява в какво ли не, защо никой не се допитва до него?

Персонажът на Денерис е пресилен

Сценаристите пращат все по-сигурно Денерис по пътя на лудия си баща. От героична и състрадателна фигура, целяща „да счупи колелото“, тя се превърна в персонаж, готов на всичко за Железния трон – в последния епизод имаше проблясъци, когато нарече Аря „героя на Зимен хребет“ и направи Джендри лорд. Но впечатлението се разваля от заядливото ѝ отношение към разумния съвет на Санса, че войската трябва да си почине след битката с мъртвите или от опита да манипулира Джон да скрие истинската си същност.

Черните точки за Денерис стават все повече. Идеята явно е да се създаде конфликт между нея и всички останали, но не става ясно какво се променя в нагласите ѝ и защо изведнъж става обсебена от съдбата си.

Забелязваме и как силата ѝ отслабва – резултат от смъртта на Джора, Мисандей, Регал, армията от дотраки и част от Неопетнените. Варис вече открито говори за преврат, Тирион като че ли убеждава себе си защо тя е най-добра за Вестерос, на Джон тя не може да се довери заради по-силните му претенции към трона.

Брон

Магията на Юрон защитава и Брон – той магически изминава разстоянието до Зимен хребет, преминава през охраната и лежерно насочва арбалет срещу Джайм и Тирион (които пък точно тогава се случва да са заедно). Церсей му е предложила Речен пад, но Тирион отправя контра оферта – Планински рай на Тирелите. Брон е комарджия, и без това залага на кралицата с повече дракони, така че приема предложението.

Не става ясно защо щом според Брон Церсей е губеща страна, той остава на нейно разположение. Като безскрупулен и амбициозен хитрец, можеше да поеме по свой си път или пък, ако сценаристите толкова държат на него, да го пратят в Зимен хребет заедно с Джайм.

Но дотук усещането е, че тази подсюжетна линия е чиста загуба на време, Брон присъства единствено, за да са заети вестероските жрици на любовта и да не е самотен Хрътката в ругатните.

Скоростта на светлината се завръща

Познат проблем от предишните сезони – армията стигна от Зимен хребет до Драконов камък и после до Кралски чертог в рамките на една серия. Аря и Хрътката тръгнаха към столицата, вероятно още в следващия епизод ще са пристигнали за „недовършената си работа“.

Брон, Юрон и Денерис просто хвърчат из континента (за последната е вярно и в преносен, и в буквален смисъл), а в същото време Тирион обяснява, че Вестерос е огромен. Уви, на екрана изглежда като средноголямо градче.

Срещата с Церсей

Церсей уби Мисандей, но все пак пощади драконовата кралица. Не застреля брат си, въпреки че прати наемен убиец по петите му. Не стреля и по Дрогон, последният дракон, макар и да беше на един хвърлей разстояние. И това е същата жена, която изпепели всичките си врагове накуп в Септата на Белор.

Обезглавяването на Мисандей бе безсмислено и, макар и да си отиде с „дракарис“ на уста, повечето зрители не намериха смисъл в убийството ѝ. Но пък се постига друго – с нейната екзекуция лудостта на Денерис е още по-лесна за оправдаване.

В обобщение, „Последният от Старките“ все едно бе изваден от седми сезон – имаше сцени, които носеха удоволствие, като например изгарянето на мъртвите и пира в Зимен хребет, но след това се случи толкова много, като толкова малко от това много носеше истинския дух на „Игра на тронове“.

Вместо нетърпеливо да очакват следващите епизоди, някои фенове вече истински се страхуват от това какво Бениоф и Уайс са им подготвили… Още повече, че дуото ще е режисьор и сценарист на финалния епизод.

Bookshop 728×90