Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Игра на тронове“ повтаря истинската история

Сега, когато сериалът изпревари книгите на Джордж Мартин, Войната на Розите може би ни дава улика за сюжета – крайният победител ще бъде аутсайдер

Мнозина във Вестерос виждат Тирион Ланистър като необичаен изрод. Може би има паралели с Ричард III – Томас Мор и Шекспир ползват осакатяващата болест на краля като метафора – грозотата и деформациите му издават чудовищен характер и обясняват живот, изпълнен с „противоестествени деяния“. - „Игра на тронове“ повтаря истинската история

Мнозина във Вестерос виждат Тирион Ланистър като необичаен изрод. Може би има паралели с Ричард III – Томас Мор и Шекспир ползват осакатяващата болест на краля като метафора – грозотата и деформациите му издават чудовищен характер и обясняват живот, изпълнен с „противоестествени деяния“.

Джордж Мартин не крие източниците си на вдъхновение за „Игра на тронове“. Всъщност е доста открит по въпроса. „Историята – казва той, – е безкрайно интересна… войните, битките, прелъстяванията и предателствата – толкова много неща, които е трудно да си измислиш сам. Така че не си измислям. Взимам материала наготово, свалям му оригиналните серийни номера и го ползвам“. За радост на милионите нетърпеливи фенове, телевизионният сериал се завръща на екран в понеделник.

Главният сюжет, зает от Мартин за неговите книги, идва, разбира се, от Войната на Розите през ХV в. Самият Вестерос прилича на Британия, а Валът е просто преувеличена версия на Адриановия вал, делящ Англия от Шотландия. Според достъпната информация, средновековна Англия все пак не е била нападана от ледени зомбита, нито тероризирана от дракони (ако не броим тези по гербовете), но между 1455 и 1477 г. страната е била разпокъсана от съперничещите си династии Ланкастър и Йорк. Истинската гражданска война силно напомня конфликта между вестероските домове Ланистър и Старк. И Мартин далеч не е първият автор, вдъхновил се от тези събития – първите увлекателни преразкази на Войната на Розите са Шекспировите драми „Хенри VІ“ и „Ричард ІІІ“.

Паралели могат да се направят между любимите ни герои от „Игра на тронове“ и истински исторически личности: например Робърт Баратеон много си прилича с Едуард ІV – и двамата са изключителни воини, но умират на по около 40 години, затлъстели и затънали в пороци.

Робърт не е единствен. Историята на кървавите британски сражения от Средните векове дава много материал на Мартин. Едард или Нед Старк, положителният герой от Първи сезон, определено напомня Ричард, херцога на Йорк, който предявява претенции към английския престол през 60-те години на ХV в. с твърдението, че произлиза от по-старшата линия потомци на Едуард ІІІ, което значи, че ланкастърските му братовчеди са узурпатори. Ричард загива в битката при Уейкфилд, главата му е побита на копие, а синът му Едуард от Йорк, по-късно Едуард ІV (в случая все едно Роб Старк) наследява претенциите на баща си. Но Нед прилича и на Уилям, лорд Хейстингс, който е екзекутиран по обвинение в предателство, след като помага на Ричард ІІІ да вземе властта и така се оказва предаден от тези, на които е вярвал.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Теон Грейджой и Санса Старк в шести сезон на сериала

Теон Грейджой и Санса Старк в шести сезон на сериала

Кроящата вечни интриги Церсей Баратеон е вдъхновена от Маргьорит д’Анжу, красивата и безмилостна френска принцеса. „Вълчицата от Франция“ е омъжена за Хенри VІ и се превръща в силния човек зад трона през 50-те години на петнайсетото столетие. Синът й Едуард от Уестминстър отговаря на садистичния Джофри Баратеон в сериала и за него са запазени сведения, че „говори само за рязане на глави и водене на война“. Убит е седемнайсетгодишен.

Церсей има общи черти и с кралицата на Едуард ІV, Елизабет Удвил, и с Маргарет Бофърт, майката на Хенри VІІ, които усърдно планират издигането на синовете си. Джофри пък си прилича и с Ричард ІІ – нарцистично и отмъстително момче, царувало век преди Войната на Розите. Публиката в интернет с удоволствие коментира и приликата между Джак Глийсън, изпълняващ ролята на Джофри, с древните скулптурни портрети на лудия римски император Калигула. Освен това Церсей губи децата си (Джофри и Мирцела) точно както Елизабет Удвил е лишена от синовете си, принцовете, затворени и убити в лондонския Тауър. Самата унизителна разходка на разсъблечената Церсей из Кралски чертог пък ни отвежда назад до легендата за лейди Годайва от Ковънтри.

Има възможности за сравнение и с Ричард ІІІ. Томас Мор и Шекспир ползват осакатяващата болест на краля като метафора – грозотата и деформациите му издават чудовищен характер и обясняват живот, изпълнен с „противоестествени деяния“. „Получовекът“ от „Игра на тронове“ Тирион Ланистър също е гледан от мнозина във Вестерос като необичаен изрод – защото е джудже.

Дори най-кървавият епизод в „Троновете“ идва от от исторически факт. През 1440-а двама братя от клана Дъглас са поканени на вечеря с крал Джеймс ІІ Шотландски и след това са извлечени навън и обезглавени. В поредицата рекламни трейлъри „Премъдростта на Вестерос“ става ясно, че убийството на гост под покрива на домакина е едно от престъпленията, водещи до проклятието на старите богове. А през 1692-а родът Кембъл получава гостоприемството на клана Макдоналд в Гленкоу. През нощта гостите стават и избиват домакините си.

Джордж Мартин смесва двете събития, за да създаде печално известната Червена сватба – клането на сватбения пир в чест на Едмър Тъли и Розлин Фрей, когато мнозина от главните персонажи в сериала (крал Роб Старк, жена му кралица Талиса, майка му лейди Кейтлин и цялата им свита) са безжалостно посечени.

Разказвана съвсем свободно в телевизионна форма, историята вдъхновява най-шокиращите обрати в развитието на поредицата – което едновременно вбесява зрителите, но и ги забавлява.

Мисля, че затова обичаме „Игра на тронове“. Не е само заради секса и насилието, а защото на по-дълбоко ниво всичко звучи някак вярно. Прилича на сборен албум с най-великите исторически хитове. Искате Повелител на шепота като лорд Варис? Пробвайте със сър Франсис Уолсингам, главния шпионин на Елизабет І, който плаща тихомълком и на поети, и на джебчии. Трябва ви военно братство, дало клетва да брани всичко добро, подобно на Нощния страж? Припомнете си рицарите тамплиери, воините-монаси от Йерусалим. Или пък хоспиталиерите, носещи черни одежди.

И това е дори преди да се огледаме за паралели отвъд британската история – например към приликата между дотраките от Тревното море и монголите или робските армии египетски мамелюци и Неопетнените от Есос. Далеч не само във Вестерос човешките същества са мрачни, сложно устроени и жестоки.

Без значение колко насилие ще има в „Игра на тронове“, историческите книги могат да продължат да дават вдъхновение с истински събития, които са точно толкова кървави и наситени с лукавство… ако не и повече. Така че в отчаяното чакане между епизодите направете нещо по-добро от това да ровите в прашни исторически томове – пробвайте „Кухата корона“ на Дан Джоунс и се потопете в сюжетите, вдъхновили създателя на „Троновете“.

Сега, когато телевизионният сериал надмина темпото, с което Мартин пише романите си, историята може би ни дава улика как ще завърши всичко. Във Войната на Розите краен победител е аутсайдер – човек, събрал армия отвъд морето и на чието знаме личи червен дракон. Може и Железният трон да има същата съдба?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах