Чочо не доживя „Солунските съзаклятници“ в Народния

Режисьорът на сериала „Четвърта власт” Стоян Радев се завръща към театъра четири години след последната си постановка „Снегирьов” в Народния театър. След броени дни той започва репетиции на пиесата на Георги Данаилов „Солунските съзаклятници” – за групата млади мъже и ученици, взривили Отоманската банка и френския кораб „Гвадалкивир” през април 1903 г. Целта на гемиджиите е да привлекат вниманието на Европа и да я подтикнат да защити българското население в Македония.

Водач на атентаторите е Йордан Попйорданов – Орце – прачичо на покойния актьор Петър Попйорданов. Приживе Чочо не криеше гордостта си, че е потомък на бунтовния род и мечтаеше да изиграе Орце. За съжаление, тази роля не му бе писана, но той все пак игра бунтовник – Македонски в „Хъшове” на Александър Морфов.

Кой кой е сега в „Солунските съзаклятници” от Народния театър не издават. Сигурно е, че в гемиджийската група влизат Юлиан Вергов и Владимир Карамазов. Сред тях има и „хъшове” като Руси Чанев и Валери Йорданов. Ани Пападопулу -бивша съпруга на режисьора Стоян Радев и майка на сина му, също е разпределена в представлението. Това ще е и нейното завръщане на сцената, след като неотдавна роди второто си дете.

„Солунските съзаклятници” е заглавие, което се радва на голям интерес сред зрителите. За първата постановка, реализирана от Красимир Спасов преди повече от трийсет години в „Сълза и смях”, на ул. „Раковска” се извиваше опашка за билети. Тогава като венчани за „църната земя” комити се подвизаваха легендите Антоний Генов, Илия Караиванов и Венцеслав Кисьов.

Починалият на 19 май тази година Кисьов игра и във второто представление на Красимир Спасов по същата пиеса преди седем години. Той влезе в образа на Павел Шатев – единственият оцелял от солунските атентатори. Спектакълът беше хит в афиша на „Сълза и смях”. В образа на Орце влезе Асен Блатечки, Иван Бърнев беше раздираният му от съмнения сподвижник Димитър Мечев, а Веселин Мезеклиев беше Борис Сарафов.

Георги Данаилов пише „Солунските съзаклятници” през 1983-а. По онова време изтъкнатият драматург не знае, че години по-късно ще научи още интересни факти за онова драматично време. Особено за живота на Павел Шатев. Осъден на смърт след бомбите на кораба „Гвадалкивир” и в Отоманската банка, Шатев е помилван от султана и пратен на каторга в Либийската пустиня с неколцина съратници. Там дочаква Освобождаването, но двама от съмишлениците му вече са мъртви. Преди да си тръгне, той изравя телата им от пясъка, отрязва главите им и ги докарва в тенекии до Македония за погребението.

„Същият този Павел Шатев завършва право в Брюксел, става адвокат в София и решава, че единствената държава, която може да помогне за каузата, е СССР – разказва Георги Данаилов в едно интервю. – Става съветски шпионин, съдят го заедно с Вапцаров. Прокурорът иска смъртно наказание и тогава при цар Борис отива Симеон Радев с думите: „Ваше величество, него султанът не го уби…“

Шатев влиза в затвора, на 9 септември излиза и отива в Македония, където го правят министър на правосъдието. После го обвиняват в пробългарска дейност и пак го пращат зад решетките. Умира самотен в затворническа болница, а на погребениетому  отиват само 5 души.