Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Игрите, в които нямаш право на интернет

Интелектуални забавления за киномани, меломани и книгомани пълнят всяка седмица столични нощни клубове

Отборът Inglourious Kunts  след една от победите си във филмовия куиз. Последният вдясно е организаторът Стефан Димов. Снимка: „Оперейшън кино“ - Игрите, в които нямаш право на интернет

Отборът Inglourious Kunts след една от победите си във филмовия куиз. Последният вдясно е организаторът Стефан Димов. Снимка: „Оперейшън кино“

Знаете ли кой известен американски комиксов злодей идва от ням филм, базиран на известно френско литературно произведение? Отговора ще научите в края на този текст, а сега да се върнем за малко в 60-те години на ХХ век.

В ония чудни за киното и музиката времена (особено от другата страна на Желязната завеса) все още нямаше интернет, нито видеокасетофони. У нас имаше не повече от една телевизионна програма, а по кината пускаха 2-3 американски филма, десетина от останалите капиталистически стани и 30-ина съветски. А сред децата и тийнейджърите (тогава пионери и комсомолци) беше много популярна играта на филми.

Някой започваше да си казваше наум азбуката, докато друг го спре и участниците трябваше да изброяват кинозаглавия, започващи с буквата, до която е стигнал изброяващият. Например с „Б“ през 60-те години най-популярни бяха: „Балада за войника“, „Бели нощи“, „Бъди щастлива, Ани“, „Бродяга“, „Бялата стая“, „Битката за Рим“… Само най-добрите можеха да добавят още няколко.

Близо 60 години по-късно играта на филми продължава – всеки вторник в столичния бар „Тънка червена линия“. Тя е толкова по-голяма, по-интересна и по-разнообразна, колкото по-богат, интересен и разнообразен е репертоарът в кината днес в сравнение с 60-те – и много повече. Всеки може да дойде да гледа (безплатно) или пък да се запише за участие (5 лв.).

Една игра обикновено продължава около два часа и половина, пълни с напрежение и емоции като на кино – изживяването прилича на трилър, понякога и с комедийни моменти. Вярно, че за всички отбори е забавно, но до хепиенда все пак стига само един от участващите 14, 15, 16 отбора, всеки от тях средно с по 5-6 играчи.

Отборите носят нежни имена като „Пиши Куросава и да си ходим“, „Inglourious Kunts“,„Кевин Спейси“, „Film Lovin’ Criminals“, „The Commitments“, „Perfect Strangers“.

Най-младият играч е Павел Симеонов (Пачето), който след три седмици ще стане на 13, а най-възрастният – авторът на този текст, който е пет пъти по-зрял.

Вляво – най-младият участник в игрите Павел Симеонов. Снимка: Фейсбук

Тематичните куизове съществуват в Пловдив от 2012 г., организира ги фирмата „Фантазия без граници“. Стефан Димов – киноман, учил режисура, отначало само участник – започва да ги прави в Пловдив от 2014-та, а за първи път ги представя в София преди една година – през ноември 2017-та. Официалното име на играта е „Quiz Night Show“. И засега куизовете са три вида: филмов, музикален, а от тази есен се провежда и литературен.

Доза Щастие

Организаторите, куизмастърите, довели този тип тематични забавления от Пловдив в София, са Стефан и Стефан (Димов и Лозанов). Пловдив наистина е бил пръв, но пък в София интересът е по-голям и се събират повече участници. В Пловдив те се провеждат веднъж месечно, а в София филмовите и музикалните куизове (които стартират през месец май т.г.) се редуват всеки вторник – с почивки за Нова година и лятна пауза от месец и половина. Литературните игри засега се провеждат в понеделник, но точният ден ще се решава след Нова година.

„За да стане добра игра, трябва да има интересни въпроси. Ако нито един отбор не отговори на въпрос – или пък отговорят всички отбори, значи нещо сме сбъркали и въпросът е или прекален труден, или прекалено лесен – казва Стефан Димов, – но това почти не се е случвало.“

„Inglourious Tunes“, отборът за музикални куизове, събран от Благой Д. Иванов, също има победи. Снимка: Площад Славейков

В първия кръг отборите трябва да отговорят на десет въпроса: 5 вярно или грешно, 5 тестови, време за мислене по 30 секунди. Пример: „Героят на Уорън Бийти от „Бъгси“ се казва Бъгси Малоун. Вярно или не?“. (Ако се чудите, можете да проверите в интернет.) По време на играта използването на мобилни телефони и други устройства за връзка с интернет не е позволено.

Във втория кръг десетте въпроса са в стил класически английски куиз – със свободни отговори, в третия – трябва да се разпознават 10 снимки, в четвъртия – откъси от филми, в петия има десет аудио въпроса (саундтрак/музикална тема/глас) и финалният шести кръг включва пет въпроса с повишена трудност, които носят по 2, а не по една точка за правилен отговор, и могат да преобърнат класирането.

Въпросите са интересни, за някои от тях е необходима богата филмова, музикална или литературна култура, за други е достатъчно да се мисли логично, а за трети – и двете. Например: знаете ли в кой месец и в коя година героинята на Миа Фароу в „Бебето на Розмари“ на Роман Полански ражда своето бебе? Ако сте гледали филма или поне сте чували за него, вероятно знаете, че тя ражда Дявола. Дори и да не помните точния му рожден ден, има достатъчно основания за предположение, че това трябва да се е случило през юни ’66 г. – трите шестици са знакът на Звяра.

Победителите в последния филмов куиз за 2018 г. с част от наградите си. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

По-добрата част от отбора „Отрепейшън кино“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Интересна подробност е, че участниците в музикалните и филмовите игри са почти едни и същи, а част от тях се включват и в литературните, но там има и нови лица. Сред тях се срещат хора, които се занимават професионално с култура, кинокритици, журналисти, любители. Има обаче един участник, чиито отбори са печелили и трите вида тематични куизове – по няколко пъти. Това е Благой Д. Иванов – кинокритик, издател, писател и меломан.

„Поне що се отнася до куизовете, които организира Стефан Димов, така излиза. Много важно е да направиш отбор, в който да има хора, покриващи най-различни области в киното, музиката и литературата. Аз съм организатор, мениджър и каквото се сетиш на отборите и когато започнат самите игри, у мен се събужда много спортна злоба. Взел съм тази работа много присърце“, усмихва се Благой.

Благой Д. Иванов (вляво) и Павел Симеонов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Благой смята, че тематичните куизове имат потенциал за развитие – могат да станат по-официални и по-мащабни, но не бива да сменят формата си:

„Амбициите на организаторите, които аз подкрепям, е да се организират градски първенства и победителите да се борят за републиканска титла. Според мен, обаче, най-хубавото в тези социални игри е, че събуждат интерес към различни области на културата и участниците не само се зарибяват и научават много неща, но зарибяват и други хора“.

Стефан, Стефан и Благой Д. Иванов (отляво) с отбора победител на литературния куиз в края на ноември. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За финал помолихме Благой да ни каже кой е най-интересният въпрос, на който е трябвало да отговаря досега. Той се оказа от второто издание на литературния куиз (но е свързан и с киното, а и с комиксите) – това е въпросът, с който започнахме: „Кой известен американски комиксов злодей идва от ням филм, базиран на известно френско литературно произведение?“.

Отговорът е: Жокера на DC Comics по героя на Конрад Вайд във филма „Човекът, който се смее“ (1928) по едноименния роман на Виктор Юго.

Следващите тематичните куизове в София са на следните дати:

18.12 – Музикален куиз #11 в Бар „Тънка Червена Линия“
14.01 – Литературен куиз #3 в City Stage
15.01 – Филмов куиз #25 в Бар „Тънка Червена Линия“

ДС