Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Икарът ми е много по-добър от Оскара ти

Номинации вместо театрална критика

Номинациите за наградите „Икар“ са нещо като списък със задължителните събития за столичния театроман. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“ - Икарът ми е много по-добър от Оскара ти

Номинациите за наградите „Икар“ са нещо като списък със задължителните събития за столичния театроман. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“

Леонардо ди Каприо може и този път да не получи „Оскар“ – но няма да вземе и „Икар“. Като че ли му е по-добре обаче да си остане с петте си номинации за „Оскар“, отколкото с десет награди „Икар“! Защото след номинацията на Американската филмова академия един актьор получава слава с всичките й последствия – по-високи хонорари, повече предложения за работа… – а нашият с „Икара“ е с около 2 хил. лв. напред, но в кариерата продължава пак от там, където е тръгнал: от нулата. Независимо дали е известен, или не е.

Ще кажете, че театърът и киното нямат нищо общо. Имат – у нас театърът е популярен като киното в Америка. А и за да го гледаш, няма как да го изтеглиш от торент сайтовете – става само с билет на живо. И друго общо имат – в българското кино най-често се играе като в лош театър, затова е на това дередже. Така че на местна почва е много по-логично да изпееш: „Икарът ми е много по-добър от Оскара ти…“

И тъй като у нас до голяма степен няма откровена театрална критика, номинациите са приемани за такава. Сиреч – ако те няма в номинациите, започваш да се окайваш в какво си сбъркал. Ако пък те има и все пак се е намерил някой нахалник, който те е разкостил публично – номинацията е един вид възмездие над причинителите на горчивите ти страдания. И ще виси вечно над него…, докато не влезе в правия път, сред твоите почитатели.

Звучи като шега, но като че ли само на майтап произнасяме истината. Затова нека видим с кого са се пошегу…, кого са посочили специалистите за наградите на Съюза на артистите „Икар“.

В пейзажа на номинациите влизат някои от най-добрите заглавия, излезли на сцена от една година насам. Каква е картината, която образуват заедно? Руска класика с немски метаморфози, българска тъга и малко бутафория. Всичките си струва да видим – защото заглавията, минали летвата „Икар“, са постижения на родното изкуство. Чалга няма. Номинациите са нещо като списък със задължителните събития за столичния театроман, а като тръгне да гледа спектакъл след спектакъл – вероятно ще открие кой, защо, а вероятно и как е попаднал след отличените.

Дори специалистите у нас е невъзможно да гледат абсолютно цялата нова продукция, която би могла да влезе в номинациите. Така сме и ние. Затова ще посочим само представленията, които сме гледали. Две от тях са получили номинации за дебют, а имат качествата да се състезават за много повече – за спектакъл на годината, както и за режисура. И двете са създадени от жени – Нина Димитрова и Елена Панайотова.

Вижте още: ЧОЧО ПОПЙОРДАНОВ С ПОСМЪРТЕН „ИКАР“

Младите актриси Боряна Братоева и Мила Люцканова излизат със силен старт на професионалната сцена и заслужено са номинирани за дебют в едно от най-интересните представления напоследък – „Сестри Палавееви“, по едноименния роман на Алек Попов. Режисьорката Елена Панайотова е адаптирала атрактивно и интелигентно за сцена една пародия на партизанското движение, с фалшивите лозунги и разбойническия живот в планината. Спектакълът е с мащаб и послания, достойни за зала 1 на НДК. Отлични са сценографията, костюмите и въобще цялостната визуална среда на „Сестри Палавееви“.

„Дневникът на един луд“ също е забелязан от експертите единствено с дебюта на едно даровито момче, Стелиан Радев, зад което стои огромната фантазия и опит на Нина Димитрова. Камерното представление е пропуснато да бъде предложено за режисура, сценография и костюми, но не е късно да получи номинация за спектакъл на годината. Както и да бъде оценено у нас, „Дневникът…“ на Нина и Стелиан със сигурност ще получи покана за гастроли по света – там ценят изключителния талант на Димитрова, която знае как да прави звезди.

„Гео“, продукция на Народния театър, е отличен с номинация единствено за играта на Валентин Ганев в ролята на полицая Гешев. А представлението е достойно за още категории – за режисурата на Иван Добчев и за впечатляващата сценография на Венелин Шурелов, превърнал сцената в гробище от кладенци.

„На ръба“, отново представление на Народния театър, е забелязано от експертите единствено с техническото си осъществяване, което е забележително, но е пренебрегнато основното качество на този спектакъл – оригиналната концепция на режисьора Александър Морфов. Той помита почти без думи, поставяйки много от сцените, водейки се от музиката.

„Квартет“, спектакъл на НДК, е отличен с номинации за майсторско техническо осъществяване (и вероятно ще получи тази награда), както и за режисурата на Явор Гърдев. Впечатляващо е представлението, както и работата на Гърдев да балансира между новите технологии, мащабите на сцената в зала 1 и елитарния текст на Хайнер Мюлер. Номинацията му е заслужена – тя е награда и за смелостта на директора на НДК Мирослав Боршош да продуцира не комерсиална постановка, която би пълнила вечер след вечер салона, а творба, предназначена за публика с вкус към високата култура.

„Чайка“, отново продукция на НДК, бе създадена с цел да утъпче пътеката на зрителите към новия Театър „Азарян“. Представлението има няколко номинации – за режисурата на Гърдев, за сценографията на Никола Тороманов и за образа на д-р Дорн, за който Владо Пенев е номиниран в категорията „поддържаща роля“. Виталният Пенев вероятно ще получи наградата, работата на Тороманов също е възможно да бъде отличена със статуетка – за английската градина в руската дача на Аркадина.

Сред представленията, получили по една или повече номинации и също имат шанс да грабнат отличието за спектакъл на годината, са „Жана Д’Арк“, „Евридика в подземния свят“, „Лив Щайн“, „Кавказкият тебеширен кръг“ и др. Не е толкова важно кое заглавие ще бъде обявено във вечерта на наградите, колкото че културата триумфира над чалгата в номинациите за „Икар“. Това е голямата борба на родната сцена. Театърът – макар и завзет отвътре от звездите на евтиното лустро, от задължението салонът да бъде пълен на всяка цена – все още удържа фронта пред мечкарските номера поне при наградите. Но чалгата предизвиква опашки по театралната улица „Раковски“ – заради което в гилдията от ден на ден задръжките падат.

Леонардо ди Каприо се би с мечка, за да вземе „Оскара“. А нашите мечки могат да убият културата, ако решат да вземат „Икара“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах