Икона в киното, или просто София

Макар да тръгва от низините на Неапол и да стига до върховете на световната слава, тя не е Пепеляшка, а символ на самосъздалата се жена, преодоляваща препятствия и упорито следваща пътя си. Днес, 20 септември, София Лорен навършва 87 години и изглежда все така сияйно.

Всичко започва от майка ѝ. Ромилда Вилани мечтаела да стане велика актриса и да покори Холивуд. Явявала се на кастинги, а през 1932 г. дори спечелила конкурс за двойнички на Грета Гарбо. Последвала покана да замине за САЩ, но родителите ѝ отказали да я пуснат. Тя заминала за Рим и там, на пазара, случайно се запознала с Рикардо Шиколоне, който става нейната първа и единствена любов. Бил обаятелен и измамен – обещал да ѝ съдейства за работа в киното, но се оказало, че връзките му с киносредите са далечни и косвени. Междувременно Ромилда забременяла, а Рикардо отказал да поеме отговорност. Когато на 20 септември 1934 г. в Рим се ражда малката София Вилани Шиколоне, лекарите предлагат на майката да я даде за отглеждане, защото не вярват, че може да се справи сама с детето. Ромилда отказва и се връща при родителите си в Неапол. Рикардо все пак дава фамилията си на София, но отказва да се ожени за майка ѝ. Семейството на Ромилда я приема безпроблемно и с любов, тя и детето остават в дома на родителите ѝ.

Годините летели, а малката София помагала на майка си, като почиствала масите в малката кръчма на баба си. Ромилда обаче не била забравила Рикардо и отново се срещала с него. Докато забременяла за втори път и отново се сблъскала с отказа му да признае втората си дъщеря и да създаде семейство. Това ги разделило завинаги.
В училище София често била подлагана на тормоз. Наричали я „клечка за зъби“, защото била висока и слаба. Майка ѝ обаче поддържала високото ѝ самочувствие, като ѝ повтаряла непрекъснато, че ѝ е отредено да стане знаменита.

Сетне започнала войната. Семейството на София било евакуирано в Рим. Налагало се да спят на пода у далечни роднини и изпитали цялата нищета на военните времена. Веднъж София видяла как майка ѝ застанала на колене пред непозната жена, молейки за късче хляб за децата си. Това останало врязано в паметта на момичето за цял живот.

След войната семейството се връща в дома си, а когато София навършва 14, майка ѝ я уговаря да участва в конкурса „Кралица на морето“. Тя не печели, но е сред финалистките, а като награда получава 10 хиляди лири, 12 ролки тапети, 6 безплатни урока по театрално изкуство и 2 билета за влак до Рим. Ромилда не мисли дълго и двете със София заминават за столицата, за да пробият в киното. Тръгват по кастинги, но парите започват да свършват и Ромилда се съгласява от името на дъщеря си на участия в масовки и кастинги. Снима се дори за комикси и в еротични сцени. По това време променят и фамилията ѝ от Шиколоне на Ладзаро.

През 1950 г. София участва в конкурса за красота „Мис Италия“. Отново не печели, но журито измисля допълнителна категория специално за нея и тя получава титлата „Мис Елегантност“.

Първият ѝ по-сериозен договор е за снимки във филм, където София трябва да скочи във водата от палубата на голям кораб. Само че когато подписва договора, девойката послъгва и казва, че плува добре, което не е вярно. Но успява да изпълни всичко по сценарий. За този филм София взима и първия си голям хонорар от 1 милион лири. Цялата сума тя дава на баща си, за да плати за името му – така сестра ѝ Анна Мария получава за пръв път истинско бащино име.

След това кариерата ѝ тръгва, но не толкова устремно, колкото ѝ се иска. Първоначално я ангажират като сексбомба в малки филми като „Търговията с бели робини“ (1953). Снимат я в екзотични дрехи, които не скриват нищо от тялото ѝ, но тя се отнася дори към тази работа с изключителен професионализъм.

Първата ѝ голяма роля е в партньорство с Антъни Куин в „Атила“ през 1953 г. Филмът е толкова успешен, че е излъчван и извън Италия. Критиците обаче я забелязват едва на следващата година в ролята на неаполитанска търговка във филма на Виторио де Сика „Златото на Неапол”.

В края на 50-те години Холивуд отваря вратите си за младата актриса. Предлагат ѝ множество роли, които тя приема, но през цялото време живее с усещането, че нещо не е наред. Особен отклик от зрителите няма. Проблемът е, че София е италианска актриса, която не е приела характерните особености на американската кинокултура. Тя самата усеща, че не е на мястото си.

През 1960-а излиза филмът „Чочарка“, заснет от Виторио де Сика по романа на Алберто Моравия. София играе с Жан-Пол Белмондо. Толкова е блестяща в ролята на майка, преживяла жестоко насилие, че печели наградата в Кан, наградата на Британската академия и „Оскар“ за най-добра женска роля.

От 1957 до 1974 г. Лорен успява да работи с почти всички звезди на Холивуд. Легендарно е партньорството ѝ с Марчело Мастрояни, с когото работят в 14 филма и стават много добри приятели. Филмографията на Лорен наброява над сто филма. Снима се с Антъни Пъркинс, Антъни Куин, Марк Гейбъл, Грегъри Пек, Пол Нюман, Марлон Брандо, Ричард Бъртън, Жан Габен и много други.

През 1991 г. получава почетен „Оскар“ като „едно от съкровищата на световното кино“.

Когато през 1952-а печели второто място на конкурса „Мис Рим”, на едно от партитата София среща продуцента Карло Понти. Той забелязва красавицата в ресторанта и не издържа на импулса да се запознае с нея. Така започва тяхната история. Понти я взима под крилото си, измисля новата ѝ фамилия Лорен. Предлага ѝ да си направи пластична операция на носа, но тя отказва.

По това време Понти е женен. Има затруднения с развода по религиозни причини. Майката на София – Ромилда Вилани – също е против връзката им заради огромната разлика – Карло Понти е 22 години по-възрастен. Но това не спира влюбените.

Все пак продуцентът се тревожи, когато София заминава за Холивуд. Тревогата му има име – Кари Грант. Тръгнали дори слухове, че актрисата е била изправена пред избор между Кари и Карло. И тя избира италианската си любов.

Невъзможността да оформят официално отношенията си докарала София до депресия. Допринесли и двата спонтанни аборта. Това притиснало Карло и той намерил изход от ситуацията. Заминали за Франция и получили френско гражданство. Така разводът и последващата женитба станали възможни. През 1966 г. София и Карло най-после официално станали съпрузи. София започнала лечение в Женева и забременяла. През 1968 г. се родил първият им син – Карло Понти-младши, а пет години по-късно и вторият – Едоардо. Бракът на София и Карло продължил цели 40 години, до 2007-а, когато продуцентът умира на 94-годишна възраст. София Лорен и до днес страда за него.

В живота ѝ има и необичайни събития, за които актрисата рядко говори. През 1980 г. тя е арестувана и осъдена на 30 дни затвор за неплащане на данъци. Предоставен ѝ е избор – да замине извън Италия и никога да не се завръща, или да стои в затвора. Тя избира второто, лежи 17 дни, а останалото излежава под домашен арест. По това време тя вече е световна звезда.

Веднъж, докато снима с Джон Уейн в САЩ, Лорен живее в малък хотел. Една нощ се събужда от силно главоболие, объркана и с усещането, че ще припадне. Едва успява да се довлече до вратата и да я отвори. Оказва се, че е била на косъм от смъртта – газовата печка в стаята ѝ е била повредена и още няколко минути делели Лорен от трагичен край.

София Лорен никога не е излизала на театрална сцена. Цял живот се е бояла от театъра и се е отпускала само пред камерата.