Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Иконите „Звенигородски чин“ на Рубльов не са негови?

Експертиза поставя под съмнение авторството на художника. Третяковската галерия вече свали името му

Трите икони са намерени през 1918 г. от реставратора Г. О. Чириков в дървена барака до Успенския събор. - Иконите „Звенигородски чин“ на Рубльов не са негови?

Трите икони са намерени през 1918 г. от реставратора Г. О. Чириков в дървена барака до Успенския събор.

Прочутата серия икони „Звенигородски чин“, изложена в Третяковската галерия като дело на Андрей Рубльов, най-вероятно всъщност не е негова. Предварителните резултати от експертизата на цикъла поставят под съмнение авторството на художника, съобщи ТАСС, цитирайки заключение от галерията, постъпило в агенцията.

Cравненията демонстрират значителни различия между прийомите на майстора (или майсторите), изпълнил(и) иконите „Звенигородски чин“, и автора на иконите „Светата  Троица“ – се посочва в документа. – Различията се отнасят практически до всички елементи, определящи индивидуалния маниер на художника, и са толкова съществени, че не могат да бъдат обяснени с еволюцията на прийомите на един майстор, дори и предвид обстоятелстото, че почти четвърт век разделя тези произведения.“

Пресслужбата на галерията обяви, че технико-технологическата експертиза ще бъде завършена до края на 2017 г.:

Рано е да се правят категорични изводи. Резултатите от изследванията – както вече проведените, така и предстоящите – ще бъдат изложени в съответната публикация, която се надяваме да представим пред широката публика в близката една година“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Звенигородският чин“ представлява три икони с изображенията на Спасителя, архангел Михаил и апостол Павел. Те се съхраняваха в Третяковската галерия като произведения на Андрей Рубльов. По-рано този месец експертният съвет на музея обяви, че тяхната принадлежност към четката на художника е отречена и те са дело на друг майстор от „византийско-руския“ кръг.

Трите икони са намерени през 1918 г. от реставратора Г. О. Чириков в дървена барака до Успенския събор, при проучване на храма на Юрий Звенигородски, син на Димитрий Донски. Възможно те са са влизали в състава на иконостаса както на църквите на Успенския, така и на съседния Савино-Сторожевски манастир, ктитор на които е бил Звенигородският княз. Фрагментарно запазеният лик на Христос е принадлежал първоначално на дейсисна композиция от 7 фигури.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах