Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Германия никога не се издължи, а го иска от Гърция

Икономистът Тома Пикети: Да се подкопава европейската демокрация, което Германия прави днес като настоява държави да стоят в недоимък под механизми, контролирани от Берлин, е тежка грешка

„Ако започнем да изритваме държави, кризата на доверие, в която Еврозоната се намира днес, само ще се влоши. Финансовите пазари моментално ще се нахвърлят на следващата страна“, твърди Тома Пикети - Германия никога не се издължи, а го иска от Гърция

„Ако започнем да изритваме държави, кризата на доверие, в която Еврозоната се намира днес, само ще се влоши. Финансовите пазари моментално ще се нахвърлят на следващата страна“, твърди Тома Пикети

В пространно интервю за немския вестник „Ди Цайт“ прочутият френски икономист Тома Пикети призовава за европейска конференция за дълга. Германия от своя страна, твърди той, не бива да отказва помощ на Гърция.

След успеха на книгата си „Капиталът през XXI век“ Пикети се смята за един от най-влиятелните икономисти в света. Именно неговият аргумент за преразпределението на прихода и частното богатство предизвика широка дискусия на международно ниво. В интервю пред Георг Блуме французинът излага позицията си за европейския дълг и кризата в Гърция.

– Трябва ли ние, германците, да сме доволни, че дори френското правителство е в синхрон с немската догма на икономии?

– Разбира се, че не. Няма причина за радост нито за Франция, нито за Германия, още по-малко за Европа. Много повече се притеснявам, че консерваторите, особено в Германия, са на път да унищожат Европа и европейската идея, и то само заради шокиращото си пренебрежение към историята.

Америка за България

– Но германците вече сме се съобразили с нашата собствена история.

– Но не и когато става дума за плащане на дългове! Миналото на Германия, за това заслужава уважение, трябва да е от огромно значение за днешните германци. Погледнете историята на държавния дълг – Великобритания, Германия и Франция са били в ситуацията на днешна Гърция и всъщност са били дори по-задлъжнели. Първият урок, който можем да вземем от историята на дълга е, че не се сблъскваме с изцяло нов проблем. Имало е много начин да се изплащат дълговете, не е само един, в което Берлин и Париж се опитват да убедят гърците.

– Но не трябва ли те да се издължат?

– Книгата ми излага историята на прихода и богатството, включително на държавно ниво. Онова, което ме шокира, докато пишех, е, че Германия е наистина единственият и най-добър пример за страна, която през цялата си история не е изплащала своя външен дълг. Нито след Първата, нито след Втората Световна война.

– Но със сигурност не можем да направим извода, че днес няма как да се справим по-добре?

– Като чуя как германците казват, че поддържат много морална позиция за дълга и силно вярват, че дълговете трябва да се плащат, си мисля – ама че шега! Германия е страната, която никога не е погасила дълговете си. Тя няма основание да изнася лекции на другите държави.

– Опитвате се да изобразите страните, които не си плащат дълговете, като победители?

– Германия е такава държава. Но почакайте – историята ни показва два начина задлъжняла страна да избегне вината. Единият от тях е демонстриран от Британската империя през XIX век, след скъпите войни с Наполеон. Това е бавният метод, който сега се препоръчва на Гърция. Империята погасява дълговете си чрез строга бюджетна дисциплина. Това работи, но отнема изключително много време. За повече от сто години британците се отказват от два до три процента от икономиката си, за да погасяват дълга – повече, отколкото са харчели за образование. Това не трябваше да се случва, не бива да го допускаме и днес. Вторият метод е много по-бърз. Германия го доказа в ХХ век. По същество, той се състои от три компонента – инфлация, специален данък върху частните авоари и облекчаване на дълга.

– Т.е. казвате, че германското икономическо чудо е основано на същия тип дългово свиване, което днес отказваме на Гърция?

– Точно така. След края на войната през 1945 г. дългът на Германия е повече от 200% от брутния ѝ вътрешен продукт. Десет години по-късно от него е останало много малко – под 20%. По същото време Франция успя с подобен хитър обрат. Това невероятно бързо редуциране на дълга е невъзможно за постигане чрез фискална дисциплина, както днес препоръчваме на Гърция.

Вместо това, и двете държави използваха втория метод, с трите компонента, които споменах, включително облекчаване на дълга. Помислете за дълговото споразумение от Лондон през 1953 г., според което 60% от германския външен дълг бе отменен, а вътрешните дългове бяха преструктурирани.

– Това се случи, защото хората разбраха, че високите репарации, изисквани от Германия след Първата световна война са една от причините за Втората. Искаха този път да простят греховете на Берлин!

– Глупости! Това няма нищо общо с моралните нагласи – става дума за разумно политическо и икономическо решение. Те правилно разбраха, че след сериозните кризи, създали огромни огромни дългови товари, в някакъв момент трябва да се погледне към бъдещето. Не можем да настояваме, че новите поколения трябва да плащат в продължение на десетилетия за грешките на родителите си. Гърците, без съмнение, са направили големи грешки. До 2009 г. правителствата са правели немислими неща. Но въпреки това по-младото поколение не носи по-голяма отговорност за грешките на по-старото – както е и с германците през 50-те и 60-те години. Трябва да погледнем напред. Европа е основана на базата на опрощаването на дълговете и инвестицията в бъдещето, а не на идеята за безкрайното наказание. Необходимо е да помним това.

– Краят на Втората световна война беше цивилизационен разпад. Европа беше осеяна с трупове. Днес е различно.

– Да се отрекат историческите паралели с поствоенния период би било грешка. Да помислим за финансовата криза от 2008/2009. Тя не беше просто някаква криза, беше най-голямата финансова криза от 1929 г. насам. Така че сравнението е съвсем валидно. Това е еднакво вярно и за гръцката икономика – между 2009 и 2015 г. брутният вътрешен продукт там е спаднал с 25%. Това е сравнимо с рецесиите в Германия и Франция между 1929 и 1935 г.

– Много германци вярват, че гърците все още не са признали грешките си и искат да продължат безконтролното харчене.

– Ако ние бяхме казали на вас, германците, през 50-те години, че не сте признали провалите си, вие още щяхте да изплащате дълговете си. За щастие, сме много по-интелигентни от това.

– Германският финансов министър, от друга страна, изглежда вярва, че излизане на Гърция от Еврозоната може да насърчи по-силно единство в Европа.

– Ако започнем да изритваме държави, кризата на доверие, в която Еврозоната се намира днес, само ще се влоши. Финансовите пазари моментално ще се нахвърлят на следващата страна. Това би било началото на дълъг и провлачен период на агония, в който рискуваме да принесем в жертва европейския социален модел, нейната демокрация и всъщност нейната цивилизация на олтара на консервативната и нерационална консервативна политика на икономии.

– Вярвате ли, че ние, германците, не сме достатъчно щедри?

– За какво говорите? Щедри? В момента Германия печели от Гърция като удължава заемите на сравнително високи лихвени нива!

– Какво решение бихте предложили за кризата?

– Нуждаем се от конференция за всички дългове на Европа – точно както след Втората световна война. Преструктуриране на общия дълг, не само в Гърция, но и в няколко други страни, е неизбежно. Точно сега изгубихме шест месеца в напълно непрозрачни преговори с Атина. Идеята на Еврогрупата, че Гърция ще достигне бюджетен излишък от 4% от БВП и ще изплати дълговете си за 30 или 40 години все още е на масата. Твърди се, че те ще достигнат един процент излишък през 2015 г., два процента през 2016, три процента и половина през 2017 г. Пълен абсурд! Това никога няма да се случи. И все пак продължаваме да отлагаме необходимия дебат прекалено дълго.

– И какво ще се случи след съкращенията на големия дълг?

– Нова европейска институция би била необходима, за да определя максимално допустимия бюджетен дефицит, за да се предотврати бързо образуване на дълг. Това може да е например комитет в Европейския парламент, който да се състои от законодатели от националните парламенти. Бюджетни решения не следва да се вземат извън рамките на законодателната власт. Да се подкопава европейската демокрация, което Германия прави днес като настоява държави да стоят в недоимък под механизми, контролирани от Берлин, е тежка грешка.

– Вашият президент, Франсоа Оланд, наскоро се провали в критиките си към фискалния пакт.

– Това не подобрява нищо. Щом в последните години до решенията в Европа се достигаше по по-демократичен начин, сегашната политика на икономии би трябвало да е по-малко стриктна.

– Но нито една от политическите партии във Франция не участва в това. Националният суверенитет се смята за свещен.

– Точно така, в Германия доста хора се развличат с мисли за възстановяване на европейската демокрация, за разлика от Франция с нейните безброй убедени в суверенитета граждани. Нещо повече, нашият президент все още се показва като затворник на проваления през 2005 г. референдум за европейска конституция. Франсоа Оланд не разбира колко много неща са се променили заради финансовата криза. Трябва да преодолеем собствения си национален егоизъм.

– Какъв тип национален егоизъм виждате в Германия?

– Смятам, че Германия е до голяма степен оформена от обединението си. Дълго имаше опасения, че то ще доведе до икономическа стагнация. Но след това обединението се оказа много успешно, благодарение на функциониращата мрежа за социална сигурност и непокътнатия промишлен сектор. Междувременно, Германия толкова се възгордя от успеха си, че раздава уроци на всички други държави. Това е малко инфантилно. Разбирам колко важно е успешното обединение в личната история на канцлера Ангела Меркел. Но сега Германия трябва да преосмисли нещата. В противен случай нейната позиция за дълговата криза ще бъде сериозна заплаха за Европа.

– Какъв е Вашият съвет за канцлера Меркел?

– Тези, които днес искат да изгонят Гърция от еврозоната, накрая ще свършат на бунището на историята. Ако канцлерът иска да осигури мястото си в учебниците, точно както Хелмут Кол го направи преди 25 години, трябва да изгради решение по гръцкия въпрос, включително и с конференция на дълга, с която можем да започнем начисто. Но с подновена, много по-строга фискална дисциплина.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3