Илиян Метев: Творците днес избягват темата за милостта

Като че ли човекът „интелектуалец“ не се цени много у нас, казва кинорежисьорът Илиян Метев в рубриката „Въпросите на Площада“. Дебютният пълнометражен филм на Метев „3/4“, който спечели „Златен леопард“ на фестивала в Локарно и бе избран за най-добър филм на „София филм фест“, тръгва в избрани кина у нас от 28-и септември и предстои да се срещне с публиката в България. Затова поканихме младия режисьор в редовната рубрика на „Площад Славейков“.

Илиян Метев отвръща на въпросите в крак ли е с времето българското изкуство, кои са най-значимите и недооценени наши творци, какви са критериите едно произведение да е наричано класика, кои теми съвременните български творци избягват и други.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Смятам, че най-напредничавите артисти дори на световно ниво са малцина. Но има и между нас, българите единици, които дават всичко от себе си и се стараят да правят нещо „ново”. По някой път дори и успяваме. Друг е въпросът как дефинираме какво е българско изкуство? Направено от човек с български паспорт? Направено в България? Повечето от нас сме повлияни от изкуството, направено другаде. Смятам обаче, че това е добре. Изкуството има силата да е форма на комуникацията, която отразява регионалното преживяване, но същински прекрачва географските граници.

 – Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– За мен най-оригиналното българско изкуство е фолклорното пеене. Кара ме да настръхна.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Не мога да кажа. Не мисля за изкуството като за нещо влиятелно. За мен е нещо интимно, което мен лично ме докосва. В този момент не мисля и дори не ме интересува дали то въздейства на възможно много хора. Имайки това предвид, мога да споделя, че филмът „Източни Пиеси” на Камен Калев е може би моята любима българска творба на изкуството от последните 20 години. Ценя много и филма By the Grace of God на Ралица Петрова.

– А кои са недооценените?

– И Камен, и Ралица са имали значителни международни успехи. Бих си пожелал тяхната работа, както и на други наши колеги, да е по-широко оценена при нас.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Успех в финансиране на проект? В намиране на публика? Или в създаването на стойностна творба? Може би помага, може би не помага.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Пътувам по кинофестивали, когато имам да покажа филм. Най-светли спомени имам от форумите в Лайпциг, Кан и Локарно.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– За мен беше чудесен последният София Филм Фест.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– Ценя „Жанет 45“ и „Колибри“.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Като че ли човекът „интелектуалец“ не се цени много у нас. Разбира се, има разлика от интелектуалец до интелектуалец. Но за да си будител, трябва да вдъхновяваш стойностни действия в редица други хора. Не знам кой спада в тази категория в днешно време у нас. Може и аз да не съм запознат.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Класиката не може да я определим в съвремието. Едва след години проличава.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Смятам, че хората, които са допринесли и продължават да допринасят съществено към изкуството, бива да бъдат оценени. Отделен въпрос е по какви критерии се определя това.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Значителен интерес от българска или/и международна публика или/и критици за продължително време.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Може и да има случаи. Аз лично не се боря с никого.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Не съм забелязал такава тенденция.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Милост. Но не само от българските творци.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Лично аз не смятам, че изкуството трябва директно да реагира на политически въпроси. Изкуството е на първа линия нещо, което ни докосва емоционално. От друга страна политиката трябва да се върши и коментира с чист разум. Би могло да се твърди дори, че смесването на двете неща рискува да породи пропаганда, както при Лени Рифенщал. Индиректно изкуството често отразява почти неизбежно политически влияния, но не вярвам, че трябва да сочи с пръст.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Не смятам. Малка държава сме, с относително скромна културна история. Имайки това предвид, мисля, че има достатъчно талантливи творци.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– За жалост, забравяме твърде често, че най-смислените преживявания в нашето ежедневие могат да се случат именно в контакт с културата. Този контакт е същински нематериален и може би зареди това не оценяваме колко много може да ни даде. Често ни липсва търпението и нагласата да се отворим към него.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– … но най-нормални хора.