Илинденското въстание можеше да успее, ако не беше Русия

Документи, доказващи вредоносната намеса на Руската империя в каузата за освобождение на Македония

Бежанци от Македония преминават в Княжество България, неизвестен автор, 1903 г. Илюстрация:  Уикипедия - Илинденското въстание можеше да успее, ако не беше Русия

Бежанци от Македония преминават в Княжество България, неизвестен автор, 1903 г. Илюстрация: Уикипедия

На 20 юли (стар стил) избухва Илинденското въстание в Македония. Все още васален вилает на Османската империя, тази част от Балканския полуостров се опитва да извоюва независимост безуспешно, почти век след като е започнал разпадът на империята. България, която се придържа към идеала, запечатан в Санстефанския мирен договор, се опитва да помогне на областта Македония да извоюва своето освобождение.

Помощта е всяческа – хора, средства, държавна подкрепа. На страната на братята македонци са всички българи. Но се намесват две велики сили, които нямат интерес от създаване на просперираща и голяма България, които подкрепят Гърция и Сърбия в собствен интерес и пречат на освобождението на Македония. Едната от тези сили е Австро-Унгария, а другата – Русия.

И ако позицията на австро-унгарската империя съвпада с очакванията на всички, то българите така и не успяват да приемат – макар и принудително да се съобразяват – позицията на Русия. Само 40 години по-рано „братският“ руски народ е участвал във война, довела до освобождението на България. Политиката на империята обаче за пореден път води до разделяне, а не до обединяване.
Всъщност тази политика е в действие и до днес. Напълно очевидни са опитите на Русия да внесе разкол в отношенията между България и Македония и през ХХІ век, включително чрез изопачаване на историята, но и чрез използване на руски проксита в двете държави.

Все пак има лъч надежда – приемането на Северна Македония в Европейския съюз най-после ще обедини в една обща територия и ще сближи бившия турски вилает, населен с много етнически българи, с България. И тогава Русия най-после ще бъде обезсилена – два века след като е пуснала отровата си на Балканите.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Какво сочат историческите документи за ролята на Руската империя в македонския въпрос?

Руските консули в Македония в началото на ХХ в. са особено активни в дейността си за откъсването на македонските българи от народността им. В своите доклади те ги представят като християнско, или славянско население, много рядко ги наричат „македонски българи“. В официалната кореспонденция се срещат твърдения, че Македония е събрала в себе си поравно етнически сърби и етнически българи, което световната историческа наука дори по онова време отрича. Така са представени и в запазената документация, излязла изпод ръката на император Николай II или от външния министър граф Владимир Ламсдорф. Същата линия е наложена и в официалната политика на руското Външно министерство.

Ето какво пише в бележките на Димитър Станчов, български дипломатичен агент в Петербург, изпратени до княз Фердинанд. Те са свързани с разговорите на Станчов с руския външен министър граф Ламсдорф по повод дейността на ВМОРО за подготовката на въстание в Македония и Одринско и разкриват отношението на Русия към македонския въпрос.

Петербург, 24 януари 1903 г.

В приемния си ден, граф Ламсдорф ме задържа по-дълго и ми каза следното:

„Съобщават ми отвсякъде, че македонските комитети възобновяват революционната си дейност; пушките и патроните били вече закупени и ще се изпращат в Македония. Тези комитети, виждайки, че ние искаме да въведем реформите, за приложението на които те досега настояваха по всякакъв начин, сега вече ги намират за недостатъчни и неотговарящи на желанията им – пак те, следователно, искат да попречат на работата ни, искат да ни принудят на това чрез революционните си маневри!

Сега реформите са повече и какво от това? Бунт, война, революция, независимост за 3-те, измъкнати от Турция, вилаети, за да се дадат на кого?! Хубаво, това не сме ние, дали е Руското самодържавие, което комитетите ще накарат да промени вижданията ни и да ни остави да се повлияем от революционните методи.

1877 и 1878 години няма да се повторят – нито един руски войник, нито една руска рубла не ще бъдат пожертвани! – ние ще оплачем пролятата на Балканите кръв и сърцето ни ще прокърви, но това няма да са нашите мъже и нашите пари!
Съобщете в София, и добре да ви разберат, че и вчера Негово Величество благоволи да одобри всичките ми идеи по този повод; време е вече да си дадем сметка за истинските мисли и настроения, които вълнуват Русия по този повод, и отзвука им в трите вилаета на Турската империя, както и в България – много е сериозно. Вие може да разчитате на руското обществено мнение, на няколкото члена на славянски комитети, които смятате, че ще ви подкрепят! Може би смятате, че съветите, които ви даваме сега – да потушите всякакво движение, да не го приемате – са само фрази, а в дадения момент, когато революционното движение избухне, ще ви помогнат, ще ви изпратят войски, помощ, пари! – много се лъжете!

Разберете го добре, защото вие ще сте отговорен. От настоящия момент, аз съм упълномощен от Негово Величество да публикувам в подходящия според мен момент официално комюнике, което да изясни на руския народ, че Императорът не одобрява революционните попълзновения в Македония и че Русия напълно се дезинтересира от тях.

Тогава вие сам ще видите какво може да се очаква от руското обществено становище, защото никой не ще се помръдне! А ако все пак има при нас – в славянските комитети, господа с горещи глави, на които могат да разчитат в България, няма да ни е трудно да ги накараме да променят вижданията си, за да се успокоят! Русия е голяма, има достатъчно места, където човек може да се приюти!

Ако все пак отхвърлите руснаците, от кого смятате, че може да бъде подкрепено надигналото се революционно движение? Вашите съседи, сърбите, се обявяват открито срещу каквато и да е автономия на Македония – и аз няма да скрия от вас, че сърбите са решени да поддържат турците в случай, че възникнат размирици; от друга страна, сърбите ще чуят съветите на Австрия и няма да се помръднат, ако вие тръгнете срещу турците със и за „македонската кауза“! За румънците не говоря, вие познавате техните настроения.

Бях в София по заповед на Негово Величество, предупредих Негово Царско Височество за нашите проекти и разчитам на подкрепата, която той ще ни окаже! Но аз настоявам да предупредите още веднъж правителството! Трябва да се разруши легендата, съществуваща в България, че накрая – когато настъпи критичната минута – руснаците ще подкрепят едно движение, което да сложи точка на революционните вълнения.

В заключение: аз работя в Константинопол, за да може нашият посланик да стигне най-бързо до целта, която съм набелязал; не ще оставя и без да му предам недоволството си от бавното развитие на преговорите, които се влачат, казват – защото не могат да намерят формулата, съгласно която Султанът да гарантира бързо изпълнение на молбите ни.

Тези дни – от Константинопол – ще получим по-точни и по-подробни новини – ще продължим с настояванията си до постигане на реформите, които предложихме, и няма да спрем до тук – ще поискаме и други подобрения, още по-сериозни!

25 януари 1903 г. (думите на граф Лансдорф продължават)

Ще помоля Негово Величество за разрешение да напиша политическо писмо по този въпрос на Негово Царско Височество!

Не говоря за Македония – защото вие не приемате определение за Македония; и аз вече започвам да мисля, че няма македонци. Ако човек ви покаже един „македонец“ – вие българите, ще речете, че е „българин“, а сърбите ще кажат, че е „сърбин“.

Работейки за реформите и приложението им, аз държа и на другата страна на очакванията ни! Трябва тези „ужасни и вредни комитети“ да спрат да дразнят населението.

Видях тези комитети в София и макар че ми бе неприятно, им обясних становището си. Е, добре, ако в България вярват в тази кауза, както казах, за да не е без нищо, то тогава те се лъжат! Аз не допускам никакво усложнение за Русия.
Решен съм, доколкото мога, да направя всичко възможно, за да достигнем цялостно подобрение в държавата и на нещата в трите вилаета!

Не мога също така да кажа, че одобрявам пропагандата, която се прави на „бедните емигранти“ – това не бива да е пропито с горчивина.

Нотата на руското правителство от същата тази 1903 г., изпратена до правителството на Княжество България, е категорична:

Предупреждение за неучастието на България в предстоящото въстание и за руската позиция в конфликта

Русия е напълно убедена, че изискваните от Турция реформи ще бъдат приложени на практика и ще получат естествено по-широко развитие при неотслабващото ѝ въздействие върху Портата. Затова християнските народности в трите вилаета трябва да разчитат, че в техния бит ще настъпят съществени подобрения.

За съжаление престъпната дейност на революционните комитети не само забавя, но често прави невъзможно осъществяването на предприетите преобразувания. Българското правителство отрича всяко участие в престъпните действия и заявява, че то е предприело всички мерки за прекратяване агитацията в пределите на Княжеството.
Ние придаваме дължимото значение на направените от Княжеското правителство разпореждания. Но това е малко; необходимо е Княз Фердинанд и неговото правителство твърдо да решат да действуват съгласувано с изконната защитница на славяните Русия и ако въпреки очакванията, революционните агитатори успеят да предизвикат всеобщо въстание във вилаетите, да съблюдава пълна ненамеса, недопускайки населението от Княжеството до участие в общия смут, а напротив, да оказва пълно съдействие за прекратяване на революцията. Само при тези условия България може да разчита напълно на мощната подкрепа на Русия. В противен случай, а именно при най-малък опит България да окаже помощ на въстаниците, Русия ще бъде принудена да свали от себе си всяка отговорност за тежките последствия, на които ще бъде подложено християнското население в Турция съвместно с България и, вярна на нееднократно направените заявления, няма да вземе никакво участие в безразсъдно предизвиканата борба със законната турска власт.“

България е била готова да изпрати войска в помощ на въстаниците. След нотата от Русия (подобна идва и от Австро-Унгария) младата и слаба държава се отказва от директната помощ, макар да продължава с неофициалната обществена и доброволческа подкрепа. Въстанието е жестоко потушено от 350-хилядна турска войска и започва пътят на окончателно разделение на Македония от корените ѝ. Най-вече заради интересите на Русия.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах