Софийска филхармония МЕГАБОРД

Илон Мъск и теслата на бедния

Истерията около евентуалното му посещение в Северозапада е като смачканата горделивост на голтака, който чака царя на гости

„Тесла“ на Илон Мъск е символ на това как мечтите могат да се сбъдват, просто ни е нужно повече самочувствие. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Илон Мъск и теслата на бедния

„Тесла“ на Илон Мъск е символ на това как мечтите могат да се сбъдват, просто ни е нужно повече самочувствие. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Отрядите на Путин“ поканиха Илон Мъск в Русия, за да работи там, но той реши да дойде в България, за да похапне тук.

Тази инфантилна идея за смисъла на ежедневието, който за мнозина явно се състои във вълнения покрай знаменитости, започва да се мултиплицира на държавно ниво, при това май само в истински бедните държави. Цял министър на туризма се включи с покана към милиардера, доволен, че ще блесне за миг с малко отразена светлина. Нищо чудно, мислят си пък местните, това да отприщи нов поток от богаташи към най-бедния район на Европа. Какво предлагаме ли? Баби пеят, девойки танцуват, кметове изнасят речи.

С танци и дарове посрещат медийните „звезди“ в страни, където няма какво друго да донесе празник.

Истерията около евентуалното посещение на Илон Мъск в Северозапада е като смачканата горделивост на голтака, който чака царя на гости. Целокупно се държим като оня ром в Столипиново, който кръсти сина си на гостуващия принц Чарлз, а после го „разкръсти“, защото не получи пари. Мъск дори не подозира какво ще се изсипе върху него след евентуалното му посещение – ще го презрем с цялата сила на неуспелите си души. Защото именно презрението е оръжието на бедния.

Държим се като граждани на държава, която не заслужава да бъде видяна. Сами не вярваме, че Северозападът може да е привлекателен, пък дори и само с гледката на Белоградчишките скали. Не можем да си представим, че Мъск (или който и да е външен) ще види нещо хубаво у нас. Защото се мразим подсъзнателно, сами се ненавиждаме, наблюдаваме се в огледалото като анорексик, който вижда тлъстини по скелета си. Убедени сме, че разполагаме само с минало неразбираемо, което няма как да предложим на трапезата на гостите си. Вкопчили сме се в него, защото не забелязваме наоколо с какво друго да се гордеем. Страх ни е, че външният поглед ще ни разобличи, ще проникне отвъд привидното и ще разбере колко сме уязвими в настоящето.

Посрещането на Мъск при евентуалното му посещение вероятно ще бъде цирк, от който допълнително ще се засрамим. Подлизурството, маскирано като гостоприемство, ще изчовърка най-силното омерзение в душите ни и ще се намразим още повече. Ако България беше човек, щеше да има нужда от тежка терапия и антидепресанти. В Хърватия, която стана част от Европейския съюз 6 години по-късно от нас, имоти притежават някои от най-големите звезди и някои от най-богатите хора на света. Представям си какво би било за горките хървати, ако все още ги държеше „синдромът на незначителните“ – вероятно вече щеше да има пекарна и кошери на самолетната писта, да бълват погачи и мед за посрещанията, а после медиите денонощно щяха да осведомяват за всеки поглед на световната знаменитост, отправен към някоя забележителност.

А ние се държим като мънички човечета, безименни и лишени от това, което им трябва – достойна фигура, която да поставят на масата до Мъск. Народът ни така и не успя да припознае своите днешни герои, пренебрегва ги, мълчи за тях, отказва да ги види. Избутва ги в маргиналното, за да изведе на преден план неудачници, които говорят и правят това, което не е трудно да се направи. Всяка идея за усилие над ежедневното е презирана, съпроводена от мисълта „тоя пък кво се натяга“, проява на спонтанна завист и срам. Ако Мъск беше роден в България, досега щеше да бъде обвинен във всички смъртни грехове, щеше да е разследван денонощно заради богатството си, а идеите му щяха да бъдат отхвърляни, преди да са се родили. Затова си го приласкаваме в Северозапада – поне веднъж да видим успял човек, който не е обявен от съселяните си за местния луд. Да видим, че е обикновен и нормален, че диша и яде като човек, а не като анимационна фигура от телевизора. Такива хора не познаваме. Други са ни героите и те ще бъдат от другата страна на голямата пита с мед и сол.

А трябва да си отгледаме хора като Илон Мъск, да си ги пазим и тачим.

Мъск изглежда като човек, който иска да се наслади на красива природна гледка. Да похапне българска храна, но в гурме вариант. Мъск уж пристига в Европа. Бедни ми, бедни Илоне, нямаш идея какво те чака…

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах