Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Иля Репин, антисъветски класик

Голяма изложба на най-прочутия руски художник в Новата Третяковска галерия го представя от неочакван ъгъл

„Манифестация“, 1905 г., част от изложбата „Иля Репин“ в Нова Третяковска галерия. - Иля Репин, антисъветски класик

„Манифестация“, 1905 г., част от изложбата „Иля Репин“ в Нова Третяковска галерия.

Дългоочаквана изложба, открита в Новата Третяковска галерия и отворена до 18 август (графиките на известния руски художник ще бъдат показани само до юни), има за цел да представи христоматийния класик Иля Репин, изчиствайки го от щампи и наслоения от съветската епоха. Наблюдателят на Lenta.ru, Ирина Мак, разказва защо музеят е успял да постигне почти невъзможното – да представи художника от неочакван ъгъл.

Изкуство на бъдещето

Най-известният руски художник в родината си и в чужбина не е много разглезен от изложби у дома – последната е била преди четвърт век в Третяковската галерия. От друга страна, обичаят музеите да преразглеждат фондовете си възникна наскоро. Първият подобен голям проект в Русия беше посветен на ученика на Репин Валентин Серов, за когото често се казва, че е надминал учителя си. След като разгледах изложбата, трудно е да се съглася с това: Иля Ефимович просто е живял по-дълго и е имал повече успехи, но и повече неуспехи, пише Ирина Мак.

Иля Репин (1844 – 1930) е заварил крепостничество, помнел двете руски революции, бил изключително трудолюбив, плодовит и в резултат – неравен като художник. Но в най-добрите си неща – някои от които сега виждаме за първи път – той е изключителен майстор. Да, передвижник, привърженик на класическата форма, която никога не е мислел да разрушава, той открива у себе си способността да се променя в тази форма и изпреварва далеч повечето от колегите си връстници. Художник от XIX век, той не само доживява до следващата епоха, но получава място в новата художествена йерархия и предвижда новото изкуство на ХХ век.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Син на пенсиониран кантонист, в живописното изкуство художникът постига това, което Модест Мусоргски прави в музиката си, на която Репин се възхищавал безкрайно. Когато умиращият композитор е в болница, Репин бърза да нарисува портрета му – само за четири сеанса довършва прочутото и единствено изображение на композитора. 11 дни по-късно авторът на „Борис Годунов“ и „Хованщина“ умира, а с парите, получени за портрета от самия Третяков, Репин поставя паметник на гроба на Мусоргски.

„Модест Мусоргски“, 1881 г.

Портретът сега е изложен, както и другата картина, посветена на Мусоргски – „Гопак. Танц на запорожските казаци” (1926 – 1930), която става една от последните работи на художника. Нейната болезнена яркост, странни перспективи, привидно забавляващите се танцьори – всичко това е почеркът на друг Репин, почти непознат на тези, които са израснали в СССР.

„Гопак. Танц на запорожските казаци”, 1926 – 1930

Късни неща, включително и последният автопортрет, са доказателства за живота на един емигрант, разделен от семейството си, който рисува на линолеум поради липса на платно.

Вместо канона

Над 300-те произведения в експозицията – събрани от 21 руски сбирки, седем чуждестранни музея и седем частни колекции от чужбина – са разположени на 3 етажа в галерията. Съотношението живопис-графика е почти равно, платната са 170, а графиките – 130. Изглежда, че картините са твърде много, поне портретите, сред които има десетки христоматийни, познати и изучени до най-малките детайли, като този на композитора Бородин или на Антон Рубинщайн с диригентска палка.

„Садко“, 1876

Скица към „Иван Грозни убива сина си“

Уви, няма го „Парижкото кафене“, нарисувано от Репин по време на шестгодишното му странстване из чужбина след Академията: колекционерът Вячеслав Кантор, купил картината от търг на „Кристис“, не я дал за изложението. Заради невъзможния днес музеен обмен със САЩ, експозицията не включва и известната „Голгота“ (1921 – 1922), която се намира в музея на Принстънския университет и е позната главно от репродукции: мястото на разпятието, видяно сякаш през очите на възкръсналия Христос — третият кръст лежи на земята в локва кръв, а край нея, както описва сцената Репин, „кучета се готвят да пируват“.

„Голгота“ (1921 – 1922) не е представена в изложбата.

Така далечната от канона версия на евангелския сюжет добре илюстрира отношението на Репин към църковните институции, разбираемо приветствано в съветските времена — на художника били приписвани антиклерикални настроения, а през 30-те години прочутото му платно „Пред изповед“ било преименувано на „Отказ от изповед“.

„Пред изповед“

В действителност в отношението на Репин, работил в ранните си години и като иконописец, към тази важна тема в неговото творчество, имало повече „милост към падналите“, отколкото сляпа вяра.

„След анатемата на Толстой – пише той, – дадох дума да не прекрачвам прага на църква, но след подигравките на болшевиките над християнските храмове, станах ревностен привърженик на изповедта.“

Репин пеел и в църковен хор. Но колкото и добре да владеел словото, художникът е далеч по-убедителен с четка в ръка и съвършено непознатата му в Русия работа „Църковно шествие в дъбова гора“, донесена на изложбата от чешкия град Храдец Кралове, говори сама за себе си. Живописецът е работил над тази картина в продължение на почти половин век: когато преди изложбата е възстановено платното от 1888 г., е открита датата на неговата промяна – 1924-а. Оказа се, че в навечерието на продажбата на картината на чешки колекционер, авторът почиства централната фигура на протодякона от платното и я рисува отново, придавайки диво, страшно изражение на свещеника.

„Църковно шествие в дъбова гора“, 1888 – 1924

Репин има своята Пиета (Дева Мария оплаква Христос), но в неговата версия Иван Грозни оплаква сина си, има и своята Тайна вечеря — известна като „Среща“ (1883). Последното наименование е било дадено на картината през 1936-а, когато в СССР е организирана посмъртна изложба на художника. Оригиналното название „На светлината на лампата“, без да намеква за революционната тематика, позволява да се види червената коса на мъжа, свел глава към своите ученици.

„Среща“, 1883

Издирването на неочевидни християнски канони в творчеството на Репин може да доведе до изненадващи резултати. Живеещият в Ню Йорк писател Александър Генис си спомня казус отпреди няколко години, когато в музея „Метрополитън“ се състояла голяма изложба на художници-передвижници. Докато разглеждало залата с платна на Репин, момче, явно изостанало от ученическа група, попитало Генис, сочейки „Бурлаци на Волга“:

„Кой от тях е Исус?“.

Днес този въпрос не изглежда абсурден.

Летен нрав

Бурлаците на Репин не олицетворяват трагедията. В картината няма стенания по страшната им участ, така както ги няма и в „Иван Грозни…“ – а само опит да се разкаже една история. И сестрата на Петър Велики от картината „Царевна София Алексеевна, година след затварянето ѝ в Новодевическия манастир, по време на екзекуцията на стрелците и изтезанията на всичките ѝ слуги през 1698 г.“ (1879) не прилича на страдалка. Ако изглежда злодейка, то по-скоро е приказна злодейка. Това, всъщност, е първата историческа картина на Иля Репин. Но и по-нататък той сякаш ще заобикаля трагичните сюжети, заинтригуван повече от героите и портретите, и ще достига безпрецедентна дълбочина в тях – но не и драма.

„Царевна София Алексеевна година след затварянето ѝ в Новодевическия манастир, по време на екзекуцията на стрелците и изтезанията на всичките ѝ слуги през 1698 г.“, 1879

В „Автопортрет по време на работа“ (1915), донесен от Националната галерия в Прага, с който се открива изложбата, виждаме „танцуващия“ пред статива художник. Независимо, че дясната му ръка, претоварената след работата по „Запорожци… “, е започнала да изсъхва и лекарите са му забранили да я напряга, Репин намира начин да завърже палитрата на кръста си и да работи с лявата – радвайки се на живота такъв, какъвто е. Позитивното впечатление от изложбата възниква, може би и от това, че самият Репин, според кураторката Татяна Юденкова, винаги, до последните си дни, „се е смятал за щастливец и не е преставал да благодари на Създателя“.

„Автопортрет по време на работа“, 1915

Изглежда затова никъде в картините му няма сняг – летният нрав не оставя шанс на страданието.

През април 1921 г., приблизително по същото време, когато Репин получава финландска лична карта, в шведската преса са публикувани съобщения за неговата смърт. Друг би изпаднал в отчаяние и би се замислил дали това не е предзнаменование, но Репин пише в писмо:

„Аз… бях погребан; а от Швеция дори имаше сърдечен некролог с портрет. Как да не се радвам! И тази радост ми даде идея за картина. (…) Иска ми се да изобразя радостта на възкръсналия“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах