Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Има филм за „Златна палма“

„Паднали листа“ е майсторска драмедия на Аки Каурисмаки, която в други ръце ще стане „баналите“ (видео)

Режисьорът Аки Каурисмаки (в средата) и актьорите Юси Ватанен и Алма Пойсти на фотосесия в Кан след прожекцията. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Има филм за „Златна палма“

Режисьорът Аки Каурисмаки (в средата) и актьорите Юси Ватанен и Алма Пойсти на фотосесия в Кан след прожекцията. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

След седмия ден (от общо 12) на 76-ия кинофестивал в Кан журито на основния конкурс може да е спокойно: има филм за „Златна палма“.

Финландският майстор Аки Каурисмаки завладя залата още с първия кадър на новия си филм „Паднали листа“ и не изпусна въодушевеното съпреживяване на зрителите до самия финал. Защото е успял с високо майсторство и безспорен режисьорски талант да разкаже нестандартно и завладяващо един вечен „банален“ сюжет за  потребната емоционална близост на всеки човек, особено в ситуации на житейски провали или безнадеждна самота. Добрите филми на режисьора Каурисмаки започват от собствените му изпипани сценарии, обикновено с някаква делнична случка, която подминаваме с небрежно безразличие. Но винаги тъкмо от подобна достоверна „дреболия“ неговият искрен екранен разказ успява да завладее зрителите и да ги държи концентрирани до последния кадър.

В новия му филм няма някаква смайваща сюжетна находка, напротив – той разказва за мъж и жена самотници, съвсем не в първа младост, плюс струпали им се житейски несгоди. Изкусителен сюжет, но изисква високо майсторство и нестандартно решение, за да не попадне филмът в преситения жанр „баналите“. Тъкмо това постига Каурисмаки като умело обобщава високия смисъл на своята иначе проста човешка идея, обличайки я в прекрасно стилно ретро с деликатни препратки/находки към днешното битие. На екрана умело са преплетени четливи знаци от миналото (60-те и 70-те години на предишното столетие) с откровени днешни акценти, които бързо прескачат през времето, за да декларират и защитят универсалната стойност на авторските емоционални послания. Така екстериори от градската среда или интериори със скромно домашно обзавеждане от онова време са допълнително акцентирани с филмови плакати от френската „нова вълна“ (60-те години), а тогавашни реквизити и костюми са натрапчиви елементи в кадъра. И същевременно трогателно наивните самотни персонажи, търсейки своята липсваща им емоционална близост, ползват мобилен телефон, ала записват номера на другия върху хартиено листче, което после изчезва и поражда разочарование от възможна лъжа. Искрен, неприкрит и чаровен наивитет, който обаче зрителите оценяват безгрешно. Или в старомодния беден интериор ретро радио като дървен сандък от средата на миналия век постоянно съобщава днешни новини за войната в Украйна. Прекрасно хрумване на талантливия режисьор, който след като е предизвикал у зрителите почти постоянни вълни от добронамерен смях и радостно съпреживяване, дискретно, но достатъчно четливо прехвърля параболата към своята същинска идея: че съкровената емоционална същност на човека е неизменна през времето и епохите, и трябва да ѝ се доверим, а не да търсим нейни безсмислени заместители (джендър илюзии, футуристични хуманоиди, социална надпревара с изкуствения интелект и т.н.).

Аки Каурисмаки, воден от своя драматургичен и режисьорски талант и търсейки преди всичко зрителската отзивчивост, смело е изградил своя филм като прекрасна драмедия в изискан, изпипан и въодушевяващ колаж от ретро-съвременни инкрустации. Нарочно си позволявам този словесен качамак и жанров тюрлюгювеч, защото това е естетическия ключ, с който трябва да се гледа и възприема филма. По-точно, трябва да се доверим на режисьора, да вярваме на някои негови първоначално изненадващи решения, защото той много добре знае накъде води зрителите и от своя страна се доверява на все още запазената им  способност за искрено съпреживяване – това, което някои наричат „зрителят – съавтор“. А казано по-просто, днешният кинозрител, преситен от все по-изобретателни и невероятни екранни разкази, с този филм се връща към удоволствието да се потопи с пълно доверие в една толкова чиста, непретенциозна, дори свенлива, но все пак възможна любовна история. Която не иска, а дарява искрени чувства, забравя егоизма и го замества с всеотдайност.

Но моля, не четете тези думи като захаросан финал, а просто при първа възможност вижте филма „Паднали листа“ и му се доверете. И неусетно ще преоблечете душата си.

P.S. Не е пресилено да кажем, че „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки отваря истинската конкуренция за „Златна палма“. Защото досега японецът Хироказу Корееда с „Чудовище“ или Нури Билге Джейлан от Турция със „Сухите треви“ съвсем не са със „запазено място“ сред кандидатите тази година.

Навярно неслучайно програмата така е подредена, че „тежката артилерия“ на световното кино показва новите си филми в последните конкурсни дни. И сега след радостта от филма на Аки Каурисмаки, идват новите опуси на доказани майстори като неостаряващия Кен Лоуч, неговия връстник Марко Белокио, другия силен италианец Нани Морети, непредвидимия американец Уес Андерсън.

Времето в Кан се оправи и очевидно става горещо!

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС